ГЛАВА 32

За това, че монахът трябва да живее в съответ­ствие с ангелския образ, който носи. Защото, който не живее в съответствие със своя образ, не е монах. И за това, че старостта по Бога не е възраст, а начин на живот

Из житието на света Синклитикия

Блажената Синклитикия казваше, че трябва да се грижим за душата не както се случи, а изцяло да я привеждаме цялата в ред и преди всичко да не пре­небрегваме криещото се в дълбочина. При пострижението ни отрязаха коса от главата. Нека заедно с косата отсечем и това, е което е обрасла истинската ни глава - душата. А това е светският живот, тоест почестите, славата, печеленето на пари, пищното об­лекло, сладострастието на баните, насладата от вкус­ването на ястия и другите мирски удоволствия и бля­сък. При постригването на косата решихме да се от­речем от всичко това. Тъй че, нека се откажем от стремежа към всички тези неща, в противен случай ще станем повод за съблазън и на тези, които ни гле­дат.

Докато тези зверове, страстите, се криеха в мир­ските жилища, те сякаш не се виждаха. Но сега, кога­то не са прикрити с нищо, са видими за всички. Зато­ва дори най-нищожните грешки на девица или на монах се хвърлят на очи. Ако някакво животно, било то и най-дребното, попадне в чисто и подредено жи­лище, всички го виждат. Така е и с нас - и най-дребното провинение става известно на всички. А при миряните, дори в тях да гъмжи, сякаш в смрадни пе­щери, от най-страшни отровни влечуги, всичко това бива скрито от покривалото на обичайността.

Накратко казано, трябва през цялото време да държим дома на душата си в чистота, да гледаме ни­какво вредно за душата насекомо да не се промъкне в житницата и  и постоянно да опушваме мястото със светото благовоние на молитвата. Защото, както от­ровните животни бягат от острата миризма на треви, така и молитвата заедно с пост може да изгони не­чист помисъл.

Подложихме се на доброволно изгнание, тоест напуснахме пределите на мирското. И ако сме си от­казали нещо, нека не го търсим отново. Там бяхме славни, тук търпим хули. Там имахме изобилие от храна, тук не ни достига дори хляб. В света виновни­те биват хвърляни в затвора против волята им. А ние за нашите грехове подложихме на заточение самите себе си, та свободното ни произволение да ни избави от бъдещите адски мъки.

 

Из Патерика

Попитаха стареца какъв трябва да бъде мона­хът. Той отговори: „Според мен той трябва да преби­вава сам и заради едно - да съзерцава единия Бог“.

Пак го попитаха, какво трябва да прави мона­хът. Старецът отговори: „Трябва да прави всичко доб­ро и да се отклонява от всяко зло“.

Пак той рече: „Позор за монаха е, ако изостави всичко свое и се впусне в странстване заради Бога, а после отиде в ада“.

От свети Ефрем

Не пострижението и не одеждите правят монаха, а стремежът към небето и богоравният живот - имен­но по тях може да разпознаем монаха. По същия на­чин и мирянинът си личи не по дрехите или косата, а по лошия живот и по ненаситността на стремежа му към мирското и вещественото; именно това лишава душата от чистотата и.

Ако си се отрекъл от света, следи за себе си и ще намериш бисера, който търсиш. Защото някои прие­ха монашество и се отрекоха от света: едни - след приключване на военната служба, други - след като раздадоха богатството си. Но после се ръководеха единствено от собствената си воля и паднаха. Няма нищо по-лошо от това да слушаш собствената си воля и да постъпваш по свое усмотрение.

Хората от този род напускат светския живот през парадния вход, а после се връщат през прозореца и още повече потъват в него. Така и синовете Израилеви излязоха из желязната пещ (Втор. 4:20), тоест от Египет, преминаха невредими през Червено море, вкусиха толкова велики и толкова щедри Божии да­рове... И след това започнаха да постъпват по собст­вената си воля - вече бидейки на сушата, претърпя­ха крушение! При това от такова множество пребро­ени - шейсет хиляди! - в обетованата земя влязоха само двама: Халев и Иисус Навин - тези, които не проявиха непослушание към словата на Господа и свято спазваха волята на Всевишния.

