ГЛАВА 29

За това, че ако някой се подвизава, и бесовете се опълчват по-силно срещу него. А на нерадивите не обръщат внимание, понеже те и без това са им в ръцете. И за това, че ако някой търси доброто, Бог ще му бъде помощник, а Бог и нападенията обръща на полза

Из Патерика

Някой от отците разказа, че един трудолюбив монах бил много внимателен към себе си, но му се случило да изпадне в леко нерадение. И щом разб­рал, че живее в нерадение, казал:

 Душо, докога ще нехаеш за спасението си? Нима не се боиш от Божия Съд? Завари ли те в тако­ва нерадение, ще бъдеш предадена на вечни мъки!

С тези думи се подтикнал към Божий подвиг. И ето, веднъж извършвал правилото си, а бесове дошли и започнали да го плашат с шум. Тогава той им казва:

 Колко още ще ме измъчвате? Нима не ви сти­га, че преди бях нерадив?
 Ти бе нехаен - отговарят му бесовете - и ние нехаехме за теб. А сега воюваш против нас, затова и ние воюваме против теб!

 

Щом чул това, той отново се подтикнал към Бо­жий подвиг и с Божията благодат започнал да преус­пява.

 Един старец разказа, че един брат, който живе­ел в Египет, веднъж пътувал. Застигнала го вечерта. Било студено и спрял да нощува в някаква гробница. Дошли два демона и единият казва на другия:

 Виж колко е нагъл тоя монах - даже нощува в гробница! Хайде да го уплашим!
 Защо да го плашим! - отвърнал вторият. - Той и без това си е наш - върши всичко, каквото поискаме: яде, пие, говори празни приказки, изоста­ви си правилото. Не е нужно да си губим времето с него! По-добре да идем да помъчим онези, които ни мъчат, които ден и нощ се борят против нас с молит­ва и различни подвизи.

 Старецът каза:

 Човече, ако искаш да живееш в съответствие със Закона Божий, Бог ще ти бъде помощник. А ако искаш по собствена воля да нарушиш Божията запо­вед, дяволът ще ти съдейства в падението ти.

Пак той друг път рече:

 Дай воля - ще получиш сила.

От свети Ефрем

Монахът трябва с голямо внимание да пази сър­цето и сетивата си. Защото през настоящия живот водим голяма война, а врагът е свиреп и най-вече към тези, които участват в сражението. Той обикаля и търси - по думите на Писанието - кого да погълне (1 Петр. 5:8), и е нужно да му се противопоставяме с мъжество и да просим помощ свише. А ако някой е сключил мир със страстите, как да воюва с тях, щом вече е станал роб на удоволствията и редовно плаща данък на тиранина? Защото, където има вражда, има и борба. Където има борба, има и подвиг. А където има подвиг, има и награда. Така че, ако някой иска да се освободи от горчивото робство, нека започне да се бори с врага. Защото и светиите достигнаха не­бесните блага едва след като го победиха.

Но може би някой ще попита:

 Ти каза, че където има вражда със страстта, може да има и борба с нея. Тогава защо, както вижда­ме, срамните страсти толкова силно нападат сладост­растниците, че даже не им позволяват да се покаят?

На това бих отговорил така:

 Не мисля, скъпи брате, че такава борба свиде­телства за добродетел и за това, че е налице съпроти­ва срещу поробителите. По-скоро обратното, това говори за пълно поробване от страна на страстта и за любов към нея. Затова в тези хора няма даже наме­рение да въстанат срещу врага. На бойното поле не може да има никакви съглашателства. А що се отна­ся до тези, които сами са се предали на волята на вра­га и са станали роби на страстите, то нима това може да бъде наречено истинска борба? Дори и да търпят борба, то не е защото са борци за добродетел и до­саждат на врага, а поради жестокостта на този, кой­то ги е оковал във веригите на беззаконието. И това е с цел да свикнат постоянно да плащат дан и даже да не могат да си вдигнат главите от правенето на тухли (робския труд) на срамните страсти, на които сами, по своя воля, са се предали в робство.

