От свети Максим

 Който е безразсъден, се води по страстите. Сму­ти ли го порив на ярост, той без никакви при­чини бърза да напусне братята. Разпали ли го жела­ние, той съжалява и пак тича обратно при тях. Разумният човек и в единия, и в другия случай прави обратното. При ярост ще отстрани причините за смущение и с това ще се избави от ядосване на братята. А при желание ще се въздържи от безраз­съдно влечение и срещи.
 По време на изкушения не напускай манасти­ра, а мъжествено отразявай вълните на помислите, особено ако това е печал или нерадение. Защото така по промислителен начин ще се закалиш в скърбите и ще придобиеш твърда надежда на Бога. А ако на­пуснеш манастира, ще останеш неопитен, страхлив и неиздръжлив. Който при изкушения не може да понесе търпеливо всичко и отсича себе си от духов- ната любов на братята, в него няма нито съвършена любов, нито дълбоко познание на Божия Промисъл. Целта на Божествения Промисъл е наново да съе­дини в духовна любов това, което злото е раздроби­ло на дребни части. Защото Спасителят за това и пострада - за да събере пръснатите Божии чеда в едно.
 Който не може да се помири е безпокойството не търпи скърбите и не понася трудностите, е извън Божията любов и Промисъл, понеже любовта е дълготърпелива, пълна с благост (1 Кор. 13:4). И нима не се отклонява от Божия Промисъл този, който уни­ва от огорченията си, държи се лошо с този, който го е огорчил, и отсича любовта си към него?
 Бил си изкушен от някой брат и обидата те е довела до омраза? Не позволявай на омразата да те победи, а победи омразата е любов. А можеш да я победиш по следния начин: моли се искрено за него на Бога, приеми извиненията му, даже и сам се изви­ни - и с това го изцели. Считай, че ти самият си ви­новен за изкушението, и така търпи, докато буре­носният облак отмине. Търпелив е този, който е изд­ръжлив до края на изкушението и очаква утешение в сърцето си.
 У търпелив човек разум много (Притч. 14:29). Във всичко случващо се той вижда с какво ще свър­ши то и в очакване на това търпи всички огорчения. А краят ще бъде вечен живот. Защото по думите на апостола вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа (Йоан. 17:3). Вчера той ти бе брат по дух и добродетел. И днес не го считай за скверен и лош само поради омразата, която лукавият ти е внушил. Напро­тив, с търпелива любов си спомняй за вчерашното добро и изхвърли от душата си сегашната омраза.
 Вчера ти превъзнасяше душевните му качества и възхваляваше добродетелта му. Не го наричай днес скверен и лош само поради това, че омраза е замени­ла любовта ти. Не оправдавай злобата и омразата си за нанесената ти от него обида. По-добре остани при същите похвали, дори вътре в теб да напира обида, и лесно ще се върнеш към същата спасителна любов. И в присъствието на други братя не изказвай обичай­ната похвала за брата със затаена обида, не добавяй постепенно упрек към думите си. Напротив, хвали го пред другите искрено, моли се за него от цялата си душа, като за самия себе си, и много бързо ще се из­бавиш от гибелната омраза. И дори да се случи бра­тът поради изкушение да продължава да те злослови, не губи любовта си към него, дори лукав бяс да сму­щава ума ти. А няма да си загубиш любовта, ако бла­гославяш, когато той те кълне, и запазваш добро от­ношение към него, когато той се отнася лошо към теб. Такъв е пътят на любомъдрието в Христа и кой­то не върви по него, не живее с Христа.
Не прави хитроумни намеци на брат си, в про­тивен случай ще получиш от него същото и двамата ще загубите любовта помежду си. Но иди при него с любов и откровено го изобличи - така ще премах­неш причината за скръбта и ще избавиш себе си и брата от скръб и смущение. И не казвай, че в теб няма омраза към брата, ако не искаш даже да си спомниш за него. Чуй какво казва Мойсей: В сърцето си не враж­дувай против брата си; изобличи ближния си, и нял1а да понесеш грях заради него (Лев. 19:17). И когато всичко вече е спокойно, не си спомняй думите, които са били казани от брата в миг на огорчение, без зна­чение дали ти ги е казал в лицето, или на някой друг а ти после си ги чул. В противен случай ще те завла­дее помисъл на злопаметност и гибелната омраза към брата ще се върне.
 Душата на разумно същество не може да из­питва омраза към човек и да бъде в мир с Бога, По­дателя на заповедите. Защото, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви (Мат. 6:15). Този човек може би не иска да се помири, но ти поне се пази от омра­за, искрено се моли за него и на никого не говори лошо за него.
 Мирът може да бъде запазен при две условия: ако са налице любов към Бога и любов един към друг. Такъв е мирът на светите ангели и на всички светии. Превъзходно е казал нашият Спасител: На тия две заповеди се крепи целият закон и пророците (Мат. 22:40). Не търси благовидни причини за обида и ом­раза, дори да ти изглеждат справедливи. Бягай от тях като от смъртоносно опасни змии. Така и на тях не ще позволиш да злословят, и собствената си душа ще спасиш от лукавство. Колкото се може по-внимател­но изследвай съвестта си - възможно е братът да не се е смекчил по твоя вина. И не лъжи съвестта си. Тя знае всичко, скрито в теб, ще те обвинява в смъртния час и не ще ти позволи да се молиш.
Не отхвърляй с такава лекота любовта в духа. Защото за човеците не е предвиден друг път на спасе­ние. Внимавай в себе си. Може би злото, което те раз­деля с брата, се намира не в брата, а в теб? В такъв случай по-скоро се избави от това зло, за да не нару­шаваш заповедта за любовта. Не презирай заповедта за любовта. Чрез нея ще станеш син Божий, а ако я нарушаваш, ще се окажеш син на геената.
 Не обичай себе си и няма да мразиш брата. Не бъди самолюбив и ще станеш боголюбец. Ако си ре­шил да живееш с духовни братя, веднага, от самото начало, се откажи от собствените си похоти. В про­тивен случай по никакъв начин не ще успееш да за­пазиш мира нито с Бога, нито с ближните си.
 За този, който е тщеславен или е склонен към земното, е присъщо да се обижда на човеците, да таи зло срещу тях, да изпитва омраза към тях или да бъде под властта на скверни помисли. Но всичко това е чуждо за боголюбивия човек.