Както е невъзможно да се научиш на четмо и писмо или на занаят просто като платиш пари, така е невъзможно да станеш монах без усърдие и постоянно търпение. Затова, брате, бъди нащрек, като добър воин, и не бъди нехаен по отношение на дадения ти дар, в противен случай после ще бъдеш наказан двой­но: за това, че си посрамил хора - родителите си, и за това, че не си угодил на Бога. Подвизавай се и нека, които те видят, да прославят Бога за добрия ти жи­вот. Защото е писано: Които се боят от Тебе, ще ме видят и ще се зарадват (Пс. 118:74); и по-нататък: Голям е мирът у ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма препъване (Пс. 118:165).

Каква полза, че си напуснал родителите си по плът, сродниците, приятелите, родината и си се отка­зал от богатството си заради Господа, ако, като дой­деш тук да се спасяваш, се занимаваш с нещо съвсем различно? Така и против Бога грешиш, и напразно носиш името монах. Предишните ти познати ще те хвалят: „Еди-кой си е блажен - намрази света, сла­вата и лъжовността му и не мисли за нищо земно - отрече се от света и стана монах!“. А ти, оказва се, живееш тук съвсем не по монашески...

Да помислим какъв срам ще ни обземе, ако тези, които сега ни прославят, влязат преди нас в Царство­то Небесно! Ако тези, които сега ни казват: „Помо­лете се за нас, раби Христови“, намерят избавление, а ние, поради греховете си, се окажем в голяма нуж­да! Защото няма да ни съдят наравно е тях: От всеки­го - казва Господ, - комуто е много дадено, много и ще се иска. И този, който е знаял волята на господа­ря си, и не е постъпвал по волята му, ще бъде бит много (Лук. 12:48, 47).

Затова, възлюбени брате, те моля да бъдеш бди­телен, докато все още имаме време. Попрището за състезания е открито за всички и Съдията казва чрез апостола: Така тичайте, за да постигнете целта. Всички подвижници се въздържат от тленното (ср. 1 Кор. 9:24-25). И пак той казва: Никой воин се не зап­лита в житейски работи; и това прави, за да угоди на военачалника. Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата (2 Тим. 2:4, 5). Брате, помни още, че който иска да ста­не монах и не може да изтърпи грубост, пренебреже­ние или обида, не може да стане монах.

Възлюбени брате, ако си се отрекъл от мирския живот, за да станеш монах, бъди бдителен, защото козните на врага са много. Да не би поради невниманието ти да намери пролука и да те отклони от правия път, да почне да ти внушава: „Ето, ти се отдели от хората, засели се в килия и какво от това? Нима и дивите зверове не стоят в леговищата си?“. Но ти му запрети и кажи: „Господ да те накаже, дяволе, за това, че сравни човека, който е сътворен по Негов образ и подобие, с неразумните животни, и за това, че ти, вра­гът на истината и ненавистникът на нашия род, изк­ривяваш правите Господни пътища!

Чуй, ненавистнико на доброто, по какво се разли­чава монахът от мирянина. Който иска да стане мо­нах, първо се отрича от света, след това - от собстве­ните си желания, а после взема кръста си и върви след нашия Господ Иисус Христос. Не спори, не прок­лина, не се кълне, не нарушава клетвено обещание и не изследва лъжливи мисли в бъбриви разсъждения. Въздържан е и не е разточителен. Приятели са му тези, които, подобно на него, служат на Господа, а сред хората няма нито един враг. Единственият му враг си ти, дяволе. На никого не причинява болка и никого не обижда. Нещо повече, дори да го обиждат, той с радост търпи това и се отличава с незлобие. Не си губи разума в гонитба на богатство. А и как друго­яче би могло да бъде, когато сам е раздал каквото е имал, по своя воля е избрал бедността и само с нея се хвали и гордее? Не търгува, не се грижи за дом или да се хареса на жена си. Не тича да уреди синовете си на военна служба или да омъжи дъщеря си. Не се об­вързва с житейски грижи, а е зает изцяло със спасе­нието си.

Не търси слава сред хората, не се превъзнася, а, напротив, смиреномъдърства. Добър и снизходите­лен е към всички. Пее молитви и при това не витае с мисли във въздуха. А вместо флейти, тимпани и му­зика при него са налице псалмопение и молитва. Вместо да се смее, той плаче и скърби в скришната горница на дома си и на душата си, изпросвайки оп­рощение на греховете. И се моли не само за себе си, но и за целия свят.

