ГЛАВА 35

За това, че е нужно да се покоряваме с простота на предстоятеля си в Господа, да приемаме без колебания заповедите от него като Божии запо­веди, да не размишляваме дълго за тях и да не ги поправяме, дори сега да ни изглеждат неполезни

От Григорий Двоеслов

Преблагочестивият епископ Фортунат избави с молитвата си един бесноват и лукавият дух напусна човека. Но вече се свечеряваше и духът прие образ на странник. След това започна да обикаля из града и да крещи:

- Ето какво направи с мен епископ Фортунат! Вижте как изгони странник от килията му! И сега търся място, за да отдъхна, но никъде в града му не мога да намеря подслон!

Един човек, който заедно с жена си и децата си седеше край огъня, чу тези викове. Повика беса и го разпита как бе постъпил с него епископът. След това го пусна в дома си и го покани да седне заедно с тях край огнището. Той седна и тъкмо щяха да започнат разговор, когато лукавият дух влезе в детето на дома­кина, хвърли го в огъня и мигновено го уби. И тогава нещастникът разбра кого бе прогонил епископът и кого бе приел самият той. Така той от опит узна какво е да смяташ себе си за по-добър и по-гостоприемен от епископа.

 

 

 

Из житието на свети Евтимий

В Лаврата на преподобния наш отец Евтимий имаше един брат, родом от Азия, на име Авксентий, който умееше да се грижи за мулета. Дометиан, ико­номът на манастира, го уговаряше да поеме това послушание, но онзи все отказваше и не слушаше иконома.

А това дело бе нужно и необходимо. Икономът взе със себе си презвитерите Йоан и Кирион и заедно с тях пак започна да моли Авксентий да поеме това послушание. Но той продължаваше да не слуша. Дой­де събота - денят, в който бе позволено да се обръ­щат към великия Евтимий. Икономът докладва на преподобния за всичко, което се отнася за Авксентий. Той незабавно праща да повикат брата и започва да го увещава: „Следваш само собствената си воля и се отк­лоняваш от послушание, което е нужно за цялото брат­ство. Не бъди толкова упорит и непослушен“.

Авксентий не се засрами нито от увещанията, нито даже от самия вид на стареца и продължи да се опъ­ва. Какви ли не предлози намираше, за да настоява На своето. Ту се оплакваше, че е чуждоземец тук и не знае местния език, ту се оправдаваше с плътските похоти и множеството козни на лукавия.

 Врагът - каза той - ще забележи, че съм да­лече от вас, ще ме отклони от правия път и ще ме направи оръдие на злобата си. И после, тъй като ще свикна със суетата и грижите, а за останалото ще заб­равя, ще загубя мира си и душевния си покой.

Така говореше той и за да му отвлече внимание­то, постоянно изтъкваше душевредността на послу­шанието.

В отговор на това великият Евтимий възрази:

 Ще се молим на Бога, чедо, да не получиш ни­каква вреда заради послушанието си. Защото Сам Той каза: „Дойдох не за да Ми служат, а за да послужа“ (ср. Мат. 20:28). И още: не търся Моята воля, а воля­та на Отца, Който Ме е пратил (Йоан. 5:30).

Но Авксентий се заопъва още повече и изобщо не мислеше да отстъпва. Тогава божественият Евти­мий се обърна по-строго към него:

 Ние, чедо, те посъветвахме нещо, което според нас би било от полза за самия теб. Но ти остана при непослушанието си и ще узнаеш като никой друг ка­къв е плодът на непослушанието.

Великият още не бе успял да доизговори думите си, когато - не зная как - тялото на Авксентий се сгърчи и нещастният се строполи на земята. Може­ше само да бъде съжален за провинението си. Души­те на намиращите се наоколо братя се изпълниха със състрадание - толкова жалък изглеждаше той. За­почнаха да молят и умоляват Евтимий да помогне на Авксентий, който продължаваше да лежи на земята и да плаща прескъпо за непослушанието си. А Евти­мий вече и сам бе готов да се смили над непослушни­ка и твърдоглавеца. Хвана Авксентий за ръката и го вдигна. По цялото тяло на Авксентий още пробягваха и го измъчваха тръпки. Но тогава Евтимий, като постави върху него вместо лекарство кръстен знак, избави човека от мъчения и го изцели.

