За това, че пристъпващите към монашески живот трябва да бъдат приемани след дълго изпитване, защото тези, които са били приети след изпитване, в повечето случаи се оказват най-опитните, а също и за това, какво може да им се позволява

Из житието на свети Пахомий

Още когато свети Пахомий бе млад, сърцето му пламна от любов към Бога и той реши да стане мо­нах. Тогава узна за един пустинник на име Паламон, който живееше в уединение, и се запъти към пустин­ника, за да живее при него. Стигна до килията му, която бе до самата пустиня, и похлопа на вратата. А старецът от дългите подвизи и уединение бе много суров. Той открехна вратата и попита Пахомий:

 Какво искаш и кой ти трябва?
 Бог ме прати при теб, за да ме направиш монах - му отговори Пахомий.
 Не можеш да станеш монах - му казва старе­цът. - Подвигът на монаха е труден. Мнозина са ид­вали тук, но след като не издържаха, се предаваха.
 Не всички хора са с еднакъв нрав - възрази Пахомий. - Приеми ме и с течение на времето ще се убедиш.
 Казах ти, че няма да успееш! - отвърна старе­цът. - Иди на друго място и почни да се подвизаваш там. След това ела тук и ще те приема. И освен това - добави той - аз живея тук в строгост. По Божията благодат не вкусвам нищо, освен хляб и сол, а от елей и вино се въздържам напълно. В полунощ, а поняко­га и по цяла нощ бодърствам в молитва и изучаване на Божието слово.

Тази строгост на отпращането внуши на Пахомий уважение. Но Божията благодат го подтикна към това да понася твърдо всякакви трудности и той рече на стареца:

 Вярвам на Господ, че Той ще ми даде сила и търпение и по твоите свети молитви ще завърша живота си тук.

Тогава свети Паламон прозорливо видя вярата и стремежа на Пахомий към спасение. Отвори врата­та, пусна го вътре и го облече в монашески образ. И двамата заживяха заедно, подвизавайки се еднакво и прекарвайки времето в молитви. При това ръкодели­ето им бе да предат вълна и да изработват торби. Но работеха в съответствие с апостолската заповед - не заради собствения си покой и не с цел събиране на пари, а за изхранване на сиромаси. И Паламон, виж­дайки неизменното послушание на Пахомий и преус­пяването му в подвига, много се радваше на това и прославяше Бога.

 

Из същото житие

Свети Пахомий постоянно се молеше за това над него да се извърши Божията воля. И ето, след извест­но време, когато той бодърстваше и се молеше за същото, му се яви ангел Божий и му рече:

- Божията воля се състои в това да Му служиш и да помиряваш човешкия род с Бога.

И като повтори това три пъти, ангелът го напусна. Тогава Пахомий благодари на Бога и като се убеди в достоверността на видението, започна да приема тези, които с покаяние прибягваха към Бога. След дълго изпитване им даваше монашески одежди, при това им забраняваше всичко житейско и постепенно ги водеше към все по-големи подвизи.

Из житието на блажена Теодора

Най-блажената измежду жените, Теодора, реши да се отрече от света и от всичко, което е в него, та чрез мъдри помисли да повали лукавия. А за да се скрие от мъжа, който усърдно я търсеше, тя се пре­облече е мъжки дрехи. След това се запъти към един мъжки манастир, намиращ се на осемнайсет попри­ща от Александрия. Там Теодора застана пред пор­тите и помоли да я пуснат и приемат в числото на подвизаващите се. В манастира, макар да я счетоха за мъж, а не за жена, все пак казаха, че тя трябва първо да прекара цяла нощ под открито небе и с това да покаже на братята доказателство за въздържание­то си. На Теодора и бе известно, че нощем там бро­дят много зверове, понеже мястото бе пустинно и съвсем диво. При все това не само прие с радост ка­заното, но и го изпълни на дело - прекара цяла нощ пред портите в очакване. Защото Този, Който в древ­ността укроти яростта на лъвовете заради Даниил, предвидя до каква степен на добродетелта ще достиг­не светата и я опази невредима от зверовете. И сами­те монаси, след като я изпитаха, разбраха това и ре­шиха, че присъствието и при тях е угодно на Бога. След като бе радушно приета, игуменът на манасти­ра започна подробно да я разпитва коя е и защо се е обърнала към монашеския живот.