Из Патерика

Един брат живееше в общежитие и го безпоко­яха помисли да се махне оттам. Веднъж взе лист хар­тия, седна и написа на него всички причини, поради които помисли го увещаваха да напусне обителта. След като изреди всичко, накрая написа въпрос към себе си: „Ще търпиш ли всичко това?“. И в отговор написа отдолу: „Да, в името на Иисуса Христа, Сина Божий, ще търпя“. После сгъна листа и го завърза в пояса си.

Оттогава, започнеше ли да го смущава някоя от причините, с които се бе борил и преди, и му идваха на ум помисли да напусне манастира, отиваше наст­рана, вземаше бележката и препрочиташе за пореден път: „В името на Иисуса Христа, Сина Божий, ще  търпя“. После си казваше: „Виж, нещастни, обещал си не на човек, а на Бога!“, и начаса се успокояваше Постъпваше така винаги, щом възникнеше някакво смущение или при всеки друг случай, и винаги оста­ваше спокоен.

Междувременно другите братя забелязаха какво правеше братът - че препрочиташе бележката си и правеше това постоянно. Често се смущаваха от това и по действие на лукавия започнаха да му завиждат и се озлобиха срещу него. Накрая отидоха при аввата и му казаха:

 Този брат е магьосник, носи в пояса си закли­нания и ние няма да живеем заедно с него. Изгони от манастира или него, или нас!

От игумена не остана скрито, че това са козни на врага (а той виждаше смирението на брата и благо­честието му). И им казва:

 Идете и се молете. Ще се помоля и аз и след три дни ще ви отговоря.

А през нощта, когато братът спеше, аввата се приближи до него, внимателно развърза пояса, про­чете бележката, отново завърза пояса и си тръгна.

След три дни братята отидоха при аввата да узна­ят отговора. Аввата повика брата и казва:

 Защо съблазняваш братята?

Братът тозчас падна на земята и казва:

 Грешен съм, прости ми и се помоли за мен!
 Какво казахте за този брат? - попита аввата

братята.

 Той е магьосник! - отговориха те. - В пояса си има заклинания!
 Я дайте тук магията му! - рече аввата.

Братята се нахвърлиха, за да развържат пояса на

брата, но той не им го даваше.

 Разрежете пояса! - каза аввата.

Те разрязаха пояса и намериха в него бележката. Тогава аввата даде бележката на един от дяконите и му нареди да застане на по-високо място и да я про­чете пред всички, та лукавият, който бе посял клеве­тата, да бъде посрамен още повече.

