ГЛАВА 38

За това, че ако някой внимава в себе си и в Божия промисъл, благодатта често го учи на всичко, което е нужно, даже чрез прости и безпросветни хора. А който е смиреномъдър, е готов да се учи даже от първия срещнат

Из житието на преподобни Ефрем

Великият Ефрем посвещаваше цялото си време на размишление за божественото, постоянно съзер­цаваше е ума си съдния ден и непрестанно плачеше. Затова по думите на Псалмопевеца се отдалечи, бя­гайки от всякакъв житейски шум, смут и суета, и се засели в пустинята (ср. Пс. 54:8 - според превода на седемдесетте). За назидание и душевна полза преми­наваше от място на място, понеже Божият Дух го подтикваше към това.

И ето, веднъж той напуска родината си и по Бо­жия заповед като някакъв нов Авраам стига до град Едеса. А отиде там, както за да се поклони на тамош­ните мощи и светини, така и за да се срещне е някои мъдри хора, та да вкуси плода на знанието. За това и просеше Бога в следната молитва. „Иисусе Христе,

Владико и Господи на всичко, удостой ме след присти­гането ми в град Едеса да срещна човек, който да ми каже нещо за назидание и полза на душата“.

Така се помоли той на идване в града и влезе през портите. При това не се разсейваше с нищо, запазва­ше съсредоточеност на ума и мислеше само за едно _ как да намери такъв човек, какво да го попита и каква полза ще извлече от това. Така вървеше и постоянно мислеше за това, когато изведнъж срещна жена, и то блудница. А това бе от Бога. Защото Той често по неизказан и таен начин съзижда противоположното е противоположно.

И така, когато противно на всичките си очаква­ния се сблъска с блудница, свети Ефрем спря и я пог­ледна смутено и внимателно. Смут и скръб обзеха ду­шата му - нима това, което бе просил, не ще се изпъл­ни и ще стане обратното? А блудницата, като забеля­за, че я гледат, му отговори с още по-дързък поглед.

След като дълго се гледаха внимателно един друг, накрая великият реши да и даде урок и да я призове към срама, който една жена трябва да има.

 Е, и какво следва по-нататък, жено? - попита я той. - Гледаш ме така безсрамно и дори не се из­червяваш?
 Така и трябва да те гледам - отвърна тя. - Защото съм взета от теб и от реброто ти. А ти трябва да гледаш не към нас, а към земята, понеже си взет оттам.

Щом противно на всичките си очаквания чу тези думи, свети Ефрем благодари на жената за назиданието и искрено благодари на Бога, Който често нео­чаквано върши неща, които са много по-добри от очакваното и желаното.

 

 

2. Из житието на преподобни Пахомий

Теодор, ученик на свети Пахомий, макар да бе млад на възраст, имаше разум не за възрастта си и даже оказваше помощ на тези, които не бяха така силни в подвига като него. А великият Пахомий за­белязваше колко разсъдлив е във всичко Теодор и се радваше за него.

Бе прието всяка вечер всички да се събират и за­едно да слушат наставление на великия старец. И ето веднъж, когато всички бяха се събрали за това, той нарежда на Теодор - а той, както казахме, бе още млад, едва бе навършил двайсет години - нарежда му да каже на братята слово Божие. Той послушно, без никакво възражение отвори уста и започна да им говори всичко, което бе нужно за душевна полза.

Като видяха това, неколцина измежду по-заслу- жилите старци решиха да не го слушат:

Вече и новоначалните започнаха да ни учат! Няма да го слушаме!

Така си казаха помежду си, напуснаха събранието и се разотидоха по килиите си. А когато наставлението приключи, Великият прати да ги повикат и ги покани при себе си. Щом дойдоха при него, той ги попита:

Защо напуснахте събранието и си отидохте в килиите?

Тук има толкова много старци и преуспели мо­наси - отговориха те, - а ти постави момче да ни учи.

Като чу това, Пахомий въздъхна дълбоко и като се натъжи, ги попита:

Знаете ли откъде води началото си всяко зло но света?

Откъде? - попитаха те.