Ненапразно е казано: от когото някой бъде побе­ден, от него бива и поробен (2 Петр. 2:19). А подобни хора не правят това насила, против волята си, напро­тив, даже сами плащат за това, да постъпват по воля­та на този, който ги е измамил. И понеже те самите се стремят към злото, то в тях не се забелязва ника­къв стремеж, въздържаност или боязън да не паднат отново.

Но не такава е борбата при тези, които се подви­зават. Когато настъпват срещу тях, те отблъскват нападението, и ако ги обгаря огън, го търпят. И даже ако е налице повод за грях, те поради страх Божий се отвръщат от него. А дори някой от тях да стъпи нак­риво, съвсем скоро се изправя.

Защото, който е поробен от варвари, озовал се е под властта на тиранин и се радва на победите на новите си господари, той и без никакви окови и зат­вор охотно ще остане при враговете си, ще се сража­ва на тяхна страна и даже ще стане съгледвач сред съотечествениците си. Но тези, за които робството, в което са попаднали, е непоносимо, за които животът на варварите и беззаконните им нрави са отвратител­ни, се стремят по най-бързия начин да избягат от тях. Изчакват часа, в който ще могат благополучно да се върнат при близките си и да придобият предишната свобода, надяват се, че съотечествениците им ще им се притекат на помощ. И веднага щом се измъкнат от ръцете на враговете, начаса излизат на война про­тив тях, сражават се за съотечествениците си и заед­но с тях побеждават противника.

Затова тези, които искат да се освободят от гор­чивото робство на врага, трябва да въстанат против властта му и да започнат явна война срещу него, като с мъжество в сърцето му кажат думите на момците: „Нека ти е известно, дяволе, че нито гласа ти ще послу­шаме, нито на волята ти ще угаждаме“ (срв. Дан. 3:18).

Освен това, подвизавайки се, трябва да призова­ват Божията помощ и като същите момци да казват на Бога: Господи, сега ние Те следваме от все сърце и Ти се боим и търсим Твоето лице. Не ни посрамяй, но стори с нас по Твоето снизхождение и по голяма­та Си милост; избави ни чрез силата на чудесата Си и дай слава на името Си, Господи, та да се посрамят всички, които вършат зло на Твоите раби, да се посра­мят с цялата си мощ, и силата им да се съкруши, за да познаят, че Ти, Господ Бог, си един и славен по цяла вселена (Дан. 3:41-45). И нека тиранинът обе­зумее от злоба, нека разпали пещта на пожеланията седем пъти по-силно - да дерзаят всички, които се надяват на Господа! (ср. Пс. 30:25) Защото жарта на пещта скоро ще се превърне в прохладен вятър и ти­ранинът, от когото преди са се боели, сам ще се бои даже от сянката им - толкова силна ще бъде помощ­та, дадена им свише.

От авва Исаак Сирин

Когато искаш да поставиш начало на добротворство, най-напред бъди готов за изкушенията, които трябва да те сполетят. Види ли, че някой с искрена вяра е започнал добър начин на живот, врагът има обичай да създава множество страшни изкушения, та човекът да се уплаши и да изостави добрите си наме­рения. А Бог допуска да бъдеш изкушен, за да хло­паш търпеливо на вратата Му, страхът от скръбта да поражда в разума ти спомен за Него, чрез молитвата да се доближаваш до Него и сърцето ти да се освеща­ва чрез постоянно помнене на Бога. И ако просиш, Той ще те чуе и „ще узнаеш, че Бог е, Който те изба­вя“, и ще познаеш Този, Който те сътвори, укрепва и ще те пази. Защото Божият покров и Промисълът Му са върху всички хора. Но са видими само за тези, които са се очистили от греха и винаги мислят за Бога. Божията помощ и Промисъл са особено видими за тях, когато претърпят голямо изкушение заради исти­ната. Именно тогава особено ясно ще видят помощта Му със зрението на ума си (а някои са я виждали и с телесните си очи - това зависи от силата на изкуше­нията).