За него пример и образец са не безплодните уче­ния, а светите мъже. Протяга ръце не към игри - те опустошават домовете и душите на играчите, а към божествени занимания и четене на Свещеното Писа­ние. Никога не мисли за родители, родственици или за нещо земно. А постоянно помни за бъдещия Съд и за обещанието на Спасителя и споменът за това му вдъхва живот и прогонва унинието и леността. А споходи ли го телесна болест, се радва, че наградата му е близо.

Бори се е всички телесни наслаждения, понеже помни колко горчиви са вечните мъки, които чакат сладострастниците. Ругаят ли го, той благославя; проклинат ли го, утешава; клеветят ли го, мълчи; мъчат ли го, търпи, понеже помни страданията на Спасителя. Такава, и даже още по-голяма, е висотата на подвига на истинския монах. „А как ти, ненавист­нико на всичко добро и човешко, можа да сравниш този живот с мирския? Махни се от мен, лукави, ти заповядва Господ чрез мен! А аз ще се заема с изуча­ване на Божиите заповеди“.

Така, възлюбени брате, се противопостави на този, който ти нашепва, и по Божията благодат той ще избяга от теб.

От авва Исаия

Горко ни, защото христолюбивите хора ни почи­тат, обезумелите от сквернота, и ни се покланят! А ние сме гробници варосани, смърдящи на грях и смърт. Горко ни, защото сме толкова неразумни и глупави, че обичаме и търсим славата на светиите, а не подви­га им! Постоянно скверним душите си с нечисти по­мисли, а искаме да минаваме за светии и да носим тяхното име!

От авва Марк

Знай, брате, че само ако от цялата си душа се пре­дадеш на разпятие със смирение и самоунижение; ако позволиш на другите да те тъпчат, оскърбяват, пре­зират, осмиват и да се гаврят с теб, и търпиш всичко това с радост в Господа; ако напълно забравиш за човешкото: за слава, почести, похвали, наслаждава-не на храни и напитки, за облекло, само тогава мо­жеш да станеш истински монах.

Щом ни чакат такива подвизи и такава награда, докога ще се самозалъгваме с лъжливия призрак на благочестие и с лукавство ще служим на Господа? Хората мислят за нас едно, а Този, Който знае тайно­то, вижда в нас друго. Всички ни считат за светии, а ние в действителност сме само престорено набожни, имаме вид на истинско благочестие, но не сме придо­били силата му пред Бога. Търсим външна човешка праведност, стремим се да угаждаме на човеци с мни­мите си достойнства, ловим всяка похвала и всяка почест от устата им, а изобщо не се грижим да живе­ем според повелите на съвестта си. Всички считат, че сме чисти и чужди на всяка съблазън, но пред Този, на Когото е известно скритото, носим вътре в себе си сквернотата на блудните помисли, които приемаме, и на всевъзможните страсти, в които сме затънали. А престорените ни подвизи и хорската похвала ни сриват още по-надолу и ослепяват ума ни.

И все пак ще дойде Този, Който ще изнесе на ви- делина тайните на мрака и ще извади наяве намере­нията на сърцето (1 Кор. 4:5) - безпристрастният Съдия. Той не гледа външния вид, а явява скритата вътре истина. И ще покаже тези, които така лице­мерно са се подвизавали, пред цялата Небесна Църк­ва на светиите и пред цялото небесно войнство и с голям срам ще ги изгони във външната тъмнина.

Неразумните девици (вж. Мат. 25:1-13) пазеха външната девственост на тялото. Впрочем никой не ги обвинява за това. Те даже имаха в светилниците си известно количество масло, а това означава, че не са били чужди на някои външни добродетели или бла­гочестие (затова впрочем и светилниците можеха да горят още известно време). Но поради незнанието, небрежността или лекомислието си те не помислиха да се очистят от гнездящите вътре в тях страсти. Вредното действие на страстите разваляше ума им и те, приемайки помисли, се съгласяваха с тях. Затова и ги чакаше такъв край - лишиха се от милостта на мла­доженеца и останаха пред портите на брачния чертог.

Нека помним това, да размишляваме за него, да изследваме и разберем какви сме всъщност, та дока­то все още имаме време за покаяние, да се поправим. А ако извършваме доброто си дело с чистота и без никакви плътски помисли, Христос, Небесният Ар­хиерей, ще го приеме и не ще го отхвърли като неугодна Нему жертва.