 Да не би да имаш някакви дългове - попита той - или може би си уличен в убийство, или пък не знаеш как да изхраниш децата си и затова си напуснал светския начин на живот?
 Поради нито една от тези причини - отговори Теодора, - а само за да избягам от светската суета и да оплаквам собствените си грехове.
 Как се казваш? - пак я попита игуменът.
 Теодор ми е името - отговори мъжествената жена.
 Не си мисли, брате Теодоре - каза той, - че тук ще живееш без никакъв труд. Но ако искаш да приемеш върху си игото на послушанието, знай, че ще служиш на братята във всичките им нужди. В са­мия манастир ще се грижиш за зеленчуците, като при необходимост ще носиш вода и ще ги поливаш. Ос­вен това ще служиш и на външни нужди на манасти­ра. А ако ти кажат да отидеш в града по някаква ра­бота, не бива да отказваш. И нека това не ти бъде оправдание да изоставиш труда си на подвижник. Напротив, задължително трябва да пребиваваш в пост и молитва, всеки ден по обичая да пееш вечерня и утринно славословие. Освен това не бива да про­пускаш нито една от службите, наречени часове. Също така трябва да прекланяш колене и с това да смиряваш тялото си против нападенията на тези, които во­юват е нас.

Блажената внимателно изслуша всичко това и го прие като нещо радостно за душата, а след това обе­ща, че ще върши всичко е голямо желание. Така тя се присъедини към устава на това добро обиталище на монаси. И понеже трябваше да изпълнява обети­те, които даде пред Бога, Теодора не започна да при­бягва към оправдания и леност, а се сбогува е всички плътски помисли и пристъпи към трудове.

Така в продължение на осем години поливаше зеленчуците, които предаваше в манастира според потребностите му. Всеки ден се занимаваше е мелене на брашно, замесваше тесто и след това печеше хляб. Вареше и зеленчуци - е тях се хранят тези, които се стремят да умъртвят тялото си. При това винаги при­състваше на службите, които се извършваха в църква­та, и в това също се виждаше благочестието на душа­та и.

Но макар да бе избрала толкова труден начин на живот и такива трудни занимания, помисълът за пре­дишното прегрешение не я оставяше на мира. А след ежедневните си послушания, щом настъпваше нощ - време за сън и малко почивка, - Теодора се удря­ше в гърдите, самопринуждавайки се към плач, и каз­ваше:

- Господи, прости ми греха, който погуби красо­тата на целомъдрието ми.

Със закупуването на зехтин, зърно и на всичко необходимо за манастира и с превозването му с ка­мили се занимаваше също предимно тя. С една дума, нямаше нито едно тежко послушание, в което Теодо­ра да не се оказваше по-ревностна от всички други.

Из житието на света Мелания Римлянка

Света Мелания основа обител в Йерусалим, бли­зо до Елеонската планина. В нея живееха над девет­десет девици. Тя постави за игумения тази, която из­пъкваше сред всички със словото и начина си на жи­вот. А сама светата бе услужлива към всички като обикновена слугиня и ласкава като родна майка. С неизказано смирение ги наставляваше към спасение. И наред с другите неща им говореше за послушание­то и за това, че е нужно да се подчиняват на властите, че и в светските дела всичко се крепи на това, че ца­рят си остава цар, а поданикът - поданик. А ако това бъде отменено, ще бъде унищожено и устройството на обществото и заедно с имената ще се объркат и понятията. Към това добавяше следния пример.

Веднъж един брат отишъл при велик старец, же­лаейки да му стане ученик. Старецът, за да му пока­же веднага какъв трябва да бъде ученикът, му наре­дил да удря и рита с всички сили една статуя, която се намирала недалеч. Щом момъкът изпълнил нареж­дането, старецът го попитал дали статуята е казала нещо в отговор, дали не се е възмутила. Онзи отгово­рил, че нищо такова не се е случило. Тогава старецът му наредил пак да я бие, а към побоищата да добави и оскърбления. Три пъти братът правил това, но ста­туята така и си останала бездушна и безгласна. Тога­ва старецът рекъл:

 Това дърво мълчи, както и да го оскърбяваш. Ако и ти можеш по същия начин да търпиш същото и да не възразяваш нищо, смело ела и вкуси от нашия живот. Ако ли не, даже не си и помисляй да останеш с нас.