Авксентий дойде на себе си. Спомни си за не­послушанието си и за бедата, която го сполетя. Осъз­на и че единствената причина за това бе неговото неподчинение. Съвестта започна да го мъчи и страшно разкаяние обзе душата му. Тогава той падна в но­зете на Евтимий и го помоли за прошка за случилото се, помоли го и за ходатайство в бъдеще. Евтимий начаса му прости, а и как да не се смилиш над този, на когото току-що си бил разгневен? И като си из­проси молитвата на преподобния, братът охотно и с радост пое послушанието да се грижи за мулетата.

Така наказанието Господне по словото на Божест­веното Писание отваря ушите (Ис. 50:5 - според превода на седемдесетте) и изправя ума. Този, който по-рано грешеше с непослушание, бе наказан и за­почна охотно да слуша.

 

Из житието на свети Пахомий

Ученикът на Великия, Теодор, за когото вече бе споменато (в 15 гл.), бе млад на възраст, но Духът го укрепваше и той много преуспя в добродетелта. Във всичко подражаваше на учителя си и заради Бога му се подчиняваше като на Самия Господ. Но е възможно да обучиш душата на търпение само ако я зака­лиш в много трудности. Затова, когато даваше едни или други разпореждания, старецът често изпитваше ученика. Например заповядваше на Теодор да напра­ви нещо, после идваше и го смъмряше за всичко, ко­ето той бе извършил изключително добросъвестно. След това му заповядваше точно обратното, а за това, което Теодор вече бе направил, казваше, че всичко е неправилно. Така той постоянно заставяше Теодор да се бори с помисъла на самолюбието.

А Теодор приемаше добросъвестно упреците на духовния си отец и оставаше непоколебим. Даже не се опитваше да възразява или да се оправдава пред него. А на всички останали свети Пахомий казваше за него, че е изкусен подвижник и истински Христов раб.

- Много неща - казваше Теодор - изглеждат на неопитните едни, но вещите хора ги тълкуват по съв­сем друг начин. Ето и аз, грешникът, трябва да оп­лаквам себе си, докато Господ не поправи сърцето ми към добро и не стана достоен за послушанието, което светите отци имаха. Защото без Божията по­мощ всичко, което човек прави, и даже самата увере­ност в себе си, е прах и пепел.

 

 

Из повествованието за пътуванията на свети апостол Петър, изложено от свети Климент

Първовърховният апостол Петър вече трябваше да напусне тукашния живот. И ето, веднъж, в ден, в който цялата община се събра в Рим, той ме хвана за ръка и като застана насред църквата, каза:

- Чуйте ме, чеда и братя! Пътят ми наближава към края си и сега ви ръкополагам за епископ Кли­мент. Поверявам му проповедта от катедрата, преда­вам му и властта да връзва и да развързва. Той добре познава каноните на Църквата и ще връзва онова, което трябва да бъде вързано, и ще развързва онова, което трябва да бъде развързано.

Слушайте го и помнете: който огорчава еписко­па, защитника на истината, той съгрешава пред Христа и гневи Бога, Отца на всичко, и затова няма да живее. Но вие не забравяйте винаги да въздавате чест и да се покорявате на вашия отец. Тогава и за вас, пасомите, ще има полза, и той ще ви стане истин­ски пастир, а не наемник, и ще се грижи за стадото. Казах и пак повтарям: който огорчава пастира и учи­теля в Божието дело, той огорчава Божия Дух, тъй като управлението на пастира е място и седалище на Светия Дух. И който отхвърля словото на еписко­па, той отхвърля словото на Христа и е законопрестъпник.

 

 

 Из Патерика

 Един старец разказа как веднъж свети Василий посетил един манастир. След нужното поучение по­питал игумена:

 Има ли при теб някой брат, който да притежа­ва послушание?
 Тук всички са твои раби и всички се стараят да се спасят, владико - му отговорил старецът.

Тогава светият пак го пита:

 А има ли при теб някой, който да притежава истинско послушание?

