ГЛАВА 42

За това, че не бива да влизаме в спорове и пререкания дори когато това ни се струва пра-вилно, а във всичко да се подчиняваме в Господа на ближния си

Из житието на преподобни Симеон Стълпник

Скоро след като Симеон замисли нов и нечуван досега подвиг - да живее на стълп, славата му се раз­пространи навсякъде. Божествените отци, които жи­вееха в пустинята, бяха смаяни от невиждания и тол­кова странен подвиг и пращат няколко души при него. При това наредиха на пратениците да го упрекнат за странната приумица и да му кажат да върви по оби­чайния и утъпкан път на светиите: „Кажете му: „Не бива да презираш пътя, по който вървяха толкова мно­гоброен лик блажени. Защото всички те възлязоха на небето и стигнаха до нетленните райски обители“.

Като се побояха да не би пък това дело да е богоугодно, а те да го виждат по човешки, отците заръча­ха на пратениците следното. Ако видят, че човекът веднага се отказва от собствената си воля и е готов да слезе долу, веднага да го спрат и да му наредят да се придържа към това, което е наченал. В такъв случай, както те считаха, това щеше да е дело на Божия Промисъл и нямаше да им се налага да се опасяват че наченатото ще има лош край.

- Но ако - казаха отците - той започне да него­дува, решително отхвърли съвета и безразсъдно оста­не на мнението си, тогава вече ще е ясно, че в него няма смирение. Нима в такъв случай всеки не би ка­зал, че лукавият му е внушил тези мисли?

И отците им наредиха, ако стане така, да го хва­нат и да го смъкнат от стълпа, пък ако трябва, и със сила.

С такова поръчение дойдоха пратениците при бащата на послушанието и смиреномъдрието свети Симеон. Само от вида и речта му те се изпълниха с такава почит към стареца, че не можеха даже да го погледнат в очите. Но в изпълнение на заповедта на отците, които ги бяха пратили, и понеже самото им поръчение бе добро, те му казаха подробно всичко, което им бе наредено.

Симеон, наистина тих и смирен по сърце човек, с кротост изслуша упрека им. Не започна да им възра­зява, нито да негодува, нито да обсъжда казаното, не промълви нито дума, нито звук. Напротив, прие по­рицанието със спокоен и насочен надолу взор, а после прослави Бога и благодари на отците, че така се гри­жат за него.

После, без никакво колебание, започна да слиза от стълпа. Но пратениците веднага го спряха и му разкриха замисъла на отците. След това си тръгнаха, като пожелаха на Симеон да стои твърдо и неизмен­но на стълпа и после да намери добър край и истин­ски покой от дългите трудове.

 

 

2. Из Патерика

Авва Пимен каза, че волята на човека е медна стена между него и Бога, съкрушаващ камък. Ако се откаже от волята си, човек ще каже след псалмопевеца: с моя Бог ще премина през стена (Пс. 17:30 — според превода на седемдесетте). А ако следва воля­та си и решенията и, човек страда.

Старецът каза, че омразата предава човека във властта на гнева, гневът го предава на ослепяване, а ослепяването го подтиква към всяко зло.

Попитаха авва Амон, какво представлява тесни­ят и скръбен път. „Тесният и скръбен път - рече той и отговори - е да принуждаваш помислите си и да отсичаш волята си заради Господа. Тъкмо това озна­чават думите: Ето, ние оставихме всичко и Те послед­вахме (Мат. 19:27)“.

Авва Йоан разказа, че авва Анув, авва Пимен и петима други били в действителност братя по плът и отначало живеели в скит. Но след като скитът бил опустошен от мазици (варвари), се махнали оттам и отишли на едно място, наречено Теремуфин.

Там имало капище. Те влезли в него и известно време останали там, докато решат къде да отидат. Авва Анув бил старши. Той казал на авва Пимен:

- Стори любов ти и братята ти. Нека всеки от нас пази безмълвие. Тази седмица няма да разгова­ряме помежду си.

Авва Пимен отговори:

Както кажеш, така ще направим.

Тъй и сторили.

А там имало един каменен истукан. Всяка сутрин авва Анув го замерял с камъни по лицето и всяка ве­чер му казвал: „Прости ми“. Правил така през цяла­та седмица.

В събота се събрали заедно. Авва Пимен попитал авва Анув:

Авва, видях, че ти през цялата седмица заме­ряше статуята с камъни по лицето, а после и праве­ше поклони. Кажи ми, нима вярващ човек прави така?

Правех това заради вас - отговорил старецът.