Дяконът прочете написаното на листа. И щом чуха последните думи: „В името на Иисуса Христа ще тър­пя“, братята от срам не знаеха къде да се дянат.

 Съгрешихме - казаха те и се поклониха на ав­вата.
 Не на мен правете поклони - рече аввата, - а на Бога и на брата си, когото оклеветихте. Нека той ви прости.

Така и сториха. Тогава аввата рече на брата:

 Да се помолим на Бога да им прости.

И се помолиха за братята.

Един старец каза, че древните никога не бърза­ха да напуснат мястото, където живееха, с изключе­ние на три случая. Първо, ако наоколо има съсед, който се държи лошо с теб и е злопаметен, а ти си направил всичко за изцелението му, но не си успял да го предразположиш към себе си. Второ, ако при теб идва много народ, носят ти дарове и говорят за теб прекалено много хубави неща. Или, трето, ако случайно паднеш в блудство, тоест ако наоколо живеят много жени.

Ако смениш мястото на подвига си поради една от тези три причини, това ще има смисъл. Но всичко това не важи за живеещите в общежителни манасти­ри, а се отнася само за отшелниците и безмълвстващите.

 Отците казаха: „Ако на мястото, където живе­еш, ти се е случило изкушение, не напускай мястото си заради това изкушение. В противен случай нався­къде, където се заселиш, ще се намери нещо, от кое­то ще избягаш. Но търпи, докато изкушението прик­лючи, та да можеш да си тръгнеш без смущение. И не напускай мястото си в мирно време, за да не би заминаването ти да огорчи тези, които живеят там“.
 Старецът рече: „Както дърво, което постоянно пресаждат, не може да ражда плод, така и монах, кой­то преминава от място на място, не може да придо­бие добродетел“.
 Един брат живееше в общежитие и го безпокоя­ха помисли да се махне оттам. Сподели това с аввата.

- Иди - рече му аввата, - остани в килията си и предай тялото си на стените на килията сякаш в за­лог. Най-важното, никога не напускай тялом килия­та, а що се отнася до помисъла - нека си говори как­вото иска.

 Старецът рече: „Килията на монаха е вавилон­ската пещ, в която тримата момци намериха Сина Божий. Това е облачният стълп, от който Бог говореше с Мойсей“.
Един брат девет години бе нападан от помисъл да напусне манастира. Всяка сутрин си вземаше милота, за да замине. А щом се свечереше, си казваше: Утре ще се махна оттук“. А на сутринта казваше на помисъла: „Да опитаме да се задържим и днес заради Господа“. И когато минаха девет години, откакто пра­веше така, Бог го избави завинаги от това изкушение.

От свети Ефрем

Монаше, не казвай, че тук има неудобства и бран, а там - тишина и покой. Или не знаеш кой се бори с нас? Нима врагът ни не е дяволът? Чуй го какво се каз­ва в Книгата на Иов: И рече Господ на Сатаната: отде дойде? Отговори Сатаната Господу и рече: хо­дих по земята и я обходих (Иов. 2:2). Помни, че небе­то е прекалено високо за теб, а където и да отидеш, няма такова място под небето, до което общият ни враг да не би могъл да се добере. Затова остани на мястото, което си избрал, противостой на дявола и той ще избяга от теб, обърни се към Бога и Той ще дойде при теб. Горко на душа, в която са проникнали неверие, загуба на страха Божий, невежество, неразумие и безсрамие. Такава душа ще стане плячка на лисиците (Пс. 62:11). Но блажена е душата, в която са живи страхът Божий и благочестието.

Който не иска да служи на един господар, служи на мнозина. И който не иска да се подчинява на един игумен, се подчинява на мнозина, но в различни ма­настири. В Писанието е казано: Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно (Притч. 18:1). Съвършено същото е и при монах, кой­то напуска манастира, виновни са игуменът и братя­та, но той никога не ще избяга от порицанието от стра­на на Бога и на здравомислещите хора.

Освен това Писанието казва за такъв човек: Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта. При това свещеният писател добавя: Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища (Притч. 14:12- 14). Ако манастирът, в който живееш, изпитва нужда от необходимото, остани там. Защото там ще намериш добра почва за труда си. А праведният игумен не се харесва само на неправедните, както никой грях не се нрави на свети­те хора.

