Из житието на свети Пахомий

Докато беше млад, свети Пахомий бе в послуша­ние при свети Паламон. При това винаги се подчиня­ваше на учителя си с желание и без разсъждение и го слушаше със сърдечно смирение, макар той да се дър­жеше с него много и даже прекалено строго. Така например заедно с всичките му тежки трудове често го пращаха в гората за дърва. Той бе бос и това бе много болезнено за нозете му, постоянно ги нараня­ваше в тръните. Но Пахомий с радост търпеше това, помнейки гвоздеите, с които бяха прободени ръцете и нозете на Спасителя на Кръста.

Из житието на преподобни Антоний Нови

Преподобният наш отец Антоний премина в мо­нашеския чин от благородническото съсловие и пре­кара дълги години в удивителни подвизи в уединение и безмълвие. След това веднъж четеше божествена­та „Лествица на добродетелта“ и в края на словото за послушанието забеляза следните думи на наставни­ка: „Който е живял в безмълвие и е познал собстве­ната си немощ, а след това го е напуснал и се е отдал на послушание, е бил сляп и без никакъв труд е прог­леднал в Христа“. Преподобният започна да обмисля тези думи и си каза: „Нима след всички трудове и подвижнически страдания се оказва, че съм сляп? А кога ще можем да придобием зрение?“. И напусна уедине­нието и пустинническия живот и се отдаде на общежително поприще.

Така отиде във Витинска епархия, в прочутия Кионски манастир. И няколко дни остана в стран­ноприемницата заедно с всички сиромаси и не каза на никого нищо. Всеки ден го хранеха заедно със си­ромасите. Но той не можеше да яде хляб даром, оти­де до близкия хълм, събра наръч сухи дърва, донесе го на гръб и го остави пред портата. Монахът, който отговаряше за грижата за странниците, забеляза това и му рече:

Отче, какво правиш? Манастирът не се нуждае от твоя труд. Всички, които са тук, се хранят даром и благодарят на Бога.

Да, зная - отвърна му Антоний. — Но не мога да седя със скръстени ръце. А върша това с желание и ми е приятно.

И продължи да носи сухи дърва до портите и не казваше нищо. Братът, който отговаряше за гостна­та, каза на игумена за него.

А игумен тогава бе прославеният Игнатий, същи­ят, който с труда си в Господа съгради манастира. Та този отец казва на брата:

Попитай го защо продължава да идва на пор­тите и какво иска.

На въпроса му Антоний отговори:

Самият аз не съм от местните, а искам с Бо­жия помощ да остана с вас за полза на душата си.

Като узна това, игуменът нареди да го доведат. И щом видя Антоний, начаса разбра, кой бе той (а до него бяха достигнали слухове за високия живот на

стареца). И му казва:

Защо извървя толкова много път, за да дойдеш при нас, авва?

За да стана в добродетелта като един от вас - му отговори Антоний, - защото в това още много не ми достига.

Не можеш да станеш послушник - му казва игуменът - понеже много години си живял насаме със себе си и с Бога. Мнозина от тези, които са живе­ли по своя воля, с каквато и добродетел да са се захва­щали, била тя въздържание, пост, нестяжание или пре­небрежение към тялото, са я получавали. Но когато са ги изпитвали с общежителен устав, се е изяснявало, че не са изкусни дори в добродетелите, в които са изг­леждали силни, понеже не им достига смирение.

Това разбрах и аз - казва свети Антоний - от боговдъхновените поучения на светите Отци. Не съм придобил даже начало на добродетел. Затова и дой­дох тук и предавам себе си на вашите услуги, та с Божия помощ да започна духовен живот и вие с ва­шия опит да го насочвате.

Щом той каза това, игуменът го прие и му нареди в началото да изпълнява послушание в църквата, по­неже то бе много тежко и мнозина братя се отказва­ха от него. Антоний остана известно време на това послушание, но тежестта на послушанието му се стру­ваше недостатъчна. Отиде при игумена и му казва:

Дойдох тук, за да се трудя повече, а послушани­ето, което ми даде да изпълнявам, е прекалено леко за мен.