Тогава старецът му посочил един брат и Василий го назначил да прислужва на трапезата. Щом се нах­ранили, братът донесъл на светителя вода да си умие ръцете. Той си умил ръцете и казва:

 Ела и аз да умия ръцете ти.

Братът се подчинил и Василий сам започнал да му полива вода. След това свети Василий пак му казва:

 Като ида в олтара, ми напомни да те ръкопо­ложа за дякон.

Онзи изпълнил това, без да разсъждава. И за това послушание светият го ръкоположил за презвитер и го взел в епархията си.

 Разказаха за авва Силуан, че имал ученик на име Марко. Този ученик имал голямо послушание. Бил писар и старецът го обичал за послушанието му. А старецът имал още единайсет ученици. Те се огор­чавали, че Силуан обича Марко повече от тях, и се оплакали на старците. Веднъж старците отишли приавва Силуан и започнали да го упрекват за държани­ето му с учениците. Тогава Силуан излязъл от килия­та си и ги повел със себе си. Започнал да обикаля по килиите на братята - чукал на всяка килия и казвал:

 Брат еди-кой си, излез, имам нужда от теб.

Никой от тях не излязъл веднага. Отишъл и до

килията на Марко, почукал и също казал:

 Марко!

Щом чул гласа на стареца, Марко веднага изско­чил навън. Старецът му дал послушание и казва на старците:

 Вижте, отци, а къде са останалите братя?

След това Силуан влязъл в килията на Марко и

попаднал на ръкоделието му - в мига, когато старе­цът го повикал, Марко току-що започнал да пише. И дори не довършил започнатото, но го оставил напо­ловина написано. Силуан забелязал това, изнесъл книгата и я показал на старците.

 Наистина, авва - рекли му старците, - и ние обичаме този, когото ти обичаш, понеже Сам Бог го обича.

Разказаха за същия авва, че веднъж се разхож­дал в скита заедно с други старци и искал да им пока­же послушанието на един свой ученик (за което и са­мият той обичал този ученик). Видял едно диво пра­се и казва на ученика:

 Чедо, виждаш ли онова биволче?
 Да, авва - отговорил му ученикът.
 Виж какви здрави рога има - пак казал ста­рецът.

Да, авва - отговорил ученикът.

Дори старците се смаяли от отговора му и полу­чили голяма полза от послушанието му.

 Разказаха за авва Муис, че авва Саин му бил ученик. Веднъж старецът, за да го изпита, му рекъл:

 Иди окради някого.

Онзи отишъл и заради послушанието започнал да краде братята, благодарейки на Бога за всичко. А ста­рецът вземал от него откраднатото и тайно го връ­щал обратно на братята.

 Старецът разказа:

„Веднъж отидох при авва Сисой, а той живееше в Клисма. Помолих го да ми каже слово, но той от­говори:

 Прости ми, аз съм прост човек.

Тогава отидох при авва Ор и авва Атре. Авва Ор бе болен от осемнайсет години. Поклоних им се и ги помолих да кажат слово.

 Какво да ти кажа - отговори авва Ор. - Иди и прави каквото считаш за нужно. Бог винаги е до тези, които се самопринуждават.

Авва Ор и авва Атре бяха от различни краища, но между тях винаги цареше пълно съгласие, чак до кончината им. Голямо бе и послушанието на авва Атре, но и смиреномъдрието на авва Ор не бе малко. Прека­рах няколко дни при тях, наблюдавах живота им и ви­дях много удивителни неща. Ще разкажа следното.

Някой им донесе неголяма риба. Авва Атре иска­ше да я сготви за стареца и я режеше. Но авва Ор го повика и той остави ножа в рибата, без да нареже

 

парчето докрай. Удивих се от дълбочината на послу­шанието, защото той дори не каза: „Почакай малко, eй сега, само да донарежа рибата“. Попитах авва Атре:

 Откъде имаш такова послушание?
 Не аз имам послушание - отговори авва Атре, - а старецът. Ако искаш, ела да видиш какво послу­шание има той.

Той започна да пече рибата и нарочно я прегори. След това я даде на стареца, който я изяде и не каза нищо.