 

 

ГЛАВА 41

За това, че уединението е опасно за неопитните монаси

Из Патерика

Един брат се отрече от света и прие пострижение. И веднага каза:

Аз съм отшелник! - и се затвори в килията си. Като чуха това, старците дойдоха и го извадиха от­там. После го накараха да обикаля по килиите на монасите, навсякъде да прави поклон и да казва:

Простете ми, не съм отшелник, а само новона- чален.

Попитаха един старец:

Кога човек може да живее в уединение?

Юмручният боец - отговори той, - ако не се упражнява в бой с мнозина, не ще се научи да побежда­ва. Следователно не ще може и да излезе в едино­борство против истински противник. Така и мона­хът, ако не премине науката на живота с братята и Не изучи изкуството на борбата с помислите, не може нито да живее сам, нито да се противопоставя на по­мислите.

Авва Теодор каза: „Мнозина в тоя век избраха покоя преди Бог да им го е дал“.

 

 

От авва Исаия

Ако умът се стреми да възлезе на кръста, когато сетивата са още в немощ, го постига Божий гняв, по­неже се е заел с нещо, което не му е по силите - не е изцелил сетивата си. Ако нашият Господ Иисус Христос не бе изцелил всички човешки страсти - за­ради което и дойде - нямаше и да възлезе на Кръста. Самият Той, преди да Го разпнат, казва: идете и раз­кажете Иоану, каквото чувате и виждате: слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува; и блажен оня, който се не съблазни поради Мене (Мат. 11:4-6).

Иисус извърши и много други знамения. От из­броеното тук разбираме следното.

Слепи прогледват. Това означава, че който се надява на тоя свят, е сляп. А ако е изоставил тази надежда и се е устремил към истинската надежда, е прогледнал. Хроми прохождат означава следното: който търси Бога, но обича плътските помисли на сърцето, куца. Но ако ги изостави и възлюби Бога от цялото си сърце, ще престане да куца. Думите „глухи прочуват“ ни учат, че пленът и забравата правят пле­нения от суетни грижи човек глух. Но ако се обърне към духовното знание, прочува. А думите „прокаже­ни се очистват“ посочват следното. В Моисеевия закон пише: „Нечисти не бива да влизат в дома Гос­поден“ (ср. Втор. 23:1-3 и др.). А прокажени са всич­ки, в които има вражда, омраза към ближния, завист, осъждане. И ако са изоставили това, са се очистили. И когато сляп прогледа, хром проходи, глух прочуе, а прокажен се очисти, човекът, умъртвен от тези недъ­зи поради нерадението си, възкръсва и се обновява. Тогава сетивата му, обеднели откъм свети доброде­тели, му съобщават радостната вест, че е прогледал, ходи, чува и е очистен.

Дал си обещание на възприемника си да живееш в злострадания и смирение. А нали за Йоан е казано, че дрехата му бе от камилска вълна и т.н. (вж. Мат. 3:4). Това посочва страданията, които трябва да очистят човека, преди той да бъде в състояние да въз­лезе на кръста. Защото кръстът е знак на бъдещото безсмъртие, но най-напред трябва да затвори устата на фарисеите и садукеите. Фарисеите са въплъщение на лукавството, лицемерието и тщеславието, а саду­кеите - на отсъствието на вяра и на всякаква надеж­да. фарисеите (от евр. фаруш) били привърженици на иудейска религиозна ерес, според които най-важното е спазването на правилата на външно благо­честие. Те твърдели, че вярват в Божествения Про­мисъл, в съществуването на ангели, в безсмъртието на душата, във вечността на мъченията и във възкре­сението на мъртвите. Но всъщност били алчни, тщеславни, лицемерни и горди. Нашият Господ пре­красно описва гордостта им в притчата за митаря и фарисея (вж. Лук. 18:10-14) и заклеймява лицемери­ето им (вж. Мат. 23:13-39). Садукеите били привър­женици на друга иудейска ерес (наречени са така по името на основателя на ереста Садок) и се опирали само на буквалния смисъл на закона. Затова отхвър­ляли преданието, съществуването на ангели, безсмър­тието на душата и възкресението на мъртвите. Били противници на фарисеите. Господ затвори устата на садукеите с отговорите Си (вж. Мат. 22:23-33). Тък­мо техните уста и затвори Иисус. Затова и в Писани­ето е казано, че от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита (Мат. 22:46), и тогава Той прати Петър и Йоан да приготвят пасхата (Лук 22:8). Тоест щом види, че вече нищо не господства над него, умът се готви за безсмъртие - събира сетивата в едно, прави ги едно цяло и ги храни, и те пребивават в неразделно обще­ние е него.