Като чу това, игуменът го изпрати при старшия Отговорник за лозето да подрязва лозите заедно с оста­налите братя. Антоний нямаше опит в тази работа, постоянно си нараняваше пръстите и работата му причиняваше немалко страдания. Но търпеше през цялото време на резитбата. Когато дойде време за копаене на лозето, той се зае с това и работеше с всич­ки сили. А когато гроздето вече започна да зрее, го назначиха да пази лозето.

Веднъж неколцина братя дойдоха при него и по­ради нерадение, а може би и за да го проверят, искаха да си откъснат грозде. Но той им каза:

Простете ми, братя, но няма да ви разреша да направите това. Лозето е пред вас. Ако искате, от­къснете си. Но ако откъснете, ще ми се наложи да кажа за това на игумена.

А самият той, както и всички останали, всеки ден откриваше помислите си пред игумена. След тези думи на братята им се наложи да си тръгнат с празни ръце.

А какво ли не казваше сам на себе си! Случваше се да седи по пладне на сянка, да търси въшки по дре­хата си и да казва на помислите си:

Бях в пустинята. Тогава ми казвахте, че няма никакъв смисъл да се мъча там, и доказвахте, че от уединения живот няма полза. Сега ме доведохте тук и превъзнасяте всички трудности на подвига там. Или искате да ме откъснете от живота тук, сред братя?

Обмисляше всичко това със сълзи и с душевна болка, а понякога и си говореше на глас, както вед­нъж един духовен старец го чу. Той с братска любов го утеши и така Антоний превъзмогна тези изкуше­ния заради бъдещата награда.

Когато наближи времето за гроздобер, го пре­местиха да работи в трапезарията. Тук му се наложи да работи още по-тежка работа. Хора ту идваха, ту си отиваха, и той трябваше да им поднася храна и да им прислужва едва ли не до третия час през нощта, а те го обсипваха с ругатни, както често се случва в по­добни случаи. Така той изкара достатъчно дълго вре­ме на това послушание и дрехите и обувките му съв­сем се износиха. Трябва да кажем, че той започна да носи обувки едва след молбата на блаженопочиналия епископ Павел, а дотогава прекарваше цялото време на подвига си бос.

И ето, както вече казах, обувките и дрехите му съвсем се износиха. Междувременно настана зима и той мръзнеше от студ, а игуменът все не му даваше дори най-необходимото, за да си покрие тялото. Игу­менът правеше това, за да го изпита, за наставление на по-слабите и за по-голяма полза на самия Анто­ний. Но поради постоянното ходене по камъка, ко­жата на нозете на подвижника започна да се пука и това му причиняваше немалка болка. Братята виж­даха нуждата и мъченията и един му даваше обрабо­тена овча кожа, друг - обувки за облекчение на нозе­те, но подвижникът отказваше всичко и чакаше ре­шението на игумена.

- Зная - казваше той на братята светите Отци, - че на нашия отец му е известно какво ми липсва и от каккво се нуждая. На него и предоставям да се грижи за мен, както Господ му открие заради моето смирение.

Междувременно зимата отмина и дойде пролетта, а след това - лятото. Антоний продължаваше да носи подвига си без никаква подкрепа. Накрая както вътрешните помисли, така и външната нужда надде­ляха над него. Той отиде при наставника си и му каза:

Владико, ако манастирът не е в състояние да ми даде най-необходимото, разреши ми да се обърна към приятели и да се погрижа за себе си.

А божественият пастир, щом видя, че е довел Антоний до нужното му състояние, му казва:

Моят манастир, слава Богу, изхранва цялата околност, та теб ли няма да може да облече и обуе! А ми казваха, че си подвижник и можеш да търпиш те­лесни неудобства. Само че кой знае защо това изоб­що не се вижда в теб. Ти изостави в света цялото си състояние заради Господа, реши се на трудове и бед­ност, толкова години живя благополучно в пустиня­та и търпя всички телесни нужди, а щом дойде при нас, стана малодушен и не можеш да понесеш дори такива леки упражнения. Ами такава снизходителност към телесните си немощи просят само най-нерадивите, а не тези, които гледат към великата Христова награда!