От авва Касиан

(Из наставлението на преподобния отец Пинуфий, което той даде на един новопостриган монах.)

Брате, знаеш колко време прекара пред портите на обителта, за да бъдеш днес приет в нея. Сега уз­най, защо толкова дълго не те приемахме. Бавехме се не защото не искаме спасението ти и спасението на всички, които се обръщат към Христа, а за да не при­емаме хора прибързано и както се случи. Би могъл да постъпиш лесно при нас, не би узнал нито тежестта, нито строгостта на отричането, а после би се оказа­ло, че си слаб или не спазваш обета. Тогава и ние ще отговаряме пред Бога за небрежността и лекомисли­ето си и по наша вина наказанието ти ще стане още по-страшно. На тези, които служат вярно на Влади­ката, им е обещана слава и чест в бъдеще. А за тези, които равнодушно или лекомислено пристъпват към монашеско житие, са приготвени тежки наказания По думите на Писанието по-добре ти е да не обеща­ваш, нежели да обещаеш и да не изпълниш (Екл. 5:4) Казано е още: Проклет, който върши нехайно дело­то на Господа (Иер. 48:10). Затова най-напред трябва да узнаеш, защо е нужно отричане. Разбереш ли това, ще можеш да узнаеш и какво следва да правиш.

Отричането от света не е нищо друго, освен знак на разпване и смърт. Знай, че от днес нататък си ум­рял и разпнат за света, а светът - за теб, както казва апостолът (вж. Гал. 6:14). Помни и в какво се състои смисълът на разпването: отсега нататък не ти да жи­вееш, а Този, Който бе разпнат за теб, да живее в теб (ср. Гал. 2:20). Трябва да прекарваме тленния си жи­вот по образа и примера на това, как Владиката бе разпнат за нас. Ето, и пророк Давид се моли за това, когато проси Бога да прикове плътта му към страха Божий (вж. Пс. 118:120 - според превода на седемде­сетте).

Когато тялото му е приковано към кръст, човек не може да се движи или да прави каквото иска. Така и този, който държи ума в страх Божий, е неподви­жен за всеки плътски стремеж. Който е прикован към кръст, не мисли за настоящето и не се увлича по же­ланията си. Не го смущава похот, не го терзае жажда за придобиване, не го надува гордост. Не страда от омраза и завист, не бива нараняван от нанасяните му безчестия и не мисли за предишните оскърбления, защото още малко - и душата му ще напусне разпнатото тяло. Така е и който истински се е отрекъл от света и се е приковал към страха Божий сякаш към кръст - той всеки миг е готов да напусне този живот л всичките му желания и плътски стремежи замират и остават в бездействие.

Тъй че бъди внимателен и никога не се стреми да си върнеш онова, което си изоставил и от което си се отрекъл. По словото на Владиката, никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие (Лук. 9:62). Който изоста­вя горния живот и слиза при тленните и земни неща от тоя свят, постъпва против Христовата заповед: който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къ­щата си (Мат. 24:17).

Пази се и да не би гордостта, която поради първоначалната си ревност си стъпкал чрез смирение, да се надигне отново срещу теб, когато научиш наизуст Псалтира или още нещо от Писанието. По думите на апостола, ако отново градиш, що си разрушил, сам себе си правиш престъпник (ср. Гал. 2:18). Но както в самото начало си дал пред Бога и ангелите Му обет за смирение, така се постарай да го спазваш докрай.

Много дни чака пред портите на обителта, за да бъдеш приет в нея, и с плач просеше това. Постарай се да укрепиш в себе си и това търпение. Всеки ден трябва да добавяш по нещо към предишната си рев­ност и да възхождаш към съвършенство. Горко ти, ако вместо това се отдалечаваш от него и пак слизаш надолу. Блажен е не който е пристъпил към доброто, а който се е задържал в него докрай. Змията, пълзя­ща по земята, винаги ни жили в петата (вж. Бит.

3:15). Това означава, че чака изхода ни и до края на живота ни се опитва да ни събори. Затова няма полза от доброто начало, от отричането от света и от пър­вия плам, ако краят не бъде същият. И обетът за сми­рение Христово, който Му даде днес, ще бъде изпъл­нен едва когато го спазиш докрай.

