2. Из житието на свети Теодосий, основоположник на общежитието

На тези, които са избрали живота по Бога, нищо друго не им помага в придобиването на добродетел и запазването и така, както паметта за смъртта. И све­ти Теодосий знаеше това и какво прави? Позволява на учениците си предварително да изкопаят гроб. Направи това с цел, първо, гробът да бъде за тях па­метник (защото той така и се нарича) на кончината им, да увеличава ревността им и още повече да ги под­тиква в стремежа им към добродетелта; и второ, за да

 

погребват починалите. А освен това светият предвидя какво щеше да се случи и вече мислеше за него.

Когато гробът бе готов, преподобният застана над него (а учениците стояха покрай него) и понеже виж­даше с острия взор на ума си какво щеше да се случи, погледна към учениците и сякаш на шега им рече:

Гробът е готов, но кой от вас ще го обнови?

Така той прикри с шега радостта си от това, кое­то щеше да се случи.

А имаше един Василий, по сан - свещеник, а по ревност към доброто - верен следовник на духовния си отец Теодосий. В добродетелта бе толкова подо­бен на духовния си родител, както са подобни на плът­ските бащи тези, които са родени от тях. Бе готов да плати дан на смъртта и би направил това охотно, не като нещо нежелано, а като нещо много изгодно и полезно за душата. Знаеше, че учителите не задават въпроси напразно, и пръв схвана смисъла на думите на Теодосий. И ето, Василий начаса коленичи и като падна ничком на земята, рече:

Благослови, отче, пръв да обновя този гроб.

Единият изпроси благословия, а другият я даде.

И ето, гробът прие сина и отецът нареди да отслужат за него всичко, което се полага за починали, тоест на третия, на деветия и след това на четирийсетия ден. А след като минаха четирийсет дни, Василий, без да има повишена температура или главоболие, или бол­ка в друга част на тялото, отиде при Господа, сякаш заспа тих и приятен сън. Така той извърши подвиг на послушание и стремеж към небесното (а това е явен признак на тези, които не търсят земното), пръв из­между братята се яви пред Бога и бе увенчан.

А след още четирийсет дни, на вечерното псалмопение, Теодосий видя и чу божествения Василий в лика на учениците си. Той стоеше сред тях и пееше заедно е тях. При това никой друг не чуваше гласа му, нито можеше да го види.

Само Аетий - човек, който във всичко следваше учителя си и бе ученик на Теодосий, не само понеже го виждаше и слушаше, а най-вече понеже се старае­ше да му подражава - само той чу гласа на Василий, макар да не успя да го види. Та Аетий попита учителя дали бе чул гласа на починалия. А той му отговори, че не само го е чул, но и го е видял, и ако Аетий иска, може да му го покаже, когато се появи.

Настъпи нощта и службата вече вървеше, когато Божият човек отново видя ясно Василий да стои сред молещите се и да пее заедно с тях. Свети Теодосий го посочи с пръст на Аетий и се помоли: „Господи, от­вори очите на този брат, за да види великата тайна на великите Ти дела“. Аетий веднага видя Василий и го позна. Искаше да се хвърли към него и да го пре­гърне, но Василий стана невидим, всички чуха само:

- Спасявайте се, отци и братя, спасявайте се, а мен вече няма да ме видите.

Всичко това е истинно и вярно потвърждение на словата на Христа в Евангелието: който вярва в Мене, и да умре, ще оживее (Йоан. 11:25).

 

 

 

                Из житието на блажена Теодора

 

 

Недалеч от манастира, в който се подвизаваше блажената Теодора, имаше едно езеро. А в езерото живееше крокодил и който и да минеше покрай него, бил той човек или животно, малко или голямо, всич­ки попадаха между зъбите му. За местните жители това стана такова страшно бедствие, че александ­рийският градоначалник Григорий даже постави там войници, за да не пускат пътници да преминават през езерото.

На игумена на манастира му бе известно как се подвизава света Теодора и че по живот тя бе едва ли не равна на ангелите. Но за да не я лиши от Божест­вена благодат, я повика при себе си и рече (а в ма­настира всички мислеха преподобната за мъж):

- Чедо Теодоре, вземи една стомна и ни донеси вода от езерото, намиращо се недалече оттук.

Теодора знаеше заповедта на апостола: Покоря­вайте се на наставниците си (Евр. 13:17), и тръгна да изпълни това, което и бе наредено. Мнозина и каз­ваха да се махне оттам, ако не иска сигурна смърт. Но вярата в Бога и придаваше храброст и тя бързаше да изпълни послушанието, понеже знаеше, че в послу­шанието има по-скоро живот, отколкото смърт. Така тя се изплъзна от всички стражари и се приближи до езерото. И колко са дивни делата Ти, Господи! - всички видяха как чудовището я носи към средата на езерото, как тя загребва вода и напълва стомната и накрая как, седейки на същия звяр, се връща към брега. И тук цяла и невредима Теодора стъпи на зе­мята, а звярът получи заслуженото за всичко, което до този час бе успял да извърши. Защото Теодора го смъмри и той начаса издъхна на място.

Случаят стана известен на останалите. Тези, кои­то видяха всичко е очите си, бързаха да разкажат на другите и да ги зарадват, така че благодарение на света Теодора всички прославиха Бога.