Така той смири свети Антоний и когато той вече не можеше да каже нищо в свое оправдание, го от­прати. След като получи такъв строг и остър отказ, Христовият подвижник Антоний продължи да търпи скърби в Господа. Всеки ден се обливаше в сълзи и очистваше душата си с телесно въздържание. Трябва да споменем и че игуменът му бе позволил да се под­визава и да пости както иска, за да не му се струва, че се е отдалечил от предишния си живот в безмълвие. Поради тази причина никога не си позволяваше да спи на легло, а дремеше, приседнал на пейчица. Ви­наги ставаше преди ударите на клепалото и започва­ше да се моли и да пее псалми. Така грижливо хране­ше душата си с добра храна.

По онова време и игуменът, и братята вече знае­ха, че Антоний е крайно търпелив. Затова светите Отци, които работеха на полето, го вземаха със себе си. Даваха му мотика и му нареждаха да изкоренява и подрязва храстите. А той, целият в пот и уморен от работа, само казваше на Господа с тайните уста на сърцето: Виж, Господи, смирението и труда ми и прости всичките ми грехове (Пс. 24:18 - според пре­вода на седемдесетте). И ето, една нощ видя насън някакъв славен мъж да държи везни. И му се приви­дя, че в лявата чаша на везните лежат всичките му грехове от най-ранна възраст, а в дясната - мотика­та, с която се трудеше в Господа. И мотиката, като затегли надолу, се оказа по-тежка от всичките прег­решения. И тогава мъжът каза на Антоний: „Ето, Господ Бог прие труда ти и ти опрости греховете“.

След всичко това игуменът видя, че Антоний през цялото време запазва търпение, че вече дълго време се закалява в огъня на послушанието и че е приучил ума си да понася с твърдост всичко каквото му запо­вядат. Повика го при себе си и насаме му каза:

Бог да те възнагради, отче, за душите, на които ти помогна тук с живота си в Господа. Братята нико­га досега не бяха получавали от мен такова назиданиекаквото получиха от присъствието ти тук и от послушанието ти.

При тези думи той извади и му даде дреха, обув­ки и всичко, каквото се полагаше. Оттогава Анто­ний имаше всичко необходимо за живот, както и другите братя. И ако игуменът узнаваше, че се нуж­дае от нещо, в отсъствието на Антоний оставяше това на постелята му, а той го намираше в килията си, щом се върнеше.

Из Патерика

Веднъж авва Арсений каза на авва Александър:

Щом си набереш клонки (за плетене на кошни­ци), ела при мен да ядеш. А ако дойдат поклонници, яж с тях.

Авва Александър работеше спокойно и внимател­но. Мина известно време и вече бе събрал достатъчно клонки. Междувременно Арсений вижда, че той не идва. Помисли си, че по-скоро при него има пок­лонници, и започна да яде сам.

Но се свечери и авва Александър дойде. Старе­цът го видя и го попита:

Имаше ли гости?

Не - отговори той.

А защо закъсня? - го попита пак старецът.

Нали ми каза - отговори Александър, - „щом набереш клонки, ела“. И аз направих, както ти ми каза - не дойдох, докато не свърших с работата.

Като чу това, старецът се удиви от изпълнител­ността му.

Свършвай с работата по-рано - рече той, - така че и правилото да прочетеш, и вода да пийнеш, да се нахраниш навреме, защото иначе скоро ще от­паднеш тялом.

Веднъж авва Авраам дойде при авва Арий. Се­дяха заедно и тогава един брат се приближи до авва Арий и му казва:

Кажи какво да правя, за да се спася?

Старецът му отговаря:

Една година се храни само вечер с хляб и сол, а после ела и ще ти кажа.

Братът си тръгна и започна да прави така.

След една година пак дойде при стареца и пак се случи така, че авва Авраам бе там. Този път старе­цът каза на брата:

Тази година яж само веднъж през ден.

Когато братът си тръгна, авва Авраам попита авва

Арий:

Защо на всички останали братя даваш леки за­поведи, а на този налагаш такова тежко бреме?