Щом си дошъл да служиш Богу, то съгласно Пи­санието приготви сърцето си не за радости и спокойст­вие, а за изкушения и скърби (ср. Сир. 2:1). Защото през много скърби трябва да влезем в царството Бо­жие (Деян. 14:22) и тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират (Мат. 7:14). Гледай тези, които са малко и които са добродетелни, и по техния пример устройвай живота си. Не гледай ленивите и лекомислените, дори да са много. Защото - е казано — мнозина са звани, а мал­цина избрани (Мат. 22:14). Малко е стадото, на което Отец благоволи да даде царството (Лук. 12:32). И знай, че не е малък грях да дадеш обет за съвършен­ство и да следваш някои, които са нерадиви и не си държат на думата.

От авва Исаак

Монах е този, който живее извън тоя свят и посто-янно моли Бога да го удостои с вечни блага. Богатст­вото на монаха е в утешението, което дава плачът, и в радостта на вярата, освещаваща душата отвътре. В плач пребивава този, който през всички дни на живо­та си търпи глад и жажда с надежда за бъдещи блага.

Защото Господ храни с утешението Си онзи, който търпи глад заради Него, и дава одежди от безсмър­тие и слава на онзи, който остане гол заради Него.

Монахът трябва с всичките си постъпки, с външ­ността и поведението си да бъде пример за назидание на тези, които го виждат. И преди всичко трябва да презира всичко земно, да спазва твърдо нестяжание, напълно да пренебрегва плътта, строго и безусловно да спазва пост и да бъде целомъдрен във всичко. Тряб­ва да пребивава в безмълвие, да надзирава сетивата си и да ги пази, да избягва всякакъв вид разпри и гняв, да не многослови, да не бъде злопаметен, да бъде прост, но разсъдлив. Трябва да презира настоящия живот и да се устремява към бъдещия, да бяга от све­та и от миряните, а и от всички, които идват в ма­настира отвън; да не търси познанство с тях, да не се обвързва с приятелски или другарски връзки с нико­го от тях, да не се интересува и даже да не слуша нищо за света. Не бива да обича почестите, не бива да се радва на „приношения“, тоест, казано по-просто, на подаръци, а трябва да се стреми местожителството му да остава в тишина и неизвестност. Трябва постоянно и с усърдие да се моли и през цялото време да помни истинското и блажено Отечество. Лицето му трябва да бъде печално и набраздено от бръчки от постоянен денонощен плач.

Такива са накратко добродетелите на монаха. Те свидетелстват, че той е съвършено мъртъв за света и е близо до Бога. Който се грижи за духовния си жи­вот, нека види дали нещо от изброеното му липсва. И ако му липсва дори само едно от всичко това, нека знае, че още няма право да носи името монах. А кога­то придобие всичко, за което споменах, ще му бъде дадено и знание за неща, за които не споменах. И то­гава другите хора, като го гледат, ще прославят Бога. А и преди да напусне тоя живот, ще приготви място за упокоение на собствената си душа.

От свети Максим

Писанието нарича свят материалните неща, а светски хора - тези, чиито ум е зает с тези неща. Точно тях Писанието увещава с думите: Не обичайте све­та, нито което е в света (...). Защото всичко, що е в света — похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят, и т.н. (1 Йоан. 2:15-16).

Монах е този, който е отдръпнал ума си от ве­щественото и чрез въздържание, любов, псалмопение и молитва се е обърнал към Бога.

Монаше, никой да не те измами - няма спасе­ние за онзи, който робува на наслаждението и тщесла­вието.

Това, което за мирянина е преуспяване, за мо­наха е падение. А това, което е преуспяване за мона­ха, в мирските очи е падение. При миряните преуспя­ване е богатството, славата, властта, физическото здраве, децата и други подобни неща. Ако това споходи монах, той е погинал. А преуспяването на мона­ха се изразява в нестяжание, безславие, отсъстствие на всякаква сила, въздържание, телесни немощи и така нататък. Ако всичко това споходи човек, който е склонен да обича света, той го счита за ужасно па­дение и понякога достига до това, че си слага примка на врата (а някои с това и свършиха).

Който се е отрекъл от земното - от жена, пари и други неща, е направил монах само външния си чо­век, но съвсем не и вътрешния. А който се е отрекъл от страстните помисли, и вътрешно е станал монах. Лесно е да направиш външния си човек монах, достатъчно е само да поискаш. Но за да направиш вът­решния човек монах, са нужни немалко усилия.