 Вкусна ли е рибата, отче? - попита го авва Атре.
 Много вкусна - отговори старецът.

После му поднесе още една, по-малка, но добре приготвена.

Старецът започна да яде, а авва Атре казва:

 Прегорих я, отче...
 Да - отвърна старецът, - малко си я прегорил.
 Сега виждаш ли какво послушание има старе­цът? - ми каза после авва Атре.

Тръгнах си от тях, но се стараех да спазвам спо­ред силите си всичко, което бях видял при тях“.

 

 

От свети Ефрем

Един брат попита стареца:

 Аввата ми нареди да ида в пекарната и да напра­вя хляб за братята. Но работниците са миряни и гово­рят неприлични неща, а на мен не ми прилича да ги слушам. Какво да правя?

 

 Нима не си виждал - отговори му старецът - как всички деца заедно си учат уроците? Всеки учи своя урок, а не чуждия. Така и ти: внимавай в себе си и изследвай сърцето си. А ако те нападат страсти, от­крий това на аввата и направи каквото каже. Защото той по-добре от теб знае какво е полезно за теб.

От авва Исаия

Ако твоят авва те изпрати на чуждо място по ня­каква работа, го попитай: „Къде искаш да отида? Какво точно ти трябва?“. И каквото ти каже, това и направи. Не прави нищо нито повече, нито по-малко от това, даже на сиромах не давай милостиня, без предварително да си попитал аввата. А ако направиш нещо без негово знание, тайно, ще съгрешиш.

8. От свети Варсануфий

 В кои дела е нужно да отсичам волята си? - попита един брат стареца. - В добрите, в тези, които не са нито добри, нито лоши, или в тези, които изг­лежда, че нарушават Божия заповед? А ако стане ясно, че някоя заповед превъзхожда моето състояние, тряб­ва ли да се откажа от нея - понеже нали после ще ми донесе скръб и смущение?

Старецът отговори: Брате, който иска да бъде монах, в нито едно дело не бива да има собствена воля. И Господ ни учи на това, когато казва: „Дойдох в света не за да върша Моята воля“ (ср. Йоан. 6:38). Който се кани да върши някои неща, а да се отказва от други, той или по­казва по-голяма разсъдителност от заповядалия му, или бесовете са се подиграли с него. Впрочем и едно­то, и другото е лошо и е от бесовете, тъй че във всич­ко трябва да се покоряваш на аввата, който ти запо­вядва, носи отговорност за теб и ще даде отговор за теб. А ако заповедта ти се струва прекалено тежка, попитай го и предостави въпроса на неговия разум.

А ако братята са ти заповядали нещо и ти виж­даш или считаш, че то е вредно и надвишава силите ти, пак питай аввата. И каквото каже той, това и направи. Ако поискаш да различаваш не само постъп­ките, но и хората, ще си навлечеш скръб. Тъй че, ако делото ти се струва добро, прояви послушание към братята. А когато помисълът ти се колебае или дело­то не ти е по силите, или пък е вредно, обърни се към аввата и постъпи както той прецени. Той знае какво да прави и как да се погрижи за душата ти, тъй че бъди спокоен и вярвай, че всичко, което ти казва, е от Бога. И нищо, което е полезно в Господа, не носи скръб или смущение. От доброто не може да има никакво зло. Всяко добро дърво дава добри плодове (Мат. 7:17).

 А какво означава някой да отсича волята си? - попита братът.

 Брате - отговори старецът, - който отсича волята си, преуспява в Бога. Това означава, че трябва да отсичаш волята си и да изпълняваш волята на све­тиите в това, което изглежда добро. А в лошото и сам ще избегнеш онова, което не подобава.