От гордостта - отговори им той. - Заради нея падна от небето денница, синът на зората, и се разби о земята (вж. Ис. 14:12). Заради нея и Навуходоносор, цар на Вавилон, живя заедно със зверове (вж. Дан. 4). Нима не сте чували написаното: Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа (Притч. 16:5)? Нима не сте чували, че който превъзнесе себе си, ще бъде уни­зен; а който се смири, ще бъде въздигнат (Мат. 23:12)? Нима не знаехте това и дяволът така се подигра с вас, че загубихте цялата си добродетел? Защото гор­достта е начало и майка на всички злини. Не Теодор отхвърлихте, когато си тръгнахте, а се отказахте от Словото Божие и се лишихте от Светия Дух. Наисти­на сте достойни за всяко съжаление! Нима остана скрито за вас, че сатаната ви подтикна към това?

О, велико чудо! - продължи той. - Заради нас Бог смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт (Фил. 2:8), а ние се превъзнасяме, макар поради при­родата си да трябва да запазваме смирение. Невместимият и Превъзхождащият всяко естество със смире­нието Си спаси света, при положение че можеше с един поглед да изпепели вселената. А ние - земна пръст, прах, дори нещо по-нищожно! - се превъзна­сяме и не знаем, че с това се сгромолясваме в преизподнята. Нима не видяхте колко внимателно го слу­шах самият аз? И ви казвам, че имах голяма полза от това. Разреших му да говори не за да ви изпитам, а с надеждата и сам да получа полза. А вие още повече трябваше да го изслушате, и то без никаква гордост. Казвам ви истината: аз, поставеният от Бога над вас да ви бъда отец, го слушах така, сякаш до този час не можех да различа лява от дясна страна. И ви казвам като пред Бога: ако не покажете покаяние по-голямо от провинението ви и този грях не ви бъде опростен, ще погинете. Защото, щом започнахте толкова скверно, то и по-нататък не ще се спрете, докато не стиг­нете до крайно осъждане.

С тези думи свети Пахомий изгори, както и бе редно, язвата на гордостта, а след това с меко увеща­ние изцери болестта им. Защото, когато бе нужно, бе строг, а когато се налагаше, ставаше мек, изоблича­вайки онези, които грешаха, и подтиквайки ги към добро.

Друг един път светецът отиде на мястото, къ­дето плетяха рогозки, и седна да работи. Там дойде едно момче, което бе определено да помага през тази седмица на работещите. Момчето видя как работи великият Пахомий и му казва:

Не подгъвай така краищата. Правиш неправил­но това. Авва Теодор плете по друг начин.

Пахомий стана и му казва:

Покажи ми как, чедо!

Момчето му показа и Пахомий, много доволен, пак, седна да работи. Така даже в това дело Пахомий повали духа на гордостта. А ако бе с плътски начин на мислене, не само нямаше да послуша, но може би щеше да наругае момчето за това, че прекалено мно­го говори.

 

 

Из житието на свети Арсений

Великият Арсений бе велик със знанията си - и в светската, и в духовната област. Той, ще кажем направо, превъзхождаше по ученост и добродетел всичките си съвременници. Затова и го избраха из­между всички останали за възпитател на Гонорий и Аркадий, децата на цар Теодосий. След това прекара дълго време в подвизи в скита и придоби дълбоко поз­нание на божественото. Но при все това, поради преголямото си смирение, не се срамуваше да пита и неу­ки хора и по възможност да търси назидание при тях.

Веднъж един човек видя Арсений да пита за по­мислите един египетски монах и да се съветва с него. Това се стори странно на човека и той помоли препо­добния да му обясни постъпката си.

- Не споря — отговори той, - че в някаква сте­пен не съм чужд на образоваността. Но признавам, че не зная дори азбуката на този неук човек.

С това той намекна за божественото занимание и познание.

Веднъж бе край реката и вече се канеше да я премине, когато една жена етиопка го хвана за милота. Той я смъмри строго за това, но тя му отговори:

Арсений, ти си монах. Така че върви си в пла­нината.

Тези думи се сториха много полезни на Арсений

 

 

Из Патерика

 Веднъж донесоха на авва Антоний писмо от цар Константин да иде в Константинопол. Той мислеше как да постъпи и казва на ученика си авва Павел:

 Трябва ли да отида, или не?
 Ако отидеш - му отговори онзи, - ще те нари­чат Антоний, а ако не отидеш, ще те наричат авва Антоний.