Старецът отговори:

Когато братята идват при мен, им казвам как­вото искат. А този брат е подвижник и идва да чуе Бога. Каквото и да му кажа, старателно изпълнява всичко. Затова и му казвам Божието слово.

Разказваха за авва Йоан Колов, че отишъл и станал послушник на един старец в скита и живеел с него в пустинята. Веднъж аввата му взел една суха пръчка, забил я в земята и му рекъл:

Всеки ден я поливай с вода, докато не даде плод.

А водата била доста далеч от тях - човек трябва­ло да тръгне вечерта, за да се върне призори. И след три години пръчката пуснала корени и по нея израсли орехи. Тогава старецът обрал плодовете, занесъл ги в църквата и рекъл на братята:

Вземете опитайте от плодовете на послушани­ето.

Един човек от Тива дойде при авва Сисой. Иска­ше да стане монах. Старецът го попита:

Остана ли ти някой в света?

Остана ми един син - отвърна онзи.

Иди - казва му старецът, - хвърли го в реката и тогава ще станеш монах.

Човекът се върна, за да хвърли сина си в реката. А старецът в същото време изпрати след него един брат - да го спре, в случай че той действително по­иска да направи това. И той наистина щеше да хвър­ли сина си в реката, но братът успя да дотича и не му позволи да го направи.

Пусни ме! - казва човекът на брата. - Аввата ми каза да го хвърля.

А сега ти казва да не го хвърляш - възрази братът.

Тогава той остави сина си, отиде при стареца и впоследствие стана опитен монах. Същото от думите на свети Касиан разказваше и авва Патермутий.

Един от отците разказа, че някой си образован и благочестив човек от Теопол помолил един затворник да го приеме при себе си и да го постриже за монах.

Иди - казва му старецът, - продай всичко, което имаш, раздай го, съгласно Господнята заповед, на сиромаси и ще те приема.

Той отишъл, изпълнил каквото му било заповя­дано, и се върнал обратно. Тогава старецът пак му казва:

Трябва да изпълняваш и следната заповед: „Не разговаряй“.

Онзи се съгласил и пет години мълчал. Тогава всички, които го познавали, започнали да го превъз­насят. Старецът узнал това и му казва:

За теб не е полезно да си тук. Ще те изпратя в общежителен манастир в Египет.

Така и сторил. Но на тръгване старецът не му казал дали да продължава да мълчи, или не. И той продължил да мълчи съгласно заповедта.

Аввата, който го приел, искал опитно да провери дали действително е ням. Праща го с писмо по време на разлив на реката, та той да се върне и ще не ще да каже, че не е успял да я прекоси. Но той отишъл на реката и коленичил. Веднага доплувал един кроко­дил, той се качил на гърба му и стигнал до отсрещ­ния бряг. А сам аввата междувременно пратил след него един брат да го наблюдава какво ще прави. Бра­тът видял всичко това, върнал се и го разказал на аввата и братята. Те чули и се ужасили.

Дошло време и монахът починал. Тогава аввата изпратил да съобщят на затворника, който бил насо­чил монаха към манастира. „Немият, който ни пра­ти, бе ангел Божий“ - предал той на затворника. „Той не бе ням - отговорил затворникът. - Просто спаз­ваше заповедта, която от самото начало му дадох и затова беше като ням“.

Като чули това, всички се удивили и прославили Бога.

Един старец имаше ученик, откупен от него от робство. Послушанието му бе съвършено. Например веднъж старецът му каза:

Иди вземи книгата, която четем на служба, за­пали хубаво печката и я хвърли вътре.

Той отиде и изпълни всичко, без да разсъждава. И щом хвърли книгата в печката, огънят угасна.

Старците казаха: „Ако вярваш на някого и му се предаваш в послушание, вече не е нужно да мислиш за Божиите заповеди. Само предай волята си на ста­реца и не ще грешиш пред Господа. Защото Бог не изисква от новоначалните нищо друго, освен толко­ва мъчителното послушание“.

Един брат от скита се готвеше да иде на жътва и отиде при един велик старец.