От Паладий

Ученикът на Антоний Велики Кроний ми разка­за за Павел, който за удивителното си незлобие и простота на нрава бе наречен Препрости.

„В едно село - разказа той - живееше човек на име Павел, земеделец. Той се ожени за една красива, но развратна жена. Тя се отдаваше на разврат с други и Павел дълго време не знаеше нищо, понеже имаше чист нрав и никога не подозираше нищо лошо. Вед­нъж Павел се върна от нивата. Влезе в дома си и слу­чайно завари двамата на мястото на беззаконието. С кротка усмивка той се обърна към тях и рече:

 Добре, добре, това наистина не ми е работа. Само че заради Христа отсега нататък между мен и тази жена няма нищо общо. Вземи я при себе си заед­но с децата и, а аз ще отида и ще стана монах.

И без да каже никому нито дума, обиколи осем манастира. Така накрая дойде при блажения Антоний и похлопа на вратата му. Великият излезе и му казва:

 Какво искаш?
 Искам да стана монах - му казва Павел.
 Вече си стар, на шейсет години си - отговаря му Антоний. - Не можеш да бъдеш монах тук. Вър­ви си в селото и работи, живей в трудове и благодари на Бога. Не ще можеш да понесеш трудностите в пустинята.
 Ще направя всичко, на което ме научиш - каза Павел.
 Казах ти - продължава Антоний, - че не мо­жеш да бъдеш монах. Но щом толкова много искаш да станеш монах, иди в манастир, в който живеят много братя и където могат да понасят немощите ти. А аз живея тук сам, ям по веднъж на пет дни, и то не до насита, а оставам полугладен.

С тези и други подобни думи той се опитваше да изплаши Павел, но той не се поддаваше. Тогава Ан­тоний влезе в пещерата, затвори вратата и три дни не излезе от нея. Павел седна пред вратата и почна да чака. На четвертия ден на Антоний му се наложи да излезе навън. Отвори вратата, излезе и видя Павел.

 Старче, махай се оттук - му казва той. - Защо ми досаждаш? Не можеш да живееш тук.
 Вече не мога да отида никъде - казва Павел, - а ако умра, то ще е само тук.

Антоний го огледа и забеляза, че възрастният не носи нищо за ядене - нито хляб, нито вода, нито нещо друго, а междувременно вече четири дни е без храна. Тогава Антоний се уплаши, че е бил немилосърден към възрастния човек и ако той умре, това ще тежи на душата му. Той пусна Павел вътре, накисна във вода финикови вейки и му казва:

 Вземи и плети въже, както аз плета.

Старецът с голямо усърдие плете до деветия час

и изплете петнайсет оргии[1].( [1] Оргия - мярка за дължина. Известни са царска оргия, равна на 2,10- 2,134 м, която била заета от Египет и се употребявала и във Византия, и атическа оргия, равна на 1,78 м. Аналогична на старобългарската мярка разтег. - Б. пр.)

 Антоний погледна как е изплетено и не му хареса. Приближи се и каза:

 Лошо си го изплел. Разплети го и го изплети наново.

Както казах, Павел вече четири дни не бе ял нищо и при това бе стар, но Антоний каза това, за да изпита въздържанието му. Павел разплете и отново изплете същите вейки. Плетеше наистина с големи усилия, по­неже от първото плетене вейките вече бяха разкривени и измачкани. Антоний видя, че старецът не изпадна в малодушие, че нито за миг не излезе извън себе си и даже лицето му не се измени. Тогава той се смили над Павел. Слънцето залезе и той казва на Павел:

 Отче, искаш ли да похапнем малко?
 Както кажеш, авва - отвърна Павел.

Това, че Павел не се нахвърли на яденето веднага щом му предложиха, а предостави това на волята на Антоний, още повече се хареса на Антоний. Тогава той казва на Павел:

 Нареди масата.

Той послуша. Антоний донесе четири сухара, по шест унции всеки, и ги накисна във вода - един за себе си и три за Павел. След това започна псалома, който обикновено пееше. Изпя го дванайсет пъти и дванайсет пъти се помоли, та и тук да изпита Павел. Но Павел охотно се молеше заедно с него. Когато приключиха с молитвата и седнаха да ядат, вече бе късно вечерта.