И щом разбирали, че ги защитават, начаса отно­во добивали мъжество, както узнаваме за Иаков, Иисус Навин, тримата отроци, апостол Петър и дру­ги светии, подвизаващи се за Христа. На тях им се яви помощ от Бога в човешки образ, насърчавайки и вдъхновявайки ги за благочестие. И отците, които населиха пустинята, изгониха от нея демоните и я направиха обител на ангели, също бяха често посе­щавани от свети ангели, които по всякакви начини ги защитаваха, съдействаха им във всичко, укрепваха ги и ги избавяха от изкушенията, които свирепите бесове им устройваха. И до днес Бог не лишава от помощта Си онези хора, които изцяло са се отдали в служба Нему. Той е близо до всички, които Го призо­вават (Пс. 144:18).

От свети Максим

Казват, че Бог позволява на бесовете да ни изку­шават поради пет причини. Първо, с цел, като напа­даме и се защитаваме, да придобием способност за различаване на добро и зло. Второ, с цел, като придо­бием добродетел чрез борба и труд, да я пазим твър­до и постоянно. Трето, с цел, преуспявайки в добро­детелта, да не се превъзнасяме с ум, а да се учим на смиреномъдрие. Четвърто, с цел, като опитаме от злото, съвършено и напълно да го намразим. И освен всичко останало, пето, с цел, като станем безстраст­ни, да не забравяме нито собствената си немощ, нито силата на Този, Който ни помога.

Из Патерика

Един брат бе изкушаван от бесове. Той отиде при стареца и му разказа за изкушенията, на които бе подложен. А старецът му казва: „Брате, нека изкуше­нията, които ти се случват, не те плашат. Защото враговете винаги завиждат и се озлобяват, щом ви­дят някоя душа да се стреми към Бога и да се прилеп­ва към Него. Но не може да стане така, че когато човек бива изкушаван, Бог и ангелите Му да не са наблизо и да не му протегнат ръка за помощ. А ти самият постоянно се обръщай към Него и със смире­ние проси помощта Му. При това по време на изку­шение помни непобедимата Му сила, нашата слабост, жестокостта на враговете ни - и скоро ще получиш Божията помощ“.
Един брат попита стареца:

 Как се получава така, че тези, които живеят в света, не спазват пост, пренебрегват молитвата, не посещават бдения, насищат се с всякаква храна, да­ват и вземат каквото искат, нападат се един друг, през по-голямата част от деня се занимават само с това да дават клетвени обещания и да не ги изпълняват... И при все това не падат, даже не казват: „Съгреших­ме“, и не се отстраняват от човешкото общество. Докато ние, монасите, прекарваме цялото си време в пости, бдения, поклони, сухоядене, лишаваме се от всякакво утешение на плътта... И при все това скър­бим, плачем и казваме, че сме погинали и виновни за геената огнена?

Старецът тежко въздъхна и рече:

 Вярно каза, брате, че в света хората не падат. Защото, след като са паднали само веднъж, и то по най-страшния и тежък възможен начин, вече не мо­гат да станат, а няма накъде повече да падат. Остават в предишното си паднало състояние, не разбирай­ки съвършено нищо, и дори не знаят, че са паднали, и каква нужда има дяволът да воюва е тези, които постоянно лежат на земята? Монасите пък се опълчват открито против врага и постоянно се сражават с него. Затова ту побеждават, ту биват побеждавани. И не се уморяват да падат и да стават, да нападат и да отстъпват, да нанасят удари и да поемат такива, до­като чрез Божията благодат не надделеят и не зака­лят всичко слабо и немощно, каквото е имало в тях. И тогава ще се помирят съвършено с Бога и ще на­мерят покой, постоянно наслаждавайки се на мира и радостта Му.