           - Видяхте ли статуята, когато я замерях с камъни по лицето, да продума или да се разгневи?

Не - отговорил авва Пимен.

А когато и правех поклон - попитал старецът, тя смути ли се, или каза ли: „Не прощавам“?

Не - каза той.

Ето така трябва да правим и ние, братя - рече старецът. - Ако искате да живеем заедно, трябва да станем като тоя истукан - оскърбяват ли го, или го хвалят - това не го смущава. А ако не искате да бъ­дете такива, какво пък. В това капище има четири врати — нека всеки от вас върви където иска.

При тия думи братята паднаха ничком на земята и му рекоха:

Както искаш, отче, така и ще направим, и ще слушаме каквото ни кажеш.

„И през целия си живот - разказа авва Пимен - живяхме заедно и се подвизавахме по словото на ста­реца, както ни каза. Той назначи едного от нас за ико­ном и ядяхме каквото ни сложи. Но бе немислимо някой от нас да каже: „Донеси ни нещо друго“, или: „Искаме еди-какво си“. И прекарахме целия си жи­вот в спокойствие и мир“.

Авва Алоний рече: „Ако не бях разрушил всич­ко, не бих могъл да изградя самия себе си“. Тоест ако не бях изоставил всичко, което по собствената ми воля ми се струваше добро, не бих могъл да придобия доб­родетел.

Един брат попита авва Пимен:

Как да се спасявам на мястото, където живея?

Където и да живееш - отговорил той, - счи­тай, че си чуждоземец и нямаш право на глас. Тогава не ще ти се прииска думата ти навсякъде да бъде пър­ва и ще намериш покой.

Пак той каза: „Не изпълнявай волята си. По- скоро е нужно да се смириш пред брата“.

Един брат попита стареца:

Какво да правя?

Иди - рече старецът - и намери човек, който казва: „Но какво всъщност искам?“, и ще намериш покой.

Тоест подражавай не на този, който търси своята воля, а на този, който винаги казва: „Не искам нищо“, и ще бъдеш спокоен.

Един от отците разказа притча за смиреномъдрието.

„Кедрите казаха на тръстиката:

Как така ти, такава слаба и безпомощна, зиме не се пречупваш, а нас, при цялата ни сила, вятърът ни прекършва, а понякога и ни изтръгва из корен?

Щом настъпи зима — отговори тръстиката - и задуха вятър, аз заедно с вятъра се навеждам ту в една, ту в друга посока, затова и не ме прекършва. А вие стоите срещу вятъра, а това е опасно“.

„Щом се стигне до оскърбления - добави старе­цът, - е необходимо да отстъпваме и да даваме сво­бода на чуждия гняв. При това не бива да възразява­ме и да се увличаме по неразумни помисли, думи или постъпки.“

Двама старци живееха от много години заед­но и нито веднъж не бяха се карали. Веднъж единият каза на другия:

Хайде да се скараме поне веднъж, като всички хора.

Не зная как да се карам - отвърна другият.

Виж - рече първият. — Ето, поставям по сре­дата тази керемида и казвам: „Това е мое“. А ти каз­ваш: „Не, мое е!“. И така започва караницата.

Той сложи керемидата по средата и казва на вто­рия старец:

Това е мое.

Не - каза той, -мое е.

Щом е твое - казва му първият, - вземи го и си върви.

Така и се разотидоха, без да успеят да се скарат.

 

 

От свети Ефрем

Ако живееш заедно с братя, не се стреми да се държиш началнически с тях. Напротив, бъди им об­разец в добрите дела и се вслушвай в това, което ти казват. Ако е необходимо да кажеш нещо, кажи го като съвет и със смирение. И ако друг брат възрази срещу това, което си казал, нека това не смущава ума ти. Откажи се от мнението си заради любовта и мира и с кротост кажи на този, който ти е възразил: „Ува­жаеми, казах това поради глупост, прости. Макар да говорих, не съм познавач в тази област. Нека бъде така, както ти каза“. И тогава дяволът, който напразно се е опитал да предизвика раздор, със срам ще се обърне в бягство. Защото това - да спориш и да до­казваш собственото си мнение - поражда раздор и необратим гняв. Гневът се гнезди в сърцето на глупа­ви (Екл. 7:9), казва Писанието, и още: Самото дви­жение на гнева е падение за човека (Сир. 1:22). Затова и апостол Павел съветва: Господният раб не бива да влиза в крамоли (2 Тим. 2:24).