И после, както казва Писанието, Иисус се моле­ше: ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша (Мат. 26:39). Ние разбираме това в смисъл, че ако умът иска да възлезе на кръста, е нужно много да се моли и да плаче много, и ежечасно да пада ничком пред Божи­ето лице. Трябва да проси помощ от Неговата бла­гост, за да го укрепва и пази тя, докато не го възкреси в непобедимостта и светостта на новото естество. Защото в часа на разпването е налице голяма опасност и този, който се моли, се нуждае от Петър, Иаков и Йоан, тоест от здрава вяра, непоклатима надежда и съвършена любов. Чрез тях ще получи благодат сви­ше и ще успее да възлезе на кръста. Всичко това ста­на с нашия Владика Христос, за да ни стане Той пример във всичко, както каза апостолът: за да познаем Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобяваме на Него в смъртта Му, та дано някак достигнем възкресение­то на мъртвите (ср. фил. 3:10- 11).

Той вкуси заради нас жлъчка. Това ни учи да отх­върляме всички лоши пожелания в себе си, да пазим устата си и да не позволяваме на тези помисли да из­лизат от тялото и да се въплъщават на дело. Прие оцет заради нас - и ние трябва да потискаме в себе си всяко своенравие и суетно смущение. Прие заплювания заради нас, та да презираме всяко човекоугодничество и славата на тоя свят. Тръненият венец ни внушава да понасяме упреци по всяко време и без смущение да изтърпяваме всеки упрек. Заради нас Го удряха по главата с тръст; така и ние трябва непрестанно да носим шлема на смирението, угася­вайки вражеската гордост. Преди да бъде разпнат, Го бичуваха - нека считаме оскърбленията и хорския позор за нищо. Разделиха дрехите Му - Той запазва­ше спокойствие. Това ни учи да отхвърляме светско­то, преди да възлезем на кръста. Бе шестият час, ко­гато го разпнаха. Нека и ние да укрепнем против нерадението и малодушието, докато грехът не умре. Защото е написано, че посредством кръста Той на него уби враждата (Еф. 2:16).

А когато настъпи деветият час, Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани ? (Мат. 27:46). И това ни учи, че е нужно да търпим скръб от страсти­те, докато не угаснат, а после смирено и с дръзновение да викаме към Бога. А това, че предаде дух, след като слънцето помръкна, посочва, че грехът в човека умира, щом умът се избави от всяка надежда на ви­димия свят. Тогава - след като умът се освободи - завесата се раздира, тоест изчезва съществувалото между него и Бога средостение. И тогава скалите се разпукват и гробовете се отварят. Това означава, че когато грехът в нас умре, всичко, което е обременя­вало, ослепявало и ограничавало душата, се разпада, а сетивата, които са умрели и са принесли в смъртта плод, се изцеляват и възкръсват непобедими. А това, че бе обвит с чиста плащаница с аромати, предизобразява освещението на ума. След такава смърт умът се облича в святост и в безсмъртие, които му даряват покой.

Положиха Иисус в нов гроб, в който никой друг преди това не бе полаган, и привалиха голям камък върху вратата гробни. Това означава, че умът, щом се освободи от всичко и достигне до съботата на бъ­дещия век, мисли за новото и нетленното; защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите (Мат. 24:28). В Писанието е казано, че Той възкръсна в сла­вата на Отца Си, и възлезе на небесата, и седна от­дясно на престола на величието във висините (Евр. 1:3).

След като ни посочи този образ, апостолът каз­ва: И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, тър­сете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното. Защо­то вие умряхте (Кол. 3:1-3).

Светото Му име може да вземе върху си нашите немощи, та греховете ни да бъдат простени заради нищетата ни и да намерим милост заедно с всички достойни за такава. Амин.

 

 

От авва Марк

Съществува действие на благодатта, което е не­познато на младенците. Съществува и друго - дейст­вие на злото, което е сходно с истината. По-добре да не му обръщаме внимание, за да не изпаднем в пре­лест, и да не го отхвърляме заради истината, а с на­дежда да предоставяме всичко на Божията воля. А Той знае кое от едното и другото е полезно.