Антоний изяде един сухар и не се докосна до друг. А старият човек ядеше по-бавно и още не бе изял първия сухар. Антоний го изчака да го изяде. Когато Павел доизяде сухара, Антоний му казва:

 Отче, изяж още един сухар.

Павел му казва:

 Ако ти изядеш, ще изям и аз. А ако ти не ядеш, и аз няма да ям.
 На мен ми стига - отговори Антоний. - Аз съм монах.

А Павел отвърна:

 И на мен ми стига. Аз искам да стана монах.

Тогава те станаха. Антоний отново каза дванай­сет молитви и дванайсет псалми и Павел се молеше заедно с него. После поспаха малко до полунощ, а в полунощ станаха и пяха псалми до сутринта. Анто­ний видя, че старецът във всичко го следва с желание

и му казва:

 Виж какво, брате, ако можеш да правиш така всеки ден, остани с мен.

Павел му отговори:

 Ако мислиш да ми покажеш нещо повече, не зная. А това, което направи пред мен, не ми е трудно да го върша.

След няколко месеца великият напълно се убеди, че Павел е съвършен по душа, безхитростен и чист. Със съдействието на Божията благодат Антоний му построи килия на три-четири мили от своята и каза на Павел:

 Ето, с Божията помощ сега си монах. От днес нататък живей сам, за да придобиеш опит в борбата с бесовете.

Така Павел живя в усамотение една година. Достигна до върховете на подвига на добродетелта и бе удостоен с дар да изгонва бесове и да изцелява. Веднъж доведоха при Антоний Велики един юноша, у когото бе един от главните бесове, който хулеше дори небесата. Антоний се вгледа в юношата и казва на ония, които го бяха довели:

 Тази работа не ми е по силите. Това е висш бесовски чин, нямам дар против него. Павел Препрости има такъв дар.

След това Антоний отиде заедно е тях при Павел и му казва:

 Авва Павле, изгони беса от човека. Нека се вър­не здрав и да слави Господа.

Павел го пита:

 А защо ти самият не сториш това?
 Нямам време - отговаря Антоний, - имам и друга работа.

И като остави момчето там, Антоний се върна в килията си.

Павел стана и се помоли. След това повика обла­дания от бяс и казва:

 Авва Антоний каза да излезеш от човека и да му позволиш да прославя Господа.

Бесът започна да сквернослови и да крещи:

 Дърдорко, стар ненаситник, няма да изляза!

Павел взе милота си, започна да удря с него бол­ния по гърба и да нарежда:

 Авва Антоний каза, излизай!

Бесът само започна още по-силно да хули Анто­ний и Павел.

 Лентяи, ненаситници, алчни монаси! - креще­ше той. - Вашето все ви е малко! Какво ви засяга какво правим ние, защо ни мъчите?
 Няма ли да излизаш? - казва Павел. - Сега ще ида да разкажа на Христа и ще видиш какво ще стори Той с теб!

Свирепият демон отговори с хула срещу Господа и изкрещя:

 Няма да изляза!

Тогава Павел Препрости вече се разгневи на беса и точно на пладне излезе от килията си. А жегата по пладне в Египет, особено по тези места, е същинска вавилонска пещ. Павел застана на една скала като стълб и започна да се моли:

 Иисусе Христе, разпнат при Пилат Понтийски, виждаш, че няма да сляза от тази скала, няма нито да ям, нито да пия, докато не умра, ако не ме чуеш сега. Изгони беса от човека, избави го от нечистия дух.

Веднага щом той каза това, отдолу, откъм килия­та, бесът закрещя чрез устата на човека:

 Добре, добре, против волята си, но излизам! Напускам този човек и повече няма да се върна! Даже не зная къде да ида. Смирението и простотата на Павел ме гонят!

И в същия миг нечистият дух излезе, прие вид на огромна змия, дълга седемдесет лакти, а след това веднага изпълзя към Червено море.

Ето какво извърши Павел със смирението и простотата си. С това Бог показа с каква чест и слава удостоява безхитростните и смирени хора. Бесът, ко­гото Антоний Велики не успя да изгони, скоро бе обър­нат в бягство от простотата и смиреномъдрието на Павел. И то при положение, че Павел се бе подвиза­вал само една година! Върху него се изпълни казано­то от Светия Дух: Ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово (Ис. 66:2). Случвало се е по-нисшестоящи лука­ви духове да бъдат изгонвани от вярата на новоначални хора. Но високопоставените бесове бягат от тези, в които има повече смирение“.