 

 

Из Пандектите на Антиох

Човек, който обича да спори, няма мир не само сред близките си, но и с чужди хора. Навсякъде иска да засити страстта си към спорове, вечно се заяжда за дреболии, постоянно сам се раздразва и изважда и другите от равновесие, и всички го мразят. В книга „Битие“ е описано как Исав си взе жени чужденки и как те постоянно се караха с Исаак и Ревека (вж. Бит 26:34-35). А после Ревека казва: Дотегна ми живо­тът от тия хетейски дъщери (Бит. 27:46). Оттук се вижда, че споренето приляга на безбожните хора, а не на тези, които вярват и са благочестиви. Защото тези, които действително са християни и ученици на Христа, подражават на своя Владика и Учител, а за Него е написано: Няма да се кара, нито ще вика, и никой няма да чуе гласа Му по кръстопътищата (Мат. 12:19). И тези, които са християни, не се опит­ват да разрешат нито един въпрос със спор и прере­кания, а само с търпение, молитва, послушание и надежда. Никога не се стремят да настояват на сво­ето мнение или нещо да стане по тяхната воля, по словото на Господ: Слязох от небето не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил (Йоан. 6:38).

 

 

От авва Исаия

Ако живееш заедно е брат и искаш нещо да ста­не, а братът, с когото живееш, не иска това, отстъпи му, в противен случай ще започне спор и ще го огор­чиш. Бъди сякаш на гости при брата - нищо не му заповядвай и не се стреми да бъдеш главен над него. Ако ти нареди да свършиш нещо, което не искаш, бори се с волята си, докато не изпълниш заповяданото. В противен случай ще го огорчиш, ще станеш дързък и не ще можеш да живееш в мир с него. Ако ти каже: „Свари ми нещо“, попитай го: „Какво да ти сваря?“. А ако предостави това на твоята преценка и каже:

,Каквото искаш“, вземи каквото има и го сготви със страх Божий.

Ако между вас започне разговор за смисъла на словата на Писанието, нека, който знае тези слова, да подчини волята си на брата и да му достави ра­дост. Защото смисълът, който търсите, е в това, във всичко да се смириш пред брата. Затова който постоянно мисли за Съда, на който ще трябва да се яви, насочва всичките си сили към това, да не му се наложи да мълчи точно в оня страшен час, и то само защото няма да има какво да каже в свое оправдание. Ако е необходимо да идете по някаква малка работа, не се пренебрегвайте един друг. Не отивай сам, оста­вяйки брата си в килията, за да не го измъчва съвест­та. Кажи му е любов: „Искаш ли да отидем?“. И ако видиш, че в този час брат ти е неспокоен или телесно болен, не спори с него: „Трябва да отидем точно сега“. Отложи за известно време работата и иди в килията си с любов и състрадание. Гледай да не възразяваш за нищо на брата, за да не го огорчиш.

Ако живеете заедно, то е каквато и работа да се занимавате, в килията или навън, ако братът те по­вика, не му казвай: „Почакай сега да досвърша нещо“. Иди веднага. И ако живееш с някого или временно си отишъл при него и той ти даде заповед, гледай да не я пренебрегнеш или да я нарушиш тайно или явно.

Ако живееш е духовния си отец или с брат, нека не става така, че да дружиш тайно с някого, а с братя­та си да не искаш да общуваш. Тогава ще загубиш и себе си, и брат си. Както добитъкът се покорява на човека, така и всеки човек трябва да се покорява на ближния заради Господа. Както добитъкът няма нито собствено мнение, нито знания, така и аз трябва да се държа не само с живеещите заедно с мен, но и с все­ки срещнат. Трябва да отстъпя знанието си на неве­жата и волята си на глупеца. И тогава ще позная себе си и ще разбера какво ми вреди. А който е уверен в правотата си и държи на волята си, неизбежно ще го намразят. Той много скоро ще загуби и покоя си, и здравите възгледи за нещата, а при излизането му от тялото ще му бъде трудно да намери милост.

Затова, брате, не обичай споровете, за да не ста­неш обиталище на всякакво лукавство. И не се счи­тай за умен, в противен случай ще попаднеш в ръцете на враговете си. Приучи езика си да казва: „Прости“, и смирението ще дойде при теб. Ако волята ти е пре­дадена на ближния, значи умът ти може да вижда доб­родетелта. А това - да отстояваш волята си пред ближния - говори за невежеството ти.

Затова, възлюбени брате, постарай се във всичко да отстъпиш волята си на ближния, а да държиш на волята си значи да погубиш всички добродетели. Този, чиито помисли са правилни, с кротост отсича волята си и се бои от страстта към спорове като от змия. Именно тя разрушава всеки градеж и помрачава ду­шата до такава степен, че тя вече не вижда светлина­та на добродетелите. И тази проклет страст се премесва  към добродетелите, докато не ги погуби.