 

 

За това, колко е грешно да не се покоряваш на духовния си учител и да роптаеш срещу него. И за това, че на християнина не му приляга да възразява или да се оправдава. Винаги трябва да се бори със собствената си воля и да не се противи на изобличението, а да го обича

Из Пандектите на Антиох

Братя, не бива да роптаем без повод (а даже и ако ни се струва, че има повод), а винаги трябва да бъдем послушни и благодарни на Бога и на тези, кои­то Господ е поставил над нас. А ако роптаем за нещо, ще заприличаме на престъпните и неблагодарни иудеи, които роптаеха срещу Този, Който се грижеше за тях, както е написано: И заропта цяото общество Израилеви синове срещу Моисея, а Мойсей каза: Ваши­ят ропот не е против нас, а против Господа (Изх. 16:2, 8). Заради ропота си всички те погинаха в пустинята.

А и потомците им унаследиха съвсем точно неблагодарността и непослушанието на бащите си. Те роптаеха ту срещу учениците на Господа: защо ядете и пиете с грешници? (Лук. 5:30), ту срещу Самия Спа­сител, когато Той каза: Аз съм живият хляб, слязъл от

 

небето (Йоан. 6:51). Затова и Господ им рече: никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец (Йоан. 6:65), тоест ако Отец не види, че този човек е послушен, благодарен и не роптае като нас.

И работниците, които бяха дошли първи, роптае­ха срещу на стопанина на къщата, казваха, че той е повикал другите работници в единайсетия час, а дава еднаква заплата на едните и другите, и така нататък. Но стопанинът им отговори: Приятелю, аз те не ув­реждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? Вземи своето и си иди (Мат. 20:13-15).

Само че къде ги праща Той? Ясно е, че при тези, които са от лявата Му страна, във вечния огън, при­готвен за дявола и неговите ангели. Това се вижда по-нататък от думите, е които Той изобличава работ­ниците в лукавство и завист: Или окото ти е завист­ливо, задето съм добър?

От авва Марк

Който изпълнява послушание със своеволие, е прелюбодеец, както казва и Премъдростта (ср. Сир. 32:17 и Притч. 6:31-33), и поради недостиг на разум търпи скърби и безчестие. Както няма нищо общо между водата и огъня, така няма нищо общо и между оправдаването и смирението. Ако искаш да се спа­сиш, възлюби словото на истината и никога не бъди толкова безразсъден, че да избягваш изобличения. Словото на истината обръщаше към покаяние рожби ехиднини и им внушаваше да бягат от бъдещия гняв (вж. Лук. 3:7). Който приема словото на истината приема Словото Божие. Защото Господ каза: Който приема вас, Мене приема (Мат. 10:40). Разслабеният когото спуснаха през покрива, е грешник, когото вяр­ващите изобличават заради Господа. Заради тяхната вяра той получава опрощение на греховете (вж. Марк. 2:3-5). Който не обича изобличения, неизбежно и по своя воля остава в страстите си. А който обича изоб­личения, се учи от собствения си опит.

Както тези, които плават в морето, търпят с ра­дост слънчевия пек, така и тези, които мразят злото, обичат изобличението, понеже слънцето защитава от бури, а изобличението - от страсти. За този, който не обръща внимание на писаните заповеди и увеща­ния, има конски камшик и магарешки остен. А ако отхвърли и тях, Господ ще стегне челюстите му с юзда и оглавник (Пс. 31:9).

От свети Максим

Както на непослушанието е свойствен грехът, така и за послушанието е присъща добродетелта. Непослу­шанието води до нарушаване на заповедите и отделя­не от Заповядалия, послушанието - до спазване на заповедите и неразривно единство на любов с Този, Който даде заповедта. И който поради непослушание е нарушил заповедта не само е извършил грях, но и се е лишил от общение на любов със Заповядалия.

 

 

ГЛАВА 37

За това, че не бива да осъждаме учителя си, дори да постъпва в разрез с това, на което учи. Защото е имало мнозина ученици, които са поверявали себе си на нерадиви учители и не са ги осъждали, а са им се покорявали в Господа. При това не само сами са се спасявали, но често са служели за спасението и на учителите си

Из Патерика

Имаше при нас един пустинник, човек, който при­тежаваше голям дар на разсъждение. Искаше да живее сам в килия, но не можеше да намери подходяща. Един друг старец узна за пустинника. А по това време старе­цът имаше празна килия и покани пустинника да се настани в нея, докато си намери друга. Пустинникът дойде и се настани в килията му. Някои местни жители почнаха да идват при него, понеже той бе отдалеч, и му носеха кой каквото може. Той вземаше даровете и при­емаше посетителите. Но старецът, който му бе дал ки­лията, започна да му завижда и да го хули.