 

 

 От авва Касиан

Някои, живеейки с братя, не могат да изтърпят борбата на страстите и поради това търсят пустиня и уединение. Струва им се, че там никой няма да ги безпокои и дразни и че там с лекота ще надвият страстите. Нека знаят, че това е или бесовско внуше­ние, или ги е завладяла голяма гордост. А те обвиня­ват братята и искат да избягат от тях, понеже не же­лаят да бъдат упреквани и да търсят причините за страстите в собственото си нерадение. Така и всич­ките им болести остават неизцелени, понеже уедине­нието не ще изцели язвите от страстите, които те са донесли със себе си в пустинята, а само ще ги скрие. За всички, които не са се избавили от страсти, от­шелничеството не само не ще извади наяве тези страсти, но и ще съумее да ги скрие. Те няма да чув­стват, че тези страсти са у тях, и дори няма да знаят какви страсти ги нападат.

Напротив, уединението ще им даде привидност на добродетелта, ще им внуши, че вече са придобили търпение, смирение и други добродетели. Впрочем ще бъде така дотогава, докато нищо не ги дразни. Но появи ли се първият повод за раздразнение, веднага всичките им някогашни и притихнали страсти, които толкова дълго са се хранили и угоявали в тишина и задоволеност, ще препуснат като необяздени коне и ще понесат водача си към мигновена и жестока ги­бел.

Страстите ни стават още по-диви, ако не ги укро- тяваме чрез общение е хора. При уединение страсти­те възпълват малката щета, която общуването с бра­тя им нанася. И тогава те крепнат и ни завладяват още по-силно, ако, разбира се, се намери някой, кой­то да ги събуди.

Отровните зверове също са спокойни, когато си седят по дупките в пустинята. Яростта им проличава едва когато някой се озове в непосредствена близост и те го нападнат. По същия начин и страстните хора са спокойни не защото са добродетелни, а защото наблизо няма никой, и изливат отровата на душата си само когато имат възможност да се нахвърлят вър­ху някого.

 

Един брат попита стареца:

Помисълът ми казва: „Най-важно е безмълвие­то и то ще ти е от полза“. Правилно ли казва, или не?

Безмълвието - отговори старецът - не е нищо друго, освен да въздържаш сърцето си от това да дава и да приема, както и от човекоугодничество и други подобни действия. Така че и ти не давай и не прие­май нищо от никого от света и когато всичко това бъде далеч от теб, ще живееш в безмълвие и спокойст­вие от него. Господ каза: Милост искам, а не жертва (Мат. 9:13). Щом си разбрал, че милостта превъзхожда жертвата, склони сърцето си към милост. Под пред­лог на безмълвие идва високоумие, и така - докато човек не изкупи себе си, тоест не стане непорочен. Човек може да безмълвства, когато си вземе кръста. Затова, ако състрадаваш, ще получиш помощ. Но ако поискаш да се вдигнеш над мярата си, знай, че си за­губил и това, което си имал. А ти не се отклонявай нито в едната, нито в другата посока, върви по среда­та и постъпвай в съответствие е Божията воля, защо­то дните са лукави (Еф. 5:16).

Обясни ми, отче - попита братът, - какво оз­начават думите ти: „нито в едната, нито в другата посока, а по средата“? Нима трябва да посвещавам определени дни на безмълвие, а други - на житейски нужди?

Средният и верен път - отговори старецът - е да бъдеш мъжествен, безмълвствайки, и да не изпа­даш в нерадение сред житейски грижи. А това, при безмълвие да запазваш смирение, а сред житейски грижи съкрушение и да събираш помисъла си, не за­виси от часа, нито пък, още по-малко, от деня, а във всичко е нужно да постъпваш според обстоятелства­та. Но трябва да състрадаваш на всички, които са в обителта, и който постъпва така, изпълнява заповед­та на апостола (ср. Рим. 8:17; 1 Кор. 12:26). Това озна­чава, че ако някой скърби, трябва да поскърбиш за­едно с него, да го успокоиш, да го утешиш - ето това е състрадание. Добре е да имаш състрадание и към болните и да помагаш в грижите за тях. Щом лека­рят получава възнаграждение за това, че се грижи за болния, то още по-голяма награда получава този, кой­то с всички сили състрадава на ближния. Но ако той състрадава на ближния не във всичко, а в нещо съст­радава, а в друго - не, то в това, в което състрадава, има своеволие.