А и има ли изобщо сред тоя род някой, който напълно да е отхвърлил страстните помисли и да е удостоен с наистина чиста и невеществена молитва? А всичко това са признаци на вътрешното монашество.

В душите ни се крият множество страсти. Но можем да ги забележим едва когато станат видими причините, които ги пораждат.

Из Патерика

Авва Йоан Килик, игумен на Раитската обител, каза на братята си:

„Деца, както избягахме от света, тъй нека избя­гаме и от плътските пожелания. Защото само който е избягал от тях, е истински монах.

Нека погледнем отците си - колко сурово и в как­во безмълвие живяха тук. Нека им подражаваме, та да не оскверним това място, което те очистиха от бесове и осветиха. Трябва да разберем, че това място е за подвиг, а не за търговия, и да се постараем да се държим по съответния начин.

Помнете и че ако поискате да вървите след отци­те и да изпълните заповедите на Господа, Той ще даде благодатта Си и ще пази това място. А не ги ли спаз­вате, не ще останете тук. Ние устояхме тук, спазвай­ки заповедите на Господа и обещанията, дадени на отците. И се надявахме, че и след заминаването си те пребивават с нас и виждат всичко, което се случва при нас. И вие постъпвайте така и ще се спасите от всяко зло“.

Един от тиваидските старци разказа: „Бях син на елински жрец. Когато бях момче, веднъж видях баща ми да отива, както обикновено, в капището, за да принесе жертви. Тръгнах след него. И видях сата­ната, който седеше на трон, и цялото му войнство бе покрай него. Тогава един от князете му застана по средата и му се поклони. Сатаната го попита:

Откъде дойде?

Бях в еди-коя си страна - отговори той, - пре­дизвиках там война, пролях много кръв и сега дойдох да ти съобщя.

Колко време ти отне това? - попита го дяволът.

Трийсет дни - отговори онзи.

Щом чу това, сатаната каза:

И за толкова много време си направил само това! - и заповяда да го бият с бичове.

Излезе по същия начин още един и рече:

Бях в морето, там предизвиках вятър, потопих кораби, погубих много народ и сега дойдох да ти съ­общя.

Сатаната попита и него колко време му е отнело това. И щом узна, че му е отнело двайсет дни, нареди да го бият с бичове като първия за това, че не е напра­вил нищо повече. След това дойде още един. Бил в един град на сватба, предизвикал разпра и създал го­лямо кръвопролитие, при което дори младоженецът и невестата били убити. Каза, че успял да направи това за десет дни. Но и него също го обвиниха в без­полезно губене на време и той бе наказан с бичове. И тогава след всички тях още един излезе на средата. Дяволът го попита:

А ти откъде дойде?

Бях в пустинята - отговори онзи, - където вече четирийсет години се борех с един монах, и през тази нощ го вкарах в блудство.

Само щом чу това, сатаната веднага стана, разцелува го, свали от себе си венеца, който носеше, и му го сложи на главата, след това донесоха още един трон и го поставиха до първия, и дяволът го настани до себе си. При това го хвалеше: „Велико дело си успял да извършиш“.

И ето - рече старецът, - аз видях всичко това и разбрах колко велико е монашеството и колко страшно е то за бесовете. И по Божията благодат се махнах оттам и станах монах“.

От свети Ефрем

Братя, ние пресмятаме времето, което сме пре­карали в монашество, гордеем се с него, а забравяме в какво нерадение сме пребивавали през цялото това време. Защото похвала за човека е не времето, а пре­успяването в Бога. А степента на преуспяване не е в побелялата коса и брада, а в добродетелния живот.

Монаше, придобий вечния живот, към който бе призван, заради който и даде добро изповядване пред лицето на такова множество свидетели, пред лицето на цялата земна и небесна твар. Защото още малко, твърде малко, и „Идещият ще дойде и няма да се за­бави“ (Евр. 10:37).

Какво представлява монахът и с кого да го срав­ним? Може да сравним монаха с човек, който пада от високо и внезапно е забелязал високо над земята въже. Хванал се е за него, увиснал е и непрестанно вика към Бога, защото знае, че щом отпусне и разтвори ръце, ще падне и ще се пребие.