 

 

 

 

 

 

Свети Пахомий непрестанно се молеше върху него да се извърши Божията воля. След известно време, когато той все още бодърстваше и се молеше за това, му се яви ангел Господен и рече:

- Волята Божия е да Му служиш и да помиряваш човешкия род с Бога. Така че приемай тези, които се обръщат към Бога е покаяние, и ги ръководи по уста­ва, който ще ти дам.

И като каза това, даде на Пахомий медна плоча, на която бе написано следното:

„Позволявай на всеки да яде и пие според силата си. Не им забранявай нито да постят, нито да ядат. Но на тези, които са по-силни и ядат повече, възла­гай по-тежка работа, а на тези, чиито подвиг е по- голям и които са по-слаби - по-лека. В една обител направи отделни килии и във всяка килия нека живе­ят по трима души. Нека всички имат обща трапеза­рия. Не трябва да спят легнали. Нека си направят каменни стасидии с полегати облегалки, да сложат на тях постелките си и така да спят.

Ако дойде монах от обител с друг устав, той не бива нито да яде, нито да пие заедно с братята, нито даже да влиза в обителта, освен ако не е пътник. Но ако е дошъл задълго, за да живее с тях, три години не бива да бъде допускан до подвиг. Нека изпълнява по- тежка работа и едва след като минат три години, да се включи в общия живот. Нека братята носят кукули от плат, каквито са детските, а на тях да бъде на­чертан червен кръст. По време на хранене трябва да си покриват главите с тези кукули, така че никой брат да не вижда друг брат дъвчещ. По време на хранене не бива да разговарят или да гледат другаде, освен към трапезата и чинията“.

Ангелът предписа на братята всеки ден да извър­шват дванайсет молитви през деня, дванайсет по ве­черно време, дванайсет нощем и три в деветия час, а след всяка молитва да пеят псалом.

Великият Пахомий възрази на ангела, като каза, че молитвите са малко. Ангелът му отговори:

- Установих толкова молитви, та и по-младшите да смогват и да не скърбят. Съвършените не се нуждаят от закон. Те пребивават сами в килиите си и посвещават целия си живот на божествено съзерца­ние. Но дадох закон за тези, чийто ум е още неопи­тен, та те като нерадиви слуги поне от страх да изли­зат да посрещат Владиката и да стане видно произволението на всеки.

След като изложи всичко това и изпълни поръче­нието, ангелът си замина. Сега има седем манастира, които са приели този устав. В тях са събрани седем хиляди братя, които се занимават с всякакви заная­ти. От техния труд живеят не само самите те, но и женският манастир на отсрещния бряг на Нил (а в него има четиристотин сестри). Освен това те често заделят излишъци за затворници и нуждаещи се.

 

 

 

Брате, ако искаш да станеш монах, най-напред се утвърди в мисълта, че вече си се разделил с тукаш­ния живот, и гледай на тоя свят и на славата му като на паднала шатра. Не се ли приведеш в такова състо­яние, не ще можеш да живееш по монашески и да побеждаваш страстите и светските пожелания, кои­то свалят човеците към погибел. Защото не лъже Този, Който каза: Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери (Мат. 16:24-25).

Помни: този, който посвещава себе си на Госпо­да, го чакат изкушения, скърби, труд, пренебрежение към себе си, голота, несгоди, презрение и други по­добни неща. Именно така се изпитва търпението на човека и проличава стремежът му към Бога. И във всички тези изкушения побеждава този, който от ця­лата си душа се подчинява на ръководството на игу­мена си в Господа. Защото Бог изисква от нас само искрено произволение и Сам ни дарява със сила. И тогава ни се дарява победа съгласно написаното: За­щитник е на всички уповаващи се на Него (Пс. 17:31 - според превода на седемдесетте).

Казвам ти това предварително, за да не би, ако пристъпиш към дело и се сблъскаш с това, да се разкаеш и да си кажеш: „Нямах представа, че може да ми се случи такова нещо“. А сега предварително зна­еш какво ти предстои да срещнеш и можеш да под­готвиш разума си за него. Трудно е не да положиш основи, а да построиш сграда. Колкото по-висока ста­ва постройката, пред толкова повече сложности из­правя тя строителя, докато не бъде завършена. Чуй словата на Спасителя: Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне раз­носките, дали има, каквото е нужно за доизкарването и, та, кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат, и да казват: тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара? (Лук. 14:28-30). Защото даже при войниците войната е за кратко време, а при мо­наха тя продължава дотогава, докато той не отиде при Господа.