Помни - продължи старецът, - че колкото повече човек слиза до смирението, толкова повече преуспява. Ако сега останеш в килията, това ще те лиши от работа и няма да имаш скърби. И веднага щом, преди да ти е дошло времето изоставиш всички грижи, общият враг ще започне да ти готви смуще­ние още по-страшно от твоя покой и ще те доведе дотам, да си кажеш: „По-добре да не бях се раждал!“.

Но помисълът ми казва - обяснява братът, - че ако отида някъде и безмълвствам, ще постигна съ­вършено безмълвие. Върху ми лежат много грехове и искам да се освободя от тях. Освен това не ме спохождат нито плач, нито съкрушение. И помисълът ми казва, че докато съм сред хора, не ще успея да придобия това. Смили се над немощта ми, отче, кажи ми как да се спася от лукави помисли.

- Брате - отговори старецът, - ако някой човек е длъжник, то където и да иде - в град или на село - той е длъжник. Докато не върне дълга, е заробен и не може да седи и да почива. И ако започне да работи, хората отначало ще го презират и ще го е срам. Зато­ва пък после ще върне дълга си и ще бъде свободен. И щом се освободи, ще може смело и без срам да се показва пред хора или да живее където поиска.

Ако човек се старае колкото може, търпи гру­бости, оскърбления, безчестие или щети за грехове­те, които е извършил, той се учи на смирение и труд и всичките грехове ще му бъдат опростени съгласно написаното: Погледни смирението ми и труда ми и прости всичките ми грехове (Пс. 24:18 - според пре­вода на седемдесетте). Помисли колко грубости и оскърбления претърпя нашият Владика Христос пре­ди разпването Си - и след това възлезе на Кръста! Никой не може да постигне съвършено и плодоносно безмълвие, да постигне светия покой на съвършенст­вото, ако преди това не е страдал заедно с Христа и не е изтърпял всичките Му мъчения, спомняйки си думите на апостола: с Него страдаме, за да се и с Него прославим (Рим. 8:17).

Така че, не се заблуждавай. Няма друг път към спасението, освен този. А що се отнася до плача, тряб­ва да се подвизаваш, за да не се държиш свободно с никой човек, в противен случай плачът и съкрущението не идват. Ако заради това избягаш от братята знай, че така бягаш от подвига и напускаш поприща то. Бори се да победиш свободното държане, но оста­вайки сред хората. Само така е възможно да го по­бедиш, а без това не ще можеш да придобиеш нито плач, нито съкрушение. Апостолът казва: Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата (2 Тим. 2:5). Така че поста­рай се, брате, и нека Бог ти помогне. Както казах, не забравяй във всичко да запазваш смирение и послу­шание - и ще се спасиш в Господа.

 

Из Патерика

 Старецът каза, че има хора, които сто години ще изкарат в килия и пак няма да се научат как тряб­ва да се стои в нея.
 Един старец имаше ученик, който вече много години успешно преминаваше послушание. Този уче­ник още не бе съвършен, но искаше да безмълвства. Веднъж отиде при стареца, поклони му се и рече:

 Отче, направи ме монах, за да мога да живея

сам.

 Избери си подходящо място - му казва старе­цът - и ще построим килия.

Ученикът се отдалечи на известно разстояние и си избра място. Върна се и съобщи на стареца. Пост­роиха килия. Старецът казва на ученика:

 Ето ти каквото искаше. Сега остани в килията.

когато бъде нужно, яж, пий, спи. Само не излизай от килията до събота и тогава ела при мен.

Като му даде тази заповед, старецът си замина.

Братът прекара два дни според заповедта, а на третия ден му доскуча и си каза: „Това ли ми даде старецът?“. Стана, после пя много псалми и след за­лез слънце хапна. След молитва отиде да спи на ро­гозката си. И тогава вижда, че на нея лежи един етиоп и от злоба скърца със зъби срещу него. Братът презглава избяга от килията и дотича при стареца.

 Авва - рече той, чукайки на вратата, - смили се над мен, отвори!

Но старецът не му отвори чак до сутринта. А на сутринта му отвори и братът започна да моли и да говори през сълзи:

 Смили се, пусни ме да живея при теб! Отидох да спя и видях на рогозката си един етиоп - лежи и скърца със зъби срещу мен. Не мога повече да живея там!

Старецът го съжали и го пусна в килията си. Спо­ред познанията си го обучи на реда на уединения жи­вот и скоро братът стана опитен монах.