Антоний послуша и не отиде.

 Един брат помоли младичък монах, почти дете, да му каже слово.

 Ако думите ти са празни - отговори той, - дръж ги в себе си. А ако в тях има смисъл, възползвай се от удобен случай и ги кажи. Но дори в тях да има смисъл, не говори дълго, а по-кратко, и ще бъдеш спокоен.

 Авва Олимпий разказа: „Веднъж в скита пристигна езически жрец. Той дойде при мен в кили­ята и остана да пренощува. И щом видя как живеят монасите, ме попита:

 Водите такъв живот и вашият Бог не ви явява нищо?
 Нищо - отвърнах му аз.
 Но дори ние - казва той, - ако служим на на­шия бог, той не скрива нищо от нас и ни показва всич­ките си тайни. А при вас има толкова трудове, бдения, уединение, подвизи и ти ми казваш, че не вижда­йте нищо?! Щом не виждате нищо, навярно имате ня­какви лоши мисли в сърцата си. Тъкмо те и ви от­лъчват от вашия Бог и затова Той не ви открива тайн­ствата Си.

Когато жрецът си тръгна, предадох думите му на старците. Всички се удивиха и казаха:

 Наистина е точно така! Нечистите помисли отлъчват човека от Бога“.

 Авва Макарий разказа:

„Когато бях по-млад, се уморих да стоя в килията и излязох в пустинята. При това си казах: „Когото и да срещнеш, поискай от него назидание“. Вървя и виждам едно момче. Пасеше бикове. Попитах го:

 Какво да правя, детенце? Гладен съм.
 Тогава хапни - казва момчето.
 Но аз вече ядох - казвам - и пак искам.
 Хапни още веднъж - отговаря момчето.
 Но аз вече много пъти ядох, и пак ми се яде - му казах.

Тогава то ми каза:

 Авва, ти магаре ли си, какво си, че през цялото време искаш да ядеш?

И като получих назидание, си тръгнах“.

 Старецът рече: „Искам да се уча, а не да уча другите“.
 Авва Макарий попита авва Захария:

 Кажи ми какво трябва да прави монахът?
 И ти ме питаш за това? - попита го Захария.
 Имах откровение за теб, чедо Захария - отго­вори авва Макарий. - И чувствам, че Някой ме под­тиква да те попитам.

Тогава Захария му отговори:

- Според мен, отче, монахът винаги трябва да се самопринуждава.

 

 

ГЛАВА 39

За това, че вярващият трябва да вярва не в себе си, а в това, че се спасява и укрепва за всяко добро заради духовния си отец, и винаги да проси молитвите му, понеже те могат много

От Григорий Двоеслов

Либертин, ученик на свети Хонорат (за него бе споменато и в други глави) бе изпратен от игумена, приемника на Хонорат, по някаква манастирска ра­бота. Либертин толкова много почиташе свети Хо­норат, че накъдето и да тръгнеше, винаги носеше в пазвата си една обувка на учителя си. И ето, когато той минаваше през Равена, една жена возеше тялото на починалия си син и случайно видя преподобния. Тя повярва, че той е Божий раб, при това я измъчва­ше скръб за починалия и син. Жената хвана за юзда­та коня на Либертин и с клетва каза, че няма да му позволи да тръгне, докато не възкреси сина и. На Либертин никога не му се бе случвало да извърши подобно чудо и клетвата и молбата на жената го ужа­сиха. Поради изключителното си смирение той иска­ше да мине покрай нея, но тя не го пускаше. Накрая в него победи състраданието. Той слезе от коня, коле­ничи и вдигна ръце към небето. След това извади от пазвата си обувката и я постави върху гърдите на мъртвото дете. И докато Либертин се молеше, душата на детето се върна в тялото и момчето възкръсна. Той го хвана за ръка и го предаде на плачещата май­ка живо, а сам продължи пътя си.

Петър. Как все пак трябва да разбираме - све­тостта на Хонорат или молитвата на Либертин из­върши това голямо чудо?