Ако не изкорени от себе си тази срамна страст, човек не може да постигне духовно преуспяване. За да покаже това, нашият Господ Иисус Христос не възлезе на Кръста, докато не изгони Иуда от числото на учениците. След тази страст следва цялото зло и в душата на този, който обича спорове, гнезди всичко, което е омразно на Бога. Отсичането на собствената воля хармонизира добродетелта и придава яснота на разсъдъка. Затова повече от всички други добродете­ли Бог очаква от човека да се смири във всичко пред ближния и да му се подчинява. А любовта към спо­рове се поражда от следното: многословие, преразказване на чужди думи в угода на всеки, както и от дързост, двуличие и стремеж да настояваш на своето - от всичко това се поражда любов към спорове. И в когото е налице всичко това, душата му е обиталище на всички страсти.

 

 

От авва Марк

Старай се да разрешаваш дадена трудност или даден въпрос от Писанието не със спор, а с това, на което духовният закон те учи - с търпение, молитва и твърда надежда.

Из Патерика

Разказаха за авва Пимен, че когато го канели да яде, а той не искал, той, макар и със сълзи, отивал, за да не прояви непослушание към брата и да не го огорчи (имам предвид някой брат измежду живее­щите с него - авва Анув или някой друг от тях).
Един брат попита авва Пимен:

 Какви трябва да бъдат живеещите в общежителен манастир?
 Който живее в общежитие - отговори старе­цът, - трябва да гледа на всички братя като на един и същ, да пази устата и очите си и тогава ще бъде спокоен.

 

 

 

За това, че всичко случващо се става по Божествена справедливост. Затова вярващият трябва винаги да следва Промисъла и да търси не собствената си воля, а Божията; и който прави всичко и го възприема именно така, запазва мира си

 

 

Из Патерика

Старецът рече: „Ако си болен и помолиш няко­го да ти заеме нещо, от което се нуждаеш, а той не ти го даде, не му се сърди. По-добре си кажи: „Ако бях достоен да го получа, Бог щеше да вразуми брата да ми стори любов“.

 Пак той рече: „Ако те повикат на обща трапеза и те сложат на най-отдалеченото място, не роптай в мислите си. Кажи си: „Не бях достоен дори за това“. И знай, че всяка скръб идва при човека свише, от Бога - за изпитание или заради греховете му. А който не разбира това, не вярва, че Бог е праведен Съдия“.
 Един старец разказа: „Веднъж отците се събра­ха за душеполезна беседа. Един от тях стана, взе мал­ката възглавничка, която бе поставена на седалката му, и си я сложи на раменете. След това застана по средата с лице на изток и придържайки възглавница­та с две ръце, почна да се моли:

 Господи, помилуй ме!

А после сам си отговори:

 Ако искаш да те помилвам, остави това, което носиш на себе си, и ще те помилвам.

И пак:

 Господи, помилуй ме!

И сам си отговоря:

 Нали ти казах: остави това, което носиш на себе си и ще те помилвам.

Повтори много пъти това, а после седна. Отците му казват:

 Кажи ни, какво правеше?
 Възглавницата, която нося на себе си - отго­вори той, - е моята воля. Молех Бога да ме помилва заедно с нея, но Той каза: „Остави това, което носиш на себе си, и ще те помилвам“. Така и ние, ако иска­ме Бог да ни помилва, трябва да оставим настрана собствената си воля и тогава ще намерим милост“.

От авва Исаия

Брате, ако нещо - било то постъпка, дума или помисъл - се случи не така, както си очаквал, в ника­къв случай не търси собствената си воля или покой за себе си. Постарай се внимателно да разбереш Бо­жията воля и напълно да я изпълниш, дори това да ти се струва трудно. И от цялото си сърце вярвай, че противно на всяко човешко схващане това ще ти доне­се полза. Защото Божията заповед е вечен живот и тези, които я търсят, няма да бъдат лишени от никое благо (Пс. 33:11 - според превода на седемдесетте).