Затова трябва да поставиш начало на труда с ця­лото си възможно усърдие, търпение и трезвост. Скъ­пи брате, ако се захванеш да убиеш лъв, ще се нах­върлиш върху него с цялата си сила, в противен слу­чай той ще ти строши костите като глинено гърне. И ако се хвърлиш в морето, не падай духом, докато не се добереш до сушата, в противен случай ще потъ­неш като камък на дъното. И ако днес стоиш пред портите и казваш: „Ще изтърпя всичко!“, утре не се отричай от това на дело. Защото Божии ангели неви­димо стоят наоколо и чуват всичко, което излиза от устата ти. Виждаш, брате, че никой не те принужда­ва, а ти сам, по своя воля и искрено, даваш обети. Така че занапред не нарушавай дадените на Бога обе­щания, понеже Той ще погуби всички, които говорят

лъжа (Пс. 5:7 - според превода на седемдесетте).

Скъпи брате, ако поставиш добро начало, и стари­ните ти ще бъдат радостни и ще бъдеш като светилник, просвещаващ мнозина по пътя Господен. Така че постави здраво начало, та да можеш да издигнеш зданието нависоко. Ако си дошъл в монашеския жи­вот, след като си изоставил светски почести, се пази от беса на тщеславието, в противен случай той ще те обладае и ще те хвърли в погибел. Не е срамно да се покоряваш на Господа и да вършиш добро с ръцете си. Защото незначителните трудности и скръбта, ко­ито търпиш заради Господа, стават залог за вечния ти живот. Но какво говоря! Каквото е да обмениш една драхма за хиляди златни таланти, същото са и всички несгоди на монашеския живот в сравнение с бъдещата слава, а тя ще се яви в тези, които се борят и страдат. Тъй че даваш малко, а получаваш много.

И щом си даден в послушание към игумена, не мисли за себе си: „Аз съм син на богати и знатни ро­дители, а този произхожда от незнатни, неизвестни и бедни, а може би и от роби“. Или пък: „Той не е за­познат с мирската мъдрост, а аз съм вещ в нея. Така че как мога да бъда подчинен на такъв? Та нали, ако направя това, то ще е оскърбление за мен!“. Не мисли за това, скъпи брате, и дори не допускай мисъл за такова нещо. Защото, който мисли така, още не се е съблякъл от ветхия човек, погиващ в лъжовните си пожелания. Така че нека търпим, скъпи брате, сякаш Сам Бог ни е предал в робство на единодушни с нас братя, и ще бъдем удостоени със свободата на пра­ведните. Нека помним за Владетеля на всичко, Кой­то, бидейки богат, осиромаша заради нас, за да се обогатим ние с Неговата бедност. Той минаваше и за самарянин, и за бесноват, за да изцели безумието ни. Затова не се срамувай да покориш шията си под това благо иго и душата ти ще намери успокоение. Изслу­шай и следната притча по този въпрос.

Двама борци излязоха едновременно да се борят с противниците си. Единият от тях бе облечен с разкошна дреха, а другият - с дрипа. Но и единият, и другият съблякоха онова, което бе на тях, и излязоха на попрището съблечени. Така че нима този, който е носил разкошна дреха, ще започне да я показва по време на състезанията и това ще му помогне в борба­та с противника? Или по-скоро ще я остави настра­на, щом в състезанието няма никаква полза от нея, и в борбата с противника ще покаже цялото си мъжест­во, сила и умение? Така и ти не мисли за онова, което си оставил. Тук всички са оставили каквото са имали и са съблекли от себе си ветхия човек, за да се обле­кат в новия. Тъй че се запаси със смирение и помни, че също като другите борци си излязъл на борба съб­лечен. Помни и написаното: което е високо у човеци­те, то е мерзост пред Бога (Лук. 16:15). И не се гор­дей е мирска мъдрост, защото е казано: Мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога. И още: Ако ня­кой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър (1 Кор. 3:19, 18).