Възлюбени братя, вие носите на себе си ангелски образ. Не общувайте с дявола, а с всички сили се стре­мете към ангелски живот. Защото на външността трябва да съответстват живот и дела. Без дела обра­зът е нищо. А нима ангелите на небето живеят в раз­дори и разпри, както виждаме да се случва при мона­сите?!

Братя, нека се стараем да не ставаме препънка и съблазън за външните, та да не ругаят заради нас на­чина ни на живот, а, напротив, да го хвалят. В проти­вен случай, ако пренебрегваме така спасението си, какво ще отговорим на Съдията в страшния час на изпитанието? Какво още би трябвало да направи Той за нас и да не го е направил? Не станахме смирени, а нима не видяхме Словото Божие, смирило се в образ на раб? Ядосват ни грубостта и оскърбленията, а нима не видяхме пречистия Му Лик оплюван? Не проявя­ваме пълно послушание към игумените и към всич­ки събратя, а нима не видяхме как Той предаде све­тите Си плещи на бичуване? Когато ни унижават, не можем да понесем това и се разяряваме, а нима не видяхме как бият по лицето Този, Който погледне към земята, и тя се тресе (ПсЛ03:32)? Ние сме дръзки и своеволни, а нима не сме чували словата Му: Аз не мога да правя нищо от Себе Си, и по-нататък: не тър­ся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пра­тил (Йоан. 5:30)? Нима не сме чували, как Той каза: Аз се не възпротивих, не отстъпих назад (Ис. 50:5); Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце (Мат. 11:29); и на друго място: Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душа­та Си откуп за мнозина (Мат. 20:28)?

Нима Той не каза и много други неща в същия дух, та да се стараем да бъдем такива? Защото не е възможно да имаш успех и да се спасиш, ако не под­ражаваш на Господ във всичко. Затова ви моля, бра­тя, избрано Христово стадо, нека бдим, докато има­ме време, и да живеем в съответствие с образа, който носим, та и в бъдещето да придобием ангелска слава.

 

 

 

ГЛАВА 33

За това, че вярващият трябва да приема с желание всички заповеди на духовния отец като нещо, което ще му бъде от полза, даже и ако то е неприятно или обременяващо. Защото Божията милост се дава според мярата на ревността му и на скърбите, които търпи

От Григорий Двоеслов

Веднъж игуменът, който пое манастира след све­ти Хонорат, страшно се ядоса на свети Либертин и даже вдигна ръка срещу него. Но наблизо нямаше тояга, с която да удари светия. Тогава той хвана една пейка за крака и би Либертин по главата и по лицето, докато цялото лице на светеца не почерня и не отече. Пребит от бой, Либертин отиде в килията си и остана там. А за следващия ден бе предвидена една манастир­ска работа, която той трябваше да свърши. Затова сутринта, след прочитането на молитвите Либертин отиде в килията на игумена и с голямо смирение го помоли да го благослови.

Игуменът знаеше, че досега всички уважаваха и обичаха Либертин заради висотата на добродетелта му. Той си помисли, че след вчерашното оскърбле­ние Либертин ще иска да се махне от обителта, и за­това го попита къде се кани да върви.

 Отче, има една манастирска работа - отгово­ри Либертин, - която вече е планирана. Не мога да я отложа, защото вчера обещах да бъда там.

Тогава игуменът осъзна цялата си жестокост и цялото смирение и кротост на Либертин и изстена от дълбините на сърцето си. Падна в нозете на Либер­тин и изповяда греха си - това, че бе дръзнал да при­чини такива жестоки страдания на толкова свят мъж. И Либертин падна на земята пред него и лежейки в нозете му, каза, че това е негов грях, а не на игумена. Обвини само себе си и увери, че е получил заслуже­ното за греховете си. От това игуменът се изпълни с още по-голяма кротост и смирението на ученика ста­на пример на добродетел за учителя.

Накрая Либертин получи благословение и отиде на предвидената работа. Мнозина негови познати, благородни и почтени хора, виждаха, че лицето му е отекло и в синини. Питаха какво му се е случило.

 Снощи - отговаряше им Либертин, - поради греховете ми, се ударих в една пейка, и ето какво се получи.

Така праведникът не падна в греха на лъжата, но и не издаде гнева на игумена. И считам, Петре, че тази сила на търпението е с много по-голяма значимост от чудесата и личбите, които този мъж извърши.