От авва Марк

Някои наричат разумни хората, които са разсъд­ливи по въпросите на видимия свят. Но в действи­телност разумни са тези, които са надделели над соб­ствената си воля. Който не подчини волята си на Бога, той даже при успехите си прави грешки и става играч­ка в ръцете на врага. Когато искаш да решиш няка­къв сложен случай, помисли какво в този случай е угодно на Бога и тозчас ще намериш подходящия изход. В това, което е угодно на Бога, и творението помага, а на това, от което Той се отвръща, и тварта се противи. Който не иска да приеме тежки обстоятелства, сякаш не ги е виждал, се противи на Божия заповед. А който ги приема с истинско знание, той, по думите на Писа­нието, търпи Господа (вж. Пс. 26:14; 36:34). Ако е дошло изкушение, не търси защо или от кого е дошло, а го изтърпи с радост и не дръж в себе си зло.

От свети Диадох

Ние, хората, всички сме по образ Божий. А подо­бие има само при тези, които с дълбока любов са пре­доставили собствената си свобода в робство Богу. Само когато не принадлежим на самите себе си, сме подобни на Този, Който с любов ни помири със Себе Си.

 

Из Патерика

Авва Исидор рече: „Мъдростта на светиите е тък­мо в това, да познаят Божията воля. В послушание към Истината човек побеждава всичко, понеже е Божий образ и подобие. Но най-ужасната от всички страсти е да следваш собственото си сърце, тоест да се подчиняваш на собствената си воля, а не на Божия закон. Отначало, разбира се, на човек му се струва, че в това има някакво успокоение. Но после това се превръща в скръб за него, понеже е пренебрегнал тайнството на Божественото домостроителство, не е намерил Божия път и не е вървял по него“.

 

 

ГЛАВА 44

За това, че смиреномъдрието винаги е непри­стъпно за бесовете, и за това, как се ражда смире­номъдрието и в какво се състои силата му. И за това, че измежду всички добродетели само смирението спасява скоро човека

Из житието на свети Пахомий

Едан човек на име Силван, комедиант, дойде в манастира на свети Пахомий. Искаше да приеме мо­нашество. Щом му съобщиха за него, преподобният повика Силван при себе си и му казва:

- Виж какво, брате, това е трудно. За да се про­тивопоставим с Божия помощ на този, който ни на­ранява, е нужна бдителна душа и трезв ум, особено ако предишните навици теглят към по-лоши неща.

Той се съгласи да върши всичко според настав­ленията на Великия и светият отец го прие.

След като вече дълго време се подвизава, Силван внезапно престана да се грижи за спасението си. От­ново започна да го тегли към пиршества, почна да из­пада в глупава палячовщина чак до такава степен, че без да се стеснява пееше сред братята комедийни песни.

 

Светият го повика при себе си и без да обръща внимание на двайсетте години, през които Силван се бе подвизавал, в присъствието на братята му нареди да си съблече монашеските одежди, да вземе свет­ските си дрехи и да се маха от манастира. Но Силван падна в нозете на светия старец.

Отче - започна да го моли той, - прости ми още веднъж. Кълна се в Този, Който има сила да спа­сява немощните, ще видиш, че ще се разкая за цяло­то време, което прекарах в нерадение. Ти самият ще се зарадваш на това, как ще се промени душата ми, и ще благодариш на Бога.

Знаеш колко те търпях - рече преподобният. - Неведнъж ми се налагаше и да те бия, а никога и с нито един човек не съм постъпвал така и даже не ми е хрумвало да посегна на някого. Защото, когато те биех, в душата си страдах още повече от теб и така ти съчувствах. Струваше ми се, че правя това само зара­ди твоето спасение, та поне така да те отвърна от гре­ха. А сега вече толкова пъти те увещавахме, а ти не пожела да се поправиш; толкова пъти търпя побоища - и не се обърна към полезното за теб! Как мога да допусна такава крастава овца да пасе заедно с Христовото стадо? А какво ще стане, ако от струпеите на едного се заразят всички останали и мнозина братя погинат от тази язва?

Така настояваше свети Пахомий, но Силван про­дължаваше да го умолява и се кълнеше, че занапред ще се поправи. Тогава Пахомий поиска от Силван поръчители, че той няма отново да се залови за ста­рото. И Петроний, човек с удивителна святост, гаран­тира за всичко, което Силван обеща, и блаженият Пахомий отстъпи.

А Силван, откакто му простиха, така се смири, че стана за мнозина, и даже за всички, братя образец и правило за подражание във всички дела на доброде­телта и най-вече в духовния плач. Често сълзите му се лееха като река, даже когато се хранеше; не може­ше да се сдържи и сълзите се смесваха с насъщната храна, така че върху него се изпълняваха думите на Давид: Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам (Пс. 101:10).

Братята му казваха да не прави така пред чужди хора и въобще в присъствието на когото и да било, но той ги уверяваше, че точно поради тази причина не­веднъж се бе опитвал да се сдържи, но нямаше сили да стори това. Те отново му обясняваха, че може да прави това, когато е сам, със съкрушение и молитва, а на трапеза трябва да се сдържа.