Затова забрави за предишния си живот, за да мо­жеш с дръзновение да просиш от Бога опрощение и на предишните си грехове. А щом отхвърлиш ветхото и смириш ума си, събирай „нестареещо богатст­во“ в служене на братята и грижа за тях. И ако чистиш которка в обор от тор, мисли и как да очистиш от мирски желания и вътрешния си човек. А ако чистиш пепелта в кухнята, спомни си думите на пророка: Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам (Пс. 101:10). И когато гледаш временния пламък, мисли за този вечен огън, който ще поглъща грешниците, и заплачи за всичко, с което си съгрешил.

Накратко казано, към всяко дело, към което пристъпваш, пристъпвай със смиреномъдрие и с доб­ро разположение - и ще получиш голяма полза и ще привлечеш към себе си Божия благодат. Защото е казано, че Господ се противи на горделиви, а на сми­рени дава благодат (Притч. 3:34 - според превода на седемдесетте). А ако работата силно те уморява, по­мисли за тези, които са обречени на заточение, ка­торга или горчиво робство, и се подчини на игумена си в Господа. Защото робството, на което си се пре­дал, не е за човеци, а е заради Господа. Нима който търпи безчестие или теготи заради царя не намира в оскърбленията чест, а в труда успокоение? А ако не ни е угодно да понесем безчестие и труд заради Гос­пода, как ще си тръгнем от тоя свят?

На кого, скъпи брате, са дадени честта и щастие­то да пострада за Господа? Но ако търпиш за Него, знай, че даваш малко, а получаваш много. Нужно ни е търпение, за да изпълним Божията воля и да полу­чим обещаното. Защото Той каза: който претърпи докрай, ще бъде спасен (Мат. 10:22).

Впрочем, щом тези, които са изоставили разкош, трябва да се смиряват така, то колко е нужно да се самоунижават и смиряват тези, които са дошли в монашески живот от тежък и бедствен живот! Дори да ги предпочетат пред други, те трябва да проявяват всевъзможна кротост и смиреномъдрие. Постоянно трябва да помнят и мислят за благодеянията на Господа, за това, от какви теготи на тоя век ги е избавил. В противен случай умът им ще се разсее, те ще забра­вят за предишното си безчестие, ще се възгордеят и заради неблагодарността им към Благодетеля ще им бъде казано: Човекът, бидейки в чест, не разбра това, присъедини се към безсловесните скотове и се уподоби на тях (Пс. 48:13 - според превода на седемдесетте).

Така че, възлюбени, нека през всичките си дни в дълбоко смирение да служим на Господа, Който из праха издига бедния и от калта въздига сиромаха (Пс. 112:7), та Той и след кончината ни да ни удостои със славата, която чака кротките и смирените. Защото е писано: Господ отплаща с излишък на ония, които постъпват горделиво (Пс. 30:24).

От авва Касиан

Във всички общежителни манастири в Египет и на Изток се спазват следните канонични предписа­ния. Който е дошъл в манастир и желае да стане мо­нах, бива приет в манастира едва след като прояви колкото се може повече търпение и с това докаже на дело стремежа си към Бога, смирението и великоду­шието си. Щом го изпитат в това, го приемат в ма­настира. След това му дават наставление, че не бива да притежава нищо свое и той се отказва от цялото си предишно имущество. Отсега нататък не му се позволява дори да носи дрехите, с които е дошъл. Всички братя се събират, извеждат го на средата и събличат предишната му дреха, а след това аввата лично го облича в монашески одежди. Това е знак, че отсега нататък той е съблечен от всичко светско, от гордост и надменност, и се е облякъл в Христова ни­щета, както и че може без никакъв срам да се счита за равноправен член на братството.

Икономът на манастира прибира дрехите, които той е оставил, и дълго време ги съхранява отделно, докато новият брат не покаже в изкушения своето преуспяване, подвиг и търпение. И ако преценят, че братът е способен да устои в това и да запази рев­ността и плама, с които е започнал, го причисляват към останалите. А ако узнаят, че роптае или греши с непослушание, пак му събличат манастирските одеж­ди, обличат го със светските и го изгонват от обител­та. Поради тази строгост не е лесно всеки, който по­иска, да излезе от манастира. Обличат със светски дрехи само онзи, който изобщо не спазва обетите си, и в такъв вид го отпращат от манастира.