Григорий. При това чудо към вярата на жената се присъедини силата на едното и на другото. И както ми се струва, Либертин успя да извърши това, поне­же вярваше повече в силата на учителя си, отколкото в своята. Защото постави обувката върху гърдите на починалия и следователно считаше, че така молбата му може да бъде изпълнена. Когато носеше милота на учителя си, Елисей отиде на Йордан и удари вед­нъж с него, но водата не се раздели. Но само щом каза: Де е Господ, Бог Илиев, и пак удари реката с милота на учителя си, реката му даде път (4 Царств. 2:13-14). Виждаш ли, Петре, колко важно е смире- номъдрието, когато се извършва чудо? Пророкът успя да повтори чудото на учителя си едва когато се обър­на към него и е вяра призова името му.

Из житието на свети Григорий Чудотворец

Веднъж великият Григорий, се молел на планина­та с учениците си както обикновено, и внезапно бил по­разен от шум и звуци от някаква борба. Тези, които били наблизо, видели, че той сякаш бил разтърсен от някак­во видение, съпреживявал го и напрягал слуха си, сякаш чувал нещо. Минало доста време, а той продължа­вал да стои неподвижен. След това сякаш видението приключило благополучно, той пак дошъл на себе си и със силен глас прославил Бога, като Му изпял победна и благодарствена песен: Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка на техните зъби (Пс. 123:6).

Тези, които били с Григорий, се удивили и иска­ли да узнаят какво зрелище се е явило пред очите му. И той, както разказват, отговорил, че току-що бил видял голямо падане - сатаната бил повален от ня­какъв момък на име Троадий. Езичници отвели този момък при нечестив управник и след продължителни мъчения Троадий бил увенчан с мъченически венец.

Казаното смаяло един ученик на преподобния. По- рано този ученик бил езически жрец, а когато повяр­вал, преподобният го ръкоположил за дякон, служител на Божествените Тайни. Сега дяконът, разбира се, не смеел да не повярва на казаното. Но това, че преподоб­ният говорел на учениците си за далечни събития така, сякаш се случват пред очите му, му се сторило свръх човешката сила, понеже все още никой не им бил съоб­щил такова нещо. Тогава той помолил учителя си да му позволи да види с очите си случилото се и да му разре­ши да отиде там, където било станало чудото.

Григорий му възразил, че е опасно човек да бъде сред убийци и че по действие на лукавия дяконът може да претърпи много неща, които и сам не би искал. Но дяконът отговорил, че се уповава на помощта на мо­литвите на преподобния, и добавил:

- Повери ме на твоя Бог и никакъв враг няма бъде страшен за мен.

Тогава светият пожелал на ученика си Божията помощ по пътя и като го благословил, го изпратил. Дяконът с вяра тръгнал на път и каквото и да срещ­нел, вървял, без да се спира.

Привечер вече бил в града и, уморен от пътя, ре­шил да освежи силите си, като се окъпе. А онова място било под властта на един бяс, който убивал хора, и този бяс обитавал банята. Погубващата му сила действала с настъпването на тъмнината и поразявала всички, които се оказвали наблизо. Затова след залез слънце никой не ходел в банята и тя била заключена. Та ето към такава баня се приближил дяконът и помолил пазача да я отвори и да му позволи да се измие там.

Пазачът започнал да го уверява, че никой не се решава да влиза по това време във водата, понеже още от вечерта мястото е под властта на беса. Имало много хора, които не знаели това и били платили скъ­по и прескъпо - надявали се на почивка, а там им били приготвени скръб, гроб и плач. Пазачът му раз­казал това и други подобни неща, но дяконът не от­стъпвал. Продължавал да стои на своето и твърдо настоявал да го пуснат вътре. Тогава пазачът му отк­лючил вратата и сам се махнал оттам, за да не риску­ва заедно с упорития чуждоземец.

Когато дяконът се съблякъл и вече бил вътре, бесът започнал да му представя всевъзможни ужаси и страхотии. Обгърнати от огън и дим, се появявали разнообразни призраци в човешки и зверски облик, чували се воплите им, и накрая те се доближили, об­кръжили дякона и с песни започнали да се въртят око­ло него. Но дяконът се прекръстил, призовал името Христово и преминал невредим през първата сграда.

