4. Из Патерика

Авва Исидор рече: „Учениците трябва да оби­чат истинските си учители като бащи и да се боят от тях като от началници. Но любовта не бива да пре­махва страха, а страхът - да помрачава любовта“.

Разказаха за Йоан, ученик на авва Павел, че имал голямо послушание. На едно място имало гро­бище и там живеела хиена. Старецът знаел, че там расте див лук, и казал на Йоан да отиде и да донесе.

А какво да правя е хиената, авва? - попитал го Йоан.

Старецът казал на шега:

Ако те нападне, вържи я и я донеси тук.

Вечерта братът отишъл на гробището. И хиената

го нападнала. Той се хвърлил да я хване, както му бил казал старецът. Хиената побягнала, а Йоан ти­чал след нея и викал:

Моят авва ми нареди да те вържа!

Накрая я хванал и я вързал. Междувременно ста­рецът започнал да се безпокои, седял край килията и чакал Йоан. Изведнъж вижда: Йоан иде и влачи вър­заната хиена. Старецът се смаял, но за да смири уче­ника, го ударил и рекъл:

Не стига, че сам си лош, ами си ми довлякъл тук това лошо псе!

И е тези думи отвързал хиената и я пуснал.

Блаженият Серид, който управляваше ма­настира в Танаф, имаше приятел, който живееше в Аскалон, а той пък имаше ученик. Веднъж през зи­мата старецът изпрати ученика си при авва Серид с писмо, той да вземе от аввата една скитала (пръчка)[1] хартия. Ученикът дойде в манастира и тогава се изля такъв проливен дъжд, че река Тиат заля цялата доли­на. Момъкът предаде писмото и помоли за хартията, за да се върне обратно. Аввата му казва:

Виж какъв порой! Къде ще вървиш сега?

Имам заповед - отговори момъкът, - не мога да остана.

Така той държеше на своето и досаждаше на ав­вата, докато той не му даде хартията. Ученикът взе благословение от аввата и тръгна на път. Аввата ни каза:

Вървете след него и вижте как ще прекоси ре­ката.

Тръгнахме е него, аз и авва Доротей, и виждаме: той стигна до реката, съблече се, уви хартията в дре­хата си, прикрепи вързопа към главата си, обърна се към нас и каза:

- Помолете се за мен.

И с тези думи се хвърли в реката, към която бе страшно дори само да погледнеш. Вече решихме, че почти е загинал, но той продължаваше да се бори и плуваше срещу течението. При това започна да го отнася доста далече, но все пак доплува до отсрещ­ния бряг. След това се облече, поклони ни се оттам и се отправи тичешком към своя авва.

 

 

[1] В случая едно руло. Иначе скитала (или сцитала, от гръцки], пръчка) е криптографски прибор, използван в древността за разместващо шифроване, състои се от цилиндър и тясна лента пергамент или кожа, навита спираловидно около него, на която било написвано съобщението. — Б. пр.