Дори когато приетият брат бъде изпитан, както казахме, с пълна строгост и се окаже безупречен, не му е позволено да се присъедини веднага към всички братя. Той бива предаден под разпореждането на този, който е назначен да приема странници. Новоначалният брат трябва да им служи и да се грижи за тях. А след като цяла година служи безупречно на странни­ците и това го укрепи в смирението и търпението, го присъединяват към всички братя. Затова старецът, който приема новоначалния, се старае да го научи на какво да наблегне, за да постигне съвършена добро­детел. Учи го преди всичко да побеждава собствените си похоти, а за целта му нарежда да върши обратното на волята си. Отците казват, че да обуздае похотите си, да овладее гнева и скръбта, да придобие истинско смирение или дори просто да стои в мир в обителта заедно с братята, ще може само този, който преди това е умъртвил волята си в послушание.

След това, когато новоначалният преуспее в тази наука, го учат да не скрива помислите си и веднага, щом дойдат, да ги открива на стареца си. Не бива да се доверява на сърцето си или сам да ги преценява, а трябва да счита за добро и зло единствено онова, за което старецът така е преценил. В манастирите им се спазва такова послушание, че никой не дръзва дори само да излезе от килията без знанието на аввата. И се стараят да изпълнят заповяданото така, сякаш Бог им го е наредил.

Братята седят по килиите и е цялата си ревност се занимават е ръкоделие, четене или молитва. За да бъдат свикани за обща молитва или за някаква рабо­та, човек чука на вратата на всяка килия. Щом чуят чукането, братята веднага оставят всичко и отиват където трябва, понеже с всички сили се стремят към добродетелта послушание. Поставят тази добродетел по-високо не само от ръкоделието и четенето, но даже и от безмълвието в килията и от останалите доброде­тели - всичко останало за тях е второстепенно. Ос­вен това мисля, не е нужно и да споменаваме, че ни­кой от тях не притежава нищо друго освен коловий, имифорий, сандали, милот и рогозка. При тях се счи­та за позорно някой да каже: „моята книга“, „моят калем“, „моята плоча“ или нещо друго „мое“.

Всеки от братята със собствения си труд и пот осигурява на манастира такъв доход, който не само покрива собствените му нужди, но остава и за служе­не на странници и сиромаси. И макар да правят това, никога не се хвалят и не се гордеят. Никой от тях не иска за труда и усърдието си почивка, по-голяма от полагащата се и не се стреми да придобие нищо за себе си. Счита себе си за пришълец и странник на тоя свят, по-скоро за слуга и роб на братята, отколкото за собственик на каквото и да било земно нещо. А ако някой счупи домакински съд или загуби някаква вещ, изповядва пред аввата греха си нехайство. Щом се разкае, получава прошка.

Но ако някой не отива на послушание или молит­ва веднага щом го повикат; или отговаря грубо и дръз­ко; или пък изпълнява послушанието с ропот и неб­режно; или предпочита четенето пред работата и послу­шанието; или след приключване на молитвата не тича веднага към работата си; или без необходимост разго­варя с някого; или дръзко хваща някого за ръка; или съгреши в нещо друго подобно, му бива налагана епитимия - всред събранието на всички братът пада ничком на земята и проси прошка за греха си.

Има и по-тежки падения. Такива са: презрение към другите, възразяване с гордост, излизане от ма­настира без благословение на аввата, общуване с жени или миряни, гняв, бой, вражда, злопаметност, сребролюбие (наричат го проказа на душата), придобива­не на каквото и да било (освен онова, което аввата дава), кражба на храна и тайноядене, както и всички други грехове от този род. Щом бъде разкрито, че ня­кой е извършил такъв грях, той бива подлаган не на посочената по-горе епитимия, а на по-тежка и строга. А ако и тогава не се поправи, го изгонват от манасти­ра. И проявяват такова смирение и ревност в послу­шанието, сякаш са роби пред техните господари.

Из Постановленията на светите апостоли

Дяконите да водят тези, които за пръв път пристъпват към тайнството на благочестието, при епископа или презвитерите. И нека новодошлите из­ложат причините, които са ги обърнали към Слово­то Господне. А тези, които са ги довели, нека потвър­дят със свидетелството си казаното от тях. Освен това нека подробно разгледат поведението им и начина им на живот, както и дали са роби, или свободни. Ако някой от тях е роб, нека попитат господаря му дали щепоръчителства за него. И ако той не поръчител­ства, то на такъв роб да му бъде отказано, докато не се покаже достоен пред господаря си.