- От толкова много години съм тук - каза той, - толкова много се подвизавам, а никой не идва при

 

мен. А този новопоявил се старец е тук от два дни и толкова много народ идва при него!

Тогава казва на ученика си:

Иди и му кажи: „Махай се оттук, килията ми е нужна“.

Ученикът отиде при него и рече:

Моят авва пита как си.

Нека се помоли за мен - отговори онзи. - Боли ме стомахът.

Ученикът се върна при онзи, който го бе пратил, и му казва:

Старецът каза, че вече си е намерил друга ки­лия и се маха оттам.

След два дни аввата пак каза на ученика си:

Иди и му кажи, че ако не се махне, сам ще оти­да и ще го изпъдя с тояга.

Братът пак отиде при пустинника и му каза:

Моят авва чу, че си се разболял, и досега се вълнува. Прати ме да те навестя.

Кажи му - отговори той, - че по молитвите му вече съм по-добре. Ученикът отива при стареца си и казва:

Каза ми, че ако Бог даде, до неделя ще си тръгне.

Настъпи неделя, а пустинникът все още не бе на­пуснал килията. Тогава старецът взе една тояга и сам тръгна да го набие и да го изгони оттам. На излизане ученикът му казва:

Дали няма да е по-добре да отида преди теб, защото там може да има някой и да се съблазни?

Старецът му разреши. Братът отиде и каза на

пустинника:

Моят авва сам идва при теб да те покани в кили­ята си.

А той, щом чу, че старецът толкова много го оби­ча, се затича да го посрещне, още отдалеч му се пок­лони и рече:

Не се затруднявай, отче, аз сам ида при твоя святост!

И тогава Бог погледна милостиво към труда на момъка и доведе аввата до съкрушение. Аввата зах­върли тоягата си и се затича към пустинника, за да го прегърне. И като го прегърна, го поведе към кили­ята си. И видя, че пустинникът сякаш изобщо не бе чул всичко онова, което по-рано старецът бе казал на ученика. Тогава старецът попита ученика:

Ти предавал ли си му нещо от онова, което ти казвах?

Нищо - отговори той.

Като чу това, старецът много се зарадва. Тогава разбра, че тази завист бе от врага. Утеши пустинника както можа, а после падна в нозете на ученика си и му казва:

Ти си ми отец, а аз съм ти ученик. Защото с твоите усилия са спасени две души.

2. Някой от старците разказа за един старец, кой­то пиел. Всеки ден изплитал по една рогозка, прода­вал я в селото, а припечелените пари изпивал. Вед­нъж един брат отишъл при него и останал. Той също всеки ден изплитал по една рогозка. Старецът взе­мал и нея, продавал я и изпивал парите и от двете, а на брата донасял за вечеря малко хлебче. Правел така в продължение на три години и братът не промълвил нито дума. Накрая братът си казал: „Нямам какво да облека, а и за хляб едва ми стига. Ще си събера неща­та и ще се махна оттук!“. После си помислил и си рекъл: „Къде да отида? Да се настаня в друга килия? Но тук съм в една килия с Бога“. И тогава му се явил ангел и казал: „Никъде не ходи, защото утре аз ще дойда при теб“.

На следващия ден братът започнал да моли стареца:

Отче, днес не ходи никъде. Сега ще дойдат да ме вземат.

Дошъл часът, в който старецът обикновено хо­дел в селото, и той казва на ученика:

Няма да дойдат днес, чедо, те и без това вече закъсняха.

Не, не - отговори той, - непременно ще дойдат.

И е тези думи починал. Щом видял това, старе­цът заплакал и казал:

Горко ми, чедо! Много години живея тук в не- радение, а ти за кратко време само с търпение си спа­си душата.

И оттогава се вразумил и станал опитен монах.