Душата - казваха те - може и без външен плач да пребивава в съкрушение.

Освен това всички братя го разпитваха защо така се облива със сълзи и даже му забраняваха.

Мнозина от нашите се изчервяват - казаха те, - щом те видят, и даже не могат да се хранят.

Виждам как свети хора ми прислужват - отго­вори той, - а вие, братя, искате да не плача? Дори прахът от нозете им е по-ценен от мен, а пък аз сами­ят съвсем съм недостоен за тях - така че как да не плача? Казахте ми, че такива свети хора прислужват на мен, комедийния шут. Всеки ден ридая, братя мои ме обзема страх - дали пък няма да стана същия светотатец като Датан и Авирон, които искаха с лу­каво желание и нечисти помисли да прикадят свети­нята (вж. Числ.16)? Вече зная толкова много, а все нехая за спасението! Ето защо не ме е срам от сълзите ми. Зная колко много грехове лежат върху ми и ако умра от скръб, в това не би имало нищо странно.

След като се подвизава толкова дълго и успешно, Пахомий сам свидетелства за него пред всички братя:

Бог ми е свидетел - откакто манастирът съ­ществува, измежду всички братя, които съм обгрижвал, зная само един, който ми е подражавал.

Когато братята чуха тези думи, едни помислиха за Теодор, други - за Петроний, трети - за Орсисий. Тогава Теодор почна да разпитва Великия кого бе имал предвид, като каза това, но Пахомий не искаше да каже. Но Теодор почна да настоява, другите стар­ши братя също започнаха да питат кой е той.

Ако знаех - отговори най-накрая Великият, - че в този, за когото става дума и когото ще назова, има тщеславие, нямаше да го спомена. Но чрез Христовата благодат зная, че ако го похваля, той само още повече ще се смири. Затова, за да подражавате на живота му, без никакъв страх ще го похваля пред всички вас. Разбира се, ти, Теодоре, а и всички, които като теб се подвизават в манастира, уловихте дявола в примка като врабче. Тръшнахте го под нозете си и по Божията милост всеки ден го тъпчете като прах. Но е достатъчно само да загубите бдителността си и поваленият дявол ще се изправи на нозе и ще се опълчи срещу вас. А ето, доскоро все още се канехме да изпъдим брат Силван от манастира заради нерадението му. А сега той върза ръцете и нозете на дявола и така го унижи, че онзи не смее даже да се покаже пред него, понеже Силван го победи с дълбочината на смирението си. Когато придобивате дела на праведност, добивате все по-голямо дръзновение - спо­ред мярата на това, което вече сте направили. А той колкото повече се подвизава, толкова по-неопитен изглежда на всички и с цялата си душа и разум пом­ни, че не е годен за нищо. Затова и му е толкова лесно да плаче, защото му е лесно да се самоунижава и да счита всичко, което постига, за нищо. Нищо не ли­шава дявола от сили така, както смиреномъдрието, ако е искрено и от цялата душа.

Силван се подвизава така още осем години, освен предишните двайсет, а после завърши пътя си. При това преподобният засвидетелства каквото видя сам: множество ангели с велика радост приели душата на Силван, устремили се към небето и я принесли на Христа като приятна жертва.

 

 

Из житието на света Синклитикия

Блажената Синклитикия каза:

„Такова е величието на смирението: дяволът може да подражава на почти всички добродетели, а за тази дори не знае какво представлява. Апостол Петър знае колко твърда и непоклатима е тази доб­родетел и затова ни заповядва да се облечем в смиреномъдрие (1 Петр. 5:5), тоест никога да не се разделяме с него и чрез тази добродетел да обхванем и задържим всички останали. Както е невъзможно да построим кораб без гвоздеи, така е немислимо да се спасим без смиреномъдрие. Виж славословието на тримата момци - нима споменаха всички доброде­тели? Не, но причислиха към благославящите Гос­пода само смирените, а не казаха нищо за мъдрите или нестяжателните (вж. Дан. 3:87). И Господ се об­лече в смирение, за да изпълни домостроителството Си за нас. Поучете се от Мене — казва Той, - поне­же съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си (Мат. 11:29). Затова нека смире­нието бъде в началото и в завършека на всичките ти добродетели“.