Кажи ми, авва - попита той, - къде е най- добре да ида на жътва?

Ако ти кажа, ще ме послушаш ли? - попита го старецът.

Разбира се - каза братът, - ще те послушам.

Щом ще ме послушаш - отвърна старецът, - откажи се от жътвата. Върни се и стой в килията си.

Петдесет дни яж само хляб и сол, и то само вечер, а после ела и ще ти кажа какво да правиш.

Братът отиде и направи каквото му бе наредено. След петдесет дни пак отиде при стареца. Старецът видя, че братът е подвижник, и му обясни как да пре­бивава в килията. Братът три дни остана проснат на земята и плачеше пред Бога. След това помислите започнаха да му говорят: „Ето, ти се извиси и стана велик“. А той започна да си спомня всичките си гре­хове и да казва: „Виж колко прегрешения имам!“. И започна да ги пресмята. Тогава помислите почнаха да му говорят обратното: „Ти извърши много грехо­ве. Не ще можеш да се спасиш“. Той отговаряше: „Изпълнявам малката си служба към Бога и вярвам в неизказаната Му благост. Той ще бъде милостив към мен“.

Дълго се защитаваше и нападаше така, докато накрая победените бесове му се явиха очи в очи и ка­заха:

Ти съвсем ни обърка!

Защо? - попита братът.

Ами щом те похвалим, ти се смиряваш, а за­почнем ли да те смиряваме, надигаш глава.

Братът ги смъмри и те станаха невидими.

Един човек живееше в света и имаше трима синове. Остави ги в града и постъпи в манастир. Живя три години в манастира и започнаха да го безпокоят помисли. Припомняха му за децата и събуждаха в него любов към тях. От това човекът силно се измъчва­ше. А от самото начало не бе казал на аввата, че има деца. Аввата забеляза, че той е смутен, и му казва:

Какво става с теб, какво те безпокои?

Имам трима синове в града - отговори той. - И искам да ги доведа в манастира.

Аввата разреши. Братът отиде в града и разбра, че двама от синовете му са починали, а третият е жив. Взе го със себе си и тръгна да търси аввата. Аввата бе в пекарната. Човекът побутна сина си към него. Аввата прегърна детето, взе го на ръце и го целуна.

Значи го обичаш? - попита той бащата.

Да - отговори той.

Тогава го вземи - рече аввата - и го хвърли в пещта. Нека изгори!

Той, без да се замисля, хвана детето и със собст­вените си ръце го хвърли в пещта. Но пламъкът на часа угасна и детето не изгоря. А баща му, също като патриарх Авраам, прослави Бога.

Старецът рече: „Началото на учението на Спа­сителя е в скърбите и страданията. А който бяга от началото, бяга от Божественото познание. Грамот­ността позволява на децата да започнат образование­то си и да придобиват знания. Така и монахът отна­чало в трудове и в скърби спазва послушание, а после става сънаследник на

 

Бога и син Божий“.

Когато авва Нестерой бе още млад и живееше в общежитие, авва Пимен чу за него. Поиска да го види и каза на игумена да го изпрати при него. И ето, Нестерой дойде заедно с иконома на манастира и ста­рецът го пита:

Авва Нестерой, как придоби тази добродетел, че каквото и скръбно нещо да ти се случи в манасти­ра, мълчиш и не му обръщаш внимание?

Старецът дълго разпитваше брата и накрая той

каза:

Прости ми, авва. От самото начало, когато дой­дох в обителта, си казах мислено: „Ти и магарето сте едно и също. Ето, бият магарето, а то мълчи, ругаят го - то не отговаря нищо. И ти прави същото“.

И Псалмопевецът също казва: Като добиче бях пред Тебе. Но аз съм винаги с Тебе (Пс. 72:22-23).

Авва Пимен рече: „Ако живее заедно с бли­жен, човек трябва да бъде като каменен стълб - ру­гаят ли го, той не се гневи, хвалят ли го, не се гордее“.