 Авва Пимен разказа за авва Йоан Колов, че помолил Бога и всички страсти го оставили и не го безпокоели повече. Отишъл и рекъл на един старец:

 Струва ми се, че придобих покой и нямам ни­каква борба.

А старецът му казва:

 Иди и моли Бога борбата да се върне при теб. Защото чрез борбата душата преуспява.

Тогава аввата отново помоли Бога, този път - да му даде борба и оттогава не се молеше, тя да го оста­ви на мира, а казваше: „Господи, дай ми търпение в борбата“.

 Авва Коприй каза: „Блажен е който търпи мъ­чение е благодарност“. Самият той се разболя, дълго време бе прикован към постеля и при все това благо­дареше на Бога и отсичаше собствената си воля.
 Един старец разказа, как един брат девет годи­ни бил изкушаван от помисъл. И от предпазливост се самоосъждал, казвайки: „Погубих си душата“, и счи­тал, че сам е виновен за помисъла си. Но след това не издържал и се отчаял, макар да не би следвало. Тога­ва си казал:

 Щом вече съм погинал, ще ида в света.

И когато вече решил и тръгнал, по пътя чул глас: „Деветте години, през които търпя изкушение, ти спечелиха венци. Така че се върни на мястото си и Аз ще те успокоя от помисли“. И щом се върнал, братът придобил покой. Оттук се вижда, че именно борбите дават венци.

Един старец каза:

 В началото, когато монахът току-що е приел пострижение, на бесовете не им се позволява да изку­шават силно човека, за да не би това да го порази и уплаши и той веднага да се върне в света. А след като монахът прекара известно време в труда си, тогава вече до него биват допускани борба с плътски поже­лания и с всякакъв вид сладострастие, както и с гняв, ненавист и други страсти. И тогава човек трябва само да се смирява и да плаче, а да обвинява и осъжда само себе си. Чрез изкушенията той се учи на търпение, опитност и разсъждение и накрая със сълзи се обръ­ща към Бога.

От това някои се смутиха, не понесоха тежестта на скръбта, подхлъзнаха се в бездната на отчаянието и със сърцето си отново се обърнаха към света, а ня­кои направиха това и с тяло. Но ние, братя, нека ни­кога не се отчайваме и не бъдем малодушни. Напро­тив, твърдо и мъжествено да търпим изкушенията, като благодарим на Бога за всичко, което ни се случ­ва. Защото благодарността към Бога винаги разру­шава всички козни на врага.

Както този, чиито ръце целите са в смола, може да ги почисти само с елей, така и ние, като се осквернихме с греха, ще бъдем очистени от милостта и чо- веколюбието на нашия Спасител Иисус Христос. Към Него и да прибягваме при всички изкушения и с бла­годарност за всичко усърдно да просим помощта Му. И тогава ще видим колко лесно е да бъде победен врагът и колко слаб и безсилен е станал той пред нас.

Старецът каза:

- Щом Бог поради дълготърпението Си ни про­щава, когато постъпваме лошо, нима няма още пове­че да ни помага, когато пожелаем да вършим добро?

От свети Ефрем

Който иска да угоди на Бога, да стане Божий наследник във вярата, да се роди от Светия Дух и да бъде осиновен от Бога, трябва преди всичко да се за­паси е търпение и издръжливост. Трябва мъжестве­но и с благодарност да понася всички скърби и огор­чения, били те телесни болести и страсти, дързост и охулване от човеците или всякакъв вид невидима бран, която се ражда в душата по лукавството на зли­те духове.

Тези духове се стремят да хвърлят душата в сла­бост и униние. А Бог поради домостроителство до­пуска всеки да бъде изкушаван с различни скърби, за да проличат тези, които Го обичат от цялото си сър­це. А такива хора мъжествено и с благодарност тър­пят всичко, което лукавият им причинява, не се от­казват