Един брат пребиваваше в килията си и живеей­ки сам, много се смути заради помисли. Отиде при авва Теодор Фермейски и разказа какво му се бе слу­чило.

 Иди - му рече старецът, - смири ума си, пази послушание и живей заедно с други.

Той така и направи. Скоро се върна при стареца и казва:

 

Дори като живея заедно с хора, нямам покой

Щом нямаш покой нито с хора, нито когато си сам - казва старецът, - защо си станал монах? Нима не за да търпиш скърби? Кажи ми, от колко години си монах?

От осем - отговори той.

Знаеш ли, брате - му казва старецът, - аз вече седемдесет години съм монах и нито веднъж, дори само за ден, не съм имал пълен покой. А ти за осем години искаш пълен покой?

Така старецът окуражи брата и той си тръгна.

Разказваха за авва Теодор и авва Луций от Ена- тон Александрийски, че петдесет години ги безпоко­ели помисли да се преместят на друго място. Но те залъгвали помислите и казвали:

Като мине зимата, ще се махнем оттук.

А щом дойде лято, казвали:

Като свърши лятото, тръгваме.

Така залъгвали помислите с постоянни отлага­ния и останали на същото място до смъртта си.

 

 

От авва Исаак

Брате, никой не може да победи страстта без чув­ствени, тоест телесни и видими добродетели. По съ­щия начин не е възможно да надвием високомерието и разсеяността на ума без солидно духовно знание и своеобразна грижа за Господа. Умът ни е сляп и ако не е вързан с никакво размишление, постоянно витае в облаците И освен това, ако той първо не победи враговете си, как би могъл да остане в мир? А ако в ума не се възцари мир, как би могъл да разбере какво носи мирът със себе си? Защото страстите ни отделят от скритите добродетели на душата. И ако не отстраним тези страсти посредством видими добродетели, не се виж­да и какво стои зад тях. Който стои пред стена, не може да общува с тези, които са зад стената. В тъм­нината не се вижда слънце, а добрите качества на душата не се виждат в мъглата на страстите.

Моли се на Бога да ти даде да усетиш стремеж на духа и ревност. И щом това чувство дойде при теб, тогава наистина ще се отдалечиш от тоя свят и све­тът, тоест пристрастието към материалното, ще се отдалечи от теб.

Впрочем на премъдрия Господ Му бе угодно тези, които търсят този хляб, да го придобиват с пот. И това пак е за наша полза, в противен случай ще го опитаме преждевременно, ще увредим себе си и ще умрем. Добродетелите се раждат едни от други. И ако не започнеш да търсиш майките, а пожелаеш да при­добиеш направо дъщерите им, те ще станат отровни змии в душата ти, ако не ги отхвърлиш от себе си.

 

 

От авва Варсануфий

Един брат безмълвстваше в килията си и прочете в патериците, че който наистина иска да се спаси, трябва най-напред да понася оскърбления, унижения, безчестия сред хората. С една дума, трябва първо да изправи сетивата си и да се освободи от борбата, ко­ято идва чрез тях. Само тогава ще може да премине към пълно безмълвие, както постъпи и нашият Гос­под Иисус Христос. Защото Той най-напред претър­пя хули и унижения, а после възлезе на Кръста, а Кръстът означава умъртвяване на плътта и на страстите и свят и съвършен покой. Щом прочете това, братът си каза:

Аз, нещастният, не съм направил нищо от всич­ко това, отдалечих се от хората и само съблазнявам всички с немощта си. Значи, за да не бъде трудът ми напразен, трябва пак да се върна при хората, с Божия помощ да изпълня всичко, което отците са казали, и едва след това да премина към безмълвие?

Той изповяда този помисъл пред стареца и ста­рецът му отговори:

Отците добре са казали всичко това и то е точно така. Но има много доводи, по силата на които човек може да си мисли, че постъпва правилно, а после се оказва, че това му е нанесло вреда поради друга причина. Затова трябва да бъдеш внимателен. Вече си пристъпил към безмълвие и ако се върнеш при хората, това ще породи в теб тщеславие. Може да се получи така, че да не ти е от полза и да бъдеш сред хора - и тогава ще получиш двойно зло. Но ако се самоукоряваш, че не си направил всичко необхо­димо, за да възлезеш на кръста; ако кажеш: „Започ­нах подвига в невежество!“, самоукоряването ще за­почне само да те укорява и упреква. И ако го прие­меш, то ще те възведе до истинската мяра на Кръста.