 

 

От свети Ефрем

Братя, учениците не бива да бъдат непослушни и да възразяват на учителите си в Господа, а трябва да про­явяват възможно най-голямо смирение пред Бога и чо­веците. А ако се случи така, че възпитателят на думи да учи на добродетел, а на дело да нехае за нея, нека не позволяваме на сатаната да разврати душата ни поради тази единствена причина. Да си спомним Този, Който каза: На Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите; затова всичко, що ви кажат да пазите, па­зете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат (Мат. 23:2-3).

И апостол Петър ни призовава: Покорявайте се с голям страх на господарите си — не само на добрите и кротките, а и на опърничавите. Защото това е угодно Богу, ако някой от съзнание за Бога пренася скър­би, като страда несправедливо. Та и каква похвала, като търпите, кога ви бият за престъпления? Но, ако търпите, кога правите добро и страдате, това е угодно Богу. Защото вие за това сте призвани, поне­же и Христос пострада за нас, като остави нам при­мер, за да вървим по стъпките Му: Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му; кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплаш­ваше, а предоставяше това на Праведния Съдия (1 Петр. 2:18-23). Братя, разполагате и с друг пример на смирение - пророк Самуил. Той не превъзнесе сър­цето си пред свещеник Илий дори когато чу за него толкова страшни Божии думи, а смирено запази послушание към него (вж. 1 Царств. 3:1-21).

Възлюбени братя, нека станем достойни за спа­сението си! Да бъдем готови да отговорим с покая­ние на всякакви думи, каквито бихме чули, особено ако това са думи на този, който е поставен над нас от Господа. Както водата гаси огъня, така покаянието гаси гнева и укротява духа. Нека пример ти бъде петдесетникът, който отиде при Илия. Със смирението си той умилостиви пророка, спаси себе си и всички които бяха с него (вж. 4 Царств. 1:9-15).

Имайте, възлюбени братя, послушание към пред- стоятеля си в Господа. Изпълнявайте словото му док­рай и никога не се отнасяйте небрежно към това, ко­ето той казва. И тогава Този, Който каза: Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях (Мат. 18:20), ще бъде с вас. Възлюбени братя! Дори игумените ни да са несправедливи към нас - което да не бъде! - нека им служим с добра съвест като на Самия Господ, а не като на човеци, и да помним, че от Господа ще получим и награда.

 

 

Из Патерика

Имаше един старец. Той живееше извън Алексан­дрия, в килиите, наречени пустиннически. А старе­цът бе сприхав и малодушен човек. Един млад брат чу за него и даде обещание на Бога: „Господи, заради всичко, което съм извършил в света, ще ида да живея при този старец, ще работя и ще се грижа за него“.

Всеки ден старецът се държеше с него като с куче. Но Бог видя смирението и търпението на брата. След шест години послушание при стареца на момъка му се яви насън някой, който държеше в ръката си дъ­лъг свитък. Половината от свитъка бе изтрита, а по­ловината все още оставаше изписана. Той показа сви­тъка на брата и казва:

Владиката Господ ти опрости половината дълг. Погрижи се и за другата половина.

А в съседство живееше друг старец, духовен чо­век. Той знаеше цялата история на брата. Често чува­ше как старецът избухва и безпричинно оскърбява брата, как братът му прави поклони, а старецът не омеква. Всеки път, когато срещаше брата, духовният старец го питаше:

Как е, чедо, как мина денят? Какво заработих­ме днес? Много ли изтрихме от свитъка?

И когато много рядко се случваше ден, в който старецът да не бе ругал ученика, да не го бе оскърбя­вал и да не го бе пъдил, вечерта братът отиваше при съседа и с плач казваше:

Беда, авва, днес имам лош ден. Нищо не зара­ботих днес и прекарах целия ден в безделие...

Минаха още шест години и братът почина. А ду­ховният старец, съседът му, имаше видение. Той видя, че братът се намира сред мъчениците и с голямо дръзновение моли Бога за своя старец: „Господи, както заради него помилва мен, така и него помилуй зара­ди многото Си щедрости и заради мен, Твоя раб“. И след четирийсет дни Господ взе при Себе Си в място за упокоение и самия старец. Ето какво дръзновение придобиват пред Бога тези, които търпят скърби.