Така влязъл във вътрешната част и пред него се разкрила много по-страшна гледка, защото бесът представил още по-страшно от предишното видение. На дякона му се сторило, че сякаш сградата се руши от земетресение, земята се разтваря и в недрата и се вижда горящ пламък, а от водата се сипят огнени искри. И пак същото оръжие - кръстно знамение, името Христово и помощта на молитвите на учителя - премахнало ужасните видения.

Когато дяконът излязъл от водата и побързал към изхода, бесът държал вратата и не му позволявал да излезе. Но силата на кръстното знамение преодоля­ла и тази преграда и вратата се отворила. Така дяко­нът успял да направи всичко, което искал, и тогава бесът, както говорят, изкрещял с човешки глас:

— Не си мисли, че сам, със собствената си сила избегна гибелта! Ти бе поверен на Този, Който те за­щитаваше. Молитвата на твоя застъпник те спаси!

Това, че дяконът, както бе казано, останал невре­дим, смаяло местните презвитери, понеже дотогава никой от тези, които се осмелявали да влязат във во­дата в този час, не оставал жив. Тогава дяконът разка­зал всичко, което му се случило. Узнал от тях и за под­вига на мъчениците. Те били пострадали точно така, както свети Григорий описал в пустинята. Към тези чудеса на преподобния дяконът добавил и това, което видял и чул, както и това, как от собствен опит изпи­тал силата на вярата на преподобния и как бесът пот­върдил това. После дяконът се върнал при учителя си, а на всички християни, както на съвременниците си, така и на бъдещите, оставил общо прибежище - да поверяват себе си на Бога чрез Неговите свещеници. И до днес в цялата Църква, и особено по онези места, този разказ се пази като спомен за молитвената по­мощ на свети Григорий Чудотворец към този човек.

Из Патерика

Авва Даниил разказа: „Веднъж авва Арсений ме повика и ми рече:

Достави покой на ближния си, за да се моли той за теб, когато отиде при Господа, и ще ти бъде добре“.

Един брат от скита дойде при авва Амун и му казва:

Духовният ми отец ме праща на послушание (явно в града), а се боя да не падна в блудство.

Старецът му отговори:

Когато се окажеш в изкушение, кажи: „Боже на силите, по молитвите на моя отец, избави ме!“.

Един старец имаше познат, който му помагаше. Той живееше в селото. Веднъж човекът се забави и не дойде по времето, в което обикновено идваше. Запаси­те на стареца започнаха да привършват. Онзи все не се появяваше и запасите съвсем се свършиха. Свърши и материалът за ръкоделие, с което старецът се занима­ваше в килията си. Старецът започна да скърби - ня­маше нито работа, нито храна. Тогава каза на ученика:

Искаш ли да слезеш до селото?

Както кажеш - отговори той.

А ученикът се боеше даже да се покаже в селото, за да не би да падне в съблазън. Но за да не възразява на духовния си отец, се съгласи да отиде.

Слез - казва старецът - и вярвам, че Бог на отците ми ще те покрие от всяко изкушение.

Братът отиде в селото и намери дома на техния познат. Отиде до портата и похлопа. А стопанинът и домашните му не бяха в селото. Всички с изключе­ние на дъщеря му бяха отишли на помен. Девойката отвори вратата и видя брата. Като разбра за какво идва, тя го покани вътре и даже започна да го дърпа към себе си. Братът се съпротивляваше. С големи усилия тя го надви и вече почти го бе притеглила към себе си. Тогава братът разбра, че е почти готов да се съгласи с помисъла, и изстена от дълбините на душа­та си към Бога: „Господи, заради молитвите на духов­ния ми отец спаси ме в тоя час!“. И едва промълви това и се озова край реката. Тръгна обратно, към планината, и се върна невредим при духовния си отец.

Веднъж един бяс изкуси Авраам, ученик на авва Сисой. Старецът видя духом, че ученикът му е пад­нал. Тогава начаса протегна ръце към небето и започ­на да се моли на Бога: „Боже Спасителю наш, Който не искаш смъртта на грешника, а да се обърне и да бъде жив, изцели раба Си Авраам и го избави от бесовското изкушение“. И ученикът тозчас бе изцелен.