 

 

Из Патерика

Някой от отците разказа: „Живееше в килиите един старец подвижник. Носеше изплетена от тръсти­ка дреха. Веднъж дойде при авва Амон. Старецът видя, че дрехата му е от тръстика, и рече:

 Нямаш никаква полза от това.
 Отче - попита той стареца, - безпокоят ме три помисъла: дали да се върна в пустинята, или да отида на друго място, където никой не ме познава, или да се затворя в килия, да не общувам никого и да ям веднъж на два дни. Кое да избера?
 Нямаш полза нито от едното, нито от второто, нито от третото - отговори авва Амон. - Ако ме послушаш, по-добре остани в килията си, яж по мал­ко всеки ден, непрестанно дръж думите на митаря в сърцето си - и ще можеш да се спасиш“.

Един брат отиде на Ферма планина при един велик старец и му казва:

 Какво да правя, авва? Душата ми погива!
 Какво има, чедо? - попита го старецът.
 Когато бях в света - отговори братът, - по- дълго и с желание постех и правех бдения, имах дъл­боко съкрушение и горене. А сега не виждам в себе си нищо добро.
 Знаеш ли, чедо - му рече старецът, - всичко, което си правил в света, си го правил от тщеславие и заради похвала от хората, и то не е било угодно на Бога. Затова и сатаната не се е борил с теб. А и за какво му е да потиска желанието ти, щом не си имал никаква полза от това желание? А сега вижда, че си станал Христов воин и си се опълчил против него. И веднага и той се опълчи срещу теб. И все пак сега един псалом, който кажеш със съкрушение, е по-угоден на Бога от хилядите, които си казвал в света. И Бог ще приеме сегашния ти скромен пост по-скоро от седмиците, през които си постил в света.
 Но аз сега изобщо не постя - му каза братът. - Цялото добро, което имах в света, си замина от мен.
 Брате - рече старецът, - достатъчно ти е и това, което имаш. Само търпи и ще бъдеш юнак.

Но братът си знаеше своето.

 

 Не, авва - каза той, -душата ми наистина по­гива.
 Знаеш ли, брате - отговори му старецът, - не исках да ти казвам това, за да не би помисълът да ти навреди. Но виждам, че дяволът те е повлякъл към нерадение, и затова ще ти го кажа. Да считаш, че в света си постъпвал добродетелно и си живял свят живот - това вече само по себе си е гордост. Та нали и фарисеят мислеше така, а загуби всичко добро, ко­ето бе направил. И освен това, ако сега мислиш, че не правиш нищо добро - това, брате, ще ти стигне за спасението. Защото точно това е смирение и така бе оправдан митарят, който не бе сторил нищо добро. И на Бога е по-угоден човек, грешен и нерадив, но със съкрушено сърце и смирен, отколкото такъв, кой­то върши много добри неща, но при това си мисли, че е направил нещо добро.

Това така укрепи брата, че той се поклони на ста­реца.

 Авва - каза той, - ти сега ми спаси душата.

 Авва Епифаний рече: „Хананейката викаше - и я чуха. Кръвоточивата мълчеше - и я похвалиха. Митарят не си отвори устата - и му обърнаха внима­ние. А фарисеят крещеше - и го осъдиха“.
 Попитаха Авва Лонгин:

 Коя добродетел е най-голямата от всички?
 Мисля - отговори той, - че както гордостта е най-голямата от всички страсти и даже успя да свали някои от небето, така и смирението е най-голямата добродетел от всички. Защото смирението може да вдигне човека от самата бездна дори и ако е грешен като бяс. Затова и Господ облажава първи бедните духом.

 Авва Сарматий рече: „Според мен човек, кой­то е съгрешил, но знае, че е грешен и се кае, е по- добър от човек, който не е грешил и счита себе си за праведник“.
 В един град имаше епископ. По действие на сатаната падна в блудство. След това, когато в църк­вата имаше служба - а никой не знаеше за греха му, - той сам го изповяда пред народа.

 Паднах в блудство - каза той и сложи омофора на жертвеника. - Не мога повече да ви бъда епископ.

Народът започна да плаче и да вика:

 Грехът ти да бъде върху нас, само остани на катедрата!
 Ако искате да остана на катедрата - рече епископът, - ще направите ли каквото ви кажа?

И нареди да затворят портите на църквата, а после падна ничком на прага и рече:

 Никой, който излезе навън и не стъпи върху ми, да няма дял с Господа.

И всички направиха, както той каза - на излиза­не всеки стъпваше върху него. И когато и последни­ят човек излезе, от небето се чу глас:

 Заради голямото му смирение му простих греха.