Йоан Тивейски Младши бе ученик на авва Аммой. Разказват, че дванайсет години прислужвал на стареца си, когато той се разболял. Живеел заед­но с него в една скална цепнатина и старецът често стоварвал гнева си върху него, когато падал духом. Йоан много търпял от него, а аввата нито веднъж не му казал даже: „Спасявай се“. Но когато умираше и всички старци се бяха събрали, той хвана Йоан за ръ­ката и рече:

Спасявай се! Спасявай се! Спасявай се!

И го предаде на грижата на старците, като при това каза:

Той е ангел Божий, а не човек.

Един от отците помоли Бога да му открие до каква мяра е достигнал. И Бог му откри, че в еди-кой си манастир има един брат, който е по-добър от него. Старецът се приготви и тръгна към обителта. Щом чуха за него, го посрещнаха е голяма радост, понеже той бе голям и много известен подвижник.

Старецът им каза:

Искам да видя всички братя и да ги поздравя. Игуменът се разпореди и братята се събраха. Но

този, за когото старецът бе получил откровение, не дойде.

Има ли още някой? - попита старецът.

Да - казва игуменът, - но той е слабоумен. Работи в градината.

Повикайте го - рече старецът.

Повикаха брата.

И ето, когато той дойде, старецът сам стана и го целуна. След това го отведе встрани и насаме го по­пита:

В какво се състои заниманието ти?

Старецът започна да го разпитва и онзи накрая

рече:

Моят игумен държи в една килия с мен вола, с който орат, и всеки ден реже вървите, които правя за рогозки. Трийсет години търпя това, но нито вед­нъж не позволих на помислите си да ме настроят против моя авва и нито веднъж не ударих вола. Тър­пеливо продължавам да плета въжета и благодаря на Бога.

Щом чу това, старецът се смая. Само от това той разбра и останалите дела на брата.

От свети Ефрем

Брате, ако останеш в послушание при отците, ще видиш, че в това е основата на вярата. Не в това, всич­ки да се държат внимателно с теб и да разговарят с теб кротко и вежливо, а в това, да търпиш, когато те оскърбяват и бият. Защото и звярът, ако го приласка­ят, става по-добър и се опитомява. Но ако искаш да станеш избран съсъд, не се обиждай на този, който те възпитава. Във всичко се подчинявай с кротост на учителя си. Защото и Сам Господ, когато стана чо­век, смирено се подчиняваше. Първо се покоряваше на Майка Си и на този, който бе считан за Негов баща, както ни учи евангелистът: и им се покоряваше (Лук. 2:51). А след това - на истинския Си Небесен Отец. Той Му бе послушен дори до смърт, и то смърт кръстна, по думите на апостола (фил. 2:8).

С благодарност приемай скърбите, които те спо- хождат, и наказанията, които игуменът ти налага. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници - казва апостолът, - тогава сте незаконни деца, а не синове (Евр. 12:7-8). Понабили са те? Радвай се на това и си поправи грешката. Понабили са те незаслужено? Наградата ти е още по- голяма. Защото биеха и апостолите по градовете като злодеи, макар да възвестяваха спасение на света. И при все това те не се обиждаха и не се гневяха, напро­тив, радваха се, че са се удостоили да понесат без- честие за името на Господа Иисуса (Деян. 5:41).

Но някой много нерадив може би ще каже:

Гневя се, че постъпиха така с мен, и то при положение, че съм се трудил толкова много за този манастир.

Бих му отговорил така:

На какво се гневиш, рабе Божий? Ако се съди по всичко, можеш да бъдеш уверен, че даже след всич­ките тези години и трудове, за които говориш, и до­сега не си победил страстите. Ако на някого му се струва, че е нещо, бидейки нищо, той себе си мами (Гал. 6:3). Кормчията проличава какъв е в действи­телност само по време на буря. Така и монахът про­личава по време на бран и оскърбления - дали тър­пи това с радост, като нечуван успех, или пък то го наранява и уязвява. Защото да се хвалиш: „Еди-колко години живея монашески живот“, но по никакъв начин да не проявяваш това на дело и даже да не си придобил навик за благочестив живот, е все едно да разнасяш инструменти, с които не си се научил да боравиш.