Един от старците изпрати ученика си да налее вода. А кладенецът бе далеч от килията. Ученикът отиде на кладенеца и едва там видя, че не бе взел въже. Помоли се на Бога и - о, чудо! - водата веднага се вдигна нагоре. А щом братът напълни стомната, во­дата отново се върна на мястото си.

От авва Варсануфий

Един брат попита стареца:

Ако имам заповед от отците и ми се налага по­ради някаква нужна или благочестива работа да вървя по път, по който има разбойници, как да се държа, отче? Мога ли да вървя спокойно и без никаква пред­пазливост, като се уповавам само на заповедта? И ако внезапно попадна на разбойници, какъв помисъл тряб­ва да имам за себе си и за положението си? А ако съм забравил да кажа на аввата за разбойниците, това оз­начава ли, че трябва да се върна и да му кажа?

Ако вече сме получили заповед от някой све­тия - отговори старецът, - трябва твърдо да се упо­ваваме, че Божията помощ е с нас. Дори в света, ако поверяваш имота си на някой влиятелен човек, той ще полага специални грижи за него от уважение към теб. В още по-голяма степен Бог ще пази оногова, който Му е поверен от светиите, за да изпълни тяхна заповед. В Писанието се казва за Бога: Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли и ги спасява (Пс. 144:19).

Затова винаги и във всяко дело трябва да счита­ме заповедта на светиите за съвършена, душеполезна и спасителна. Не бива да униваме, ако получим заповед, а на дело се появи някакво безпокойство и скръб или по Божие допущение по пътя паднем в из­кушение. Не бива да мислим, че тези, които са ни дали заповедта, нямат сила. И не бива да се съблаз­няваме по отношение на тях, ако, след като сме полу­чили заповедта, сме загубили нещо или пък сме увре­дили тялото си. По-добре нека си спомним, че и бо­жественият апостол, който имаше сила и бе съвър­шен светия, попадаше във всякакъв вид скърби, но не преставаше да се хвали с това. „Колко опасности претърпях - казва той - и от всички Господ ме из­бави“ (ср. 2 Тим. 3:11). Казано е още: Много са скър­бите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави (Пс. 33:20). И още: През много скърби трябва да влезем в царството Божие (Деян. 14:22). А освен това е казано и че неизкушеният човек е неопитен и неизкусен (ср. Сир. 34:10). Нека имаме предвид и че нито едно добро дело не се извършва без скръб, поне­же завистта на дявола му се противи.

А ако успеем да изпълним всичко без никаква скръб, не бива да се възгордяваме, че уж поради на­шите заслуги не сме имали скърби. Нека мислим, че Бог знае немощта ни и немощта ни пред скръбта, и затова ни е покрил от скръбта, когато сме изпълня­вали заповедта на светиите. Защото за тези, които търпят скърби и изкушения, е казано: Блажен е оня човек, които търпи изкушение, защото, след като бъде изпитан, и т.н. (Иак. 1:12).

Но имай предвид: даже да имаш заповед от све­тии, не бъди лекомислен по време на път. Ако на път чуеш или узнаеш нещо за някакви пречки, трябва да се пазиш и да направиш всичко, което можеш, за да не попаднеш в беда. Моли се на Бога и помни запове­дите на светиите. И се постарай или да минеш по този път заедно с още някой, или да попиташ как е по- безопасно да пътуваш - по този или по някакъв друг път. И ако имаш някаква благочестива работа или пък, както казваш, е нужно да отидеш при свети отци и чуеш за разбойници или за други опасности по пътя, не се надявай само на това, че целта ти е благочести­ва. Не бива да вървиш по този път без никакви пред­пазни мерки, а е нужно да се предпазиш. Тогава и в този случай ще избегнеш възгордяването. Не бива по своя воля да се излагаш на изкушение, а трябва с бла­годарност да изтърпиш изкушението, което Бог до­пуска. Защото знаем, че някои отци се канеха да по­сетят други светии - такива, които живеят по-навътре в пустинята. Но щом чуеха за разбойници и други опасности, дори отлагаха пътуването си. И за нас това е пример на смирение.