 Един старец рече: „Според мен смиреното пора­жение е за предпочитане пред горделивата победа“.
 Старецът рече: „Смирението често и без уси-

 

лия е спасявало мнозина. Свидетели за това са мита­рят и блудният син - казаха само няколко думи, а се спасиха“.

Старецът рече: „Отците възлязоха на небето чрез строгостта си. А ние, ако по Божията благост успеем, нека се постараем да възлезем чрез смиреномъдрие“.

Авва Исаия рече: „Преди всичко ни е нужно смирение, така че на всяка дума и дело да бъдем го­тови да кажем: „Прости“. Защото смиреномъдрието разрушава всички козни на врага“.

 

 

ГЛАВА 45

За това, че смиреният човек привиква да се самоукорява и самоунижава и каквото и добро да направи, не придава значение на нищо. И за това, какви са свойствата на смирението и какви са плодовете му

Из Патерика

Авва Антоний разказа: „Видях всички мрежи на дявола разпрострени по земята. Тогава въздъхнах и си казах:

 Кой ще ги избегне?

И чух глас, който ми отговори:

 Смирението“.

 Пак той рече на авва Пимен: „Трудът на чове­ка се състои в това, винаги да поема пред Бога вина­та за грешките си и до смъртта си винаги да чака изкушения“.
 Веднъж, когато авва Арсений си бе в килията, бесовете се опълчиха срещу него и започнаха да му досаждат. А тези, които му прислужваха, се прибли­жиха до килията. Застанаха отвън и чуха, как аввата вика към Бога:

 Боже, не ме изоставяй. Виждаш, че не съм направил нищо добро, но по благостта Си ми дай да поставя начало.

 Един брат дойде при авва Амон и му казва:

 Авва, кажи ми слово.

Той остана при аввата седем дни и така и не чу нищо от стареца. На тръгване старецът, изпращайки го, рече:

 Засега греховете ми все още остават като тъм­на стена между мен и Бога.

 Авва Даниил разказа: „Във Вавилон един гра­доначалник имаше дъщеря и тя бе бесновата. Баща и имаше един познат монах, когото много обичаше. Започна да моли монаха за дъщеря си.

 Никой друг - му рече монахът - не ще успее да изцери дъщеря ти, освен едни пустинници, които познавам. Само че, ако ги помолим, те от смирение не ще се заемат с това дело. Но по-добре да направим следното. Щом дойдат на пазара да си продават ръ­коделието, престорете се, че искате да купите това ръкоделие. Поканете ги вкъщи, за да си получат па­рите за ръкоделието. А щом дойдат, ги помолете да се помолят. И вярвам, че дъщерята ти ще бъде изце­лена.

И така, отидоха те на пазара и намериха там уче­ника на един старец. Той седеше и продаваше ръко­делието си. Взеха го е всичките му кошници и го от­ведоха в дома на градоначалника, за да си получи па­рите за тях. Но щом монахът влезе в дома, бесноватата веднага дотича срещу него и му удари плесница.

 

А той в миг и даде и другата страна на лицето си, съгласно заповедта на Господа. Тогава бесът в страш­ни мъки закрещя:

Каква сила! Заповедта на Иисус ме гони! - и начаса излезе от жената.

Тя оздравя и си възвърна разума.

Това бе разказано на старците и те прославиха Бога.

Нищо - казаха те - не поваля гордостта на дявола така, както смирението съгласно Христовата заповед“.

6. Авва Карион рече:

Положих много труд, даже повече от сина ми Захария, но не достигнах до неговата мяра заради смирението и мълчанието му.

Веднъж, когато живееше в скита, този авва Захария имаше видение. Отиде и го разказа на авва Карион. А старецът не разбираше много от тези неща, понеже бе опитен в деятелните добродетели. Той ста­на, наби го и каза, че видението е от бесовете. Но видението продължи да се явява. Тогава авва Заха­рия една нощ отиде при авва Пимен, изповяда му ви­дението и каза, че сякаш го изгаря отвътре. Старецът разбра, че това е от Бога.

Иди - каза той - при еди-кой си старец и напра­ви каквото ти каже.

Братът отиде при посочения старец. А той, още преди Захария да го попита, веднага му отговори и сам му разказа всичко.

Видението - каза той - е от Бога. Но иди и се подчини на духовника си.

 Веднъж авва Мойсей попита същия авва Заха­рия:

Кажи ми какво да правя /

( следва ) var container = document.getElementById('nativeroll_video_cont'); if (container) { var parent = container.parentElement; if (parent) { const wrapper = document.createElement('div'); wrapper.classList.add('js-teasers-wrapper'); parent.insertBefore(wrapper, container.nextSibling); } }