Вече си остарял в монашество? В такъв случай като опитен човек бъди образец за младите и нео­питните. Нека всички се удивляват на търпението и незлопаметността ти. Нека Светият Дух, Който оби­тава в теб, да се радва на голямото ти въздържание. А най-много трябва да се радваш самият ти, понеже търпиш страдания заради собствената си полза.

А на мен ми се струва, че за този, който те е взел под свое ръководство, не е голяма радост да те ругае. Защото ще му се наложи да даде за теб отговор пред Господа. А радостта за него е в това, да те представи съвършен пред Господа. Затова си длъжен, дори това да ти причинява болка, с благодарност да търпиш от него всичко - не като от палач, а като от лекар. А ако не можеш да понесеш дори малка скръб, дори малко изкушение, как ще изтърпиш по-голямо? И ако не можеш да приемеш нито ругатни, нито плесници, нито рани, как ще издържиш кръста си, който от са­мото начало си обещал са носиш? А ако не понесеш кръста, как ще бъдеш наследник на небесната слава заедно с тези, които казват: Всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нару­шихме (Пс. 43:18); и по-нататък: Заради Тебе ни зат­риват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на кла­не (Пс. 43:23)?

Възлюбени брате! Нима сме забравили това, ко­ето Владиката на всичко претърпя заради нас? Хуле­ха Го, оскърбяваха Го, казваха: В Тебе има бяс (Йоан. 8:52), а Той не се гневеше. Удряха му плесници, биеха Го по страните, гавреха се с Него, приковаха Го към Кръст, дадоха Му да вкуси оцет с жлъчка, прободоха с копие реброто Му... И Той изтърпя всичко това за­ради нашето спасение, а ние не можем да изтърпим заради Него даже най-малка грубост? Какво ще Му отговорим в съдния ден? Какво оправдание ще си намерим, щом Той добави към всички други благо­деяния, които извърши за нас, и тези? А какво иска Той в замяна?

Така че, да оставим, брате, цялото това тщесла­вие, да върнем мъжеството и твърдостта на сърцето си и да кажем след апостола: „Готови сме не само да получим побоища и рани за Христа, но и да умрем за Него. Защото, ако страдаме заедно с Него, с Него и ще бъдем прославени, и с Него и ще наследим Царст­вото“.

 

ГЛАВА 34

За това, че трябва да се покоряваме на игумена си дори до смърт, да го обичаме и да се отнасяме с уважение към него

1. Из Григорий Двоеслов

Веднъж, докато свети Бенедикт безмълвстваше в килията си, ученикът му Плакид отиде на езерото, което местните наричат Лак, за да налее вода. Иска­ше да налее вода в стомна, но я изпусна и течението я отнесе. Тогава братът се опита да извади стомната, но се подхлъзна и падна във водата. А течението бе толкова силно, че го отнесе от брега на разстояние полет на стрела. По това време Божият човек, както казахме, бе в килията си. Той узна за случилото се, повика ученика си Мавър и му казва:

- Брате Мавре, тичай бързо! Брат Плакид падна в Лак и течението го отнесе надалече.

Мавър, щом чу заповедта на духовния си отец, се затича веднага. Пристигна на мястото и вижда, че Плакид действително е отнесен далече от брега. Но Мавър, с твърда вяра и уповавайки се на молитвите на отеца, стъпи на водата, тръгна по нея като по суша _й догони Плакид, когото вълните отнасяха. След това го хвана за косата, извади го от водата и по същия път се върна на сушата. Едва тогава Мавър дойде на себе си и осъзна, че бе вървял по вода и че това би могло да се случи само по чудотворните молитви на духовния му отец. Бе поразен и се ужаси от случило­то се и като се върна, разказа на светия за Божието знамение, което бе станало.

Светият приписа това чудо не на своята святост, а на послушанието на Мавър. Но Мавър възразява­ше, че бе направил това по негова заповед, а самият той, както каза, никога не бе имал сила да ходи по водата. Монах Плакид чу този ангелски в смирение­то и любовта си спор и рече:

- Когато ме влачеха от бездната към сушата, ви­дях над главата си милота на моя авва и разбрах, че той ме измъкна от водата.