Ако предварително знаеш или си чул, че по пътя може да има опасности, попитай аввата: „Как мислиш, какво да правя?“, и както ти каже, тъй и постъпи. А ако забравиш да му кажеш и по пътя, когато вече си получил заповед, си спомниш, че си забравил и не си му казал, не е нужно да се връщаш. Просто се помоли на Бога: „Владико, прости ми нерадението. Заради за­поведта на преподобния и по благостта на милосърди­ето Си насочи ме по Твоята воля, спаси ме и ме опази от всяко лошо и лукаво нещо“.

Из Патерика

Ученикът на един велик старец бе победен от страстта на блудството, отиде в света и се готвеше да се ожени. Старецът с голяма скръб се молеше на Бога: „Господи Иисусе Христе, не допускай Твоя раб да се оскверни“. И когато братът легна с жената, неосквернен, предаде духа си.

Един старец живееше в пещера в Тиваида и имаше ученик, духовно опитен човек. Имаха обичай старецът всяка вечер да му дава наставление за полза на душата, а след наставлението да прочете над него молитва и да го пуска да спи.

Едни благочестиви миряни знаеха за многото подвизи на стареца. И веднъж се случи, че дойдоха при него, за да се видят. Когато си отидоха, вече ве­черта, старецът приседна, за да даде по обичая настав­ление на брата. Но когато започна да беседва с него, внезапно задряма. А братът чакаше старецът да се събуди и да прочете молитва над него.

Дълго седеше така, а старецът не се събуждаше. Започнаха да го безпокоят помисли, но не си тръгна. Седем пъти помислите го нападаха, но той твърдо отблъскваше натиска им и не си тръгваше. Вече късно през нощта старецът се събуди. Той видя, че братът още седи при него и го попита:

Ти какво, още ли не си си тръгнал?

Не, авва - отговори братът. - Не си ме бла­гословил.

А защо не ме събуди? - попита пак старецът.

Не дръзнах да те събудя, за да не ти отнема съня - каза в отговор братът.

Станаха и започнаха да четат утренята, а след службата старецът с молитва пусна брата и остана в килията си. И тогава старецът изпадна в изстъпле­ние и вижда: някой му показва някакво светло място и там - великолепен трон, а над трона - седем блестя­щи венци. Старецът попита този, който му ги показа:

Чие е това?

На твоя ученик - отговори той. - Бог му дари и мястото, и трона за послушанието му. А седемте венци получи тази нощ.

Щом дойде на себе си, старецът повика брата и му казва:

Кажи ми какво прави тази нощ?

Прости ми, авва - отговори той, - нищо не съм правил.

Старецът реши, че той не иска да говори поради смирение.

Няма да те пусна - каза той, - докато не ми кажеш какво прави или за какво мисли тази нощ.

Но братът бе уверен, че нищо такова не бе пра­вил, и не можеше да каже нищо.

Авва - казва той накрая, - съвършено нищо не направих. Но седем пъти ме безпокояха помисли да си тръгна без отпустителна молитва, но не си тръгнах.

Щом чу това, старецът разбра, че колкото пъти ученикът бе отблъсквал помисъла, толкова пъти бе получавал венец от Бога. И не каза на брата нищо за онова, което бе видял. Но с цел назидание разказа това на духовни хора, за да знаем, че за малък труд Бог ни дарява блестящи венци. И още - за да се нау­чим да просим с ревност молитви от отците и да не дръзваме да правим нищо, даже и да си тръгваме от тях, без тяхната молитва и благословия.

От свети Ефрем

По всякакъв начин почитай духовния си отец и не пренебрегвай заповедите на този, който те е родил в Господа. Защото само така лукавите духове няма да надделеят над теб. В Писанието е казано: Който почита баща си, ще има радост от децата си и в деня на своята молитва ще бъде чут. Който уважава баща си, ще дългоденствува, и в деня на кончината си ще намери радост... С дела и думи почитай баща си... за да ти дойде от него благословия... Не търси слава в безчестието на баща си, защото безчестието на баща ти за тебе не е слава. Славата на човека е от честта на баща му (Сир. 3:3-11).

Ако живееш при велик старец, не само разказвай за добродетелта му, но и подражавай на живота му. Защото именно това е полезно за душата ти — да проявяваш духовното си родство с него не само на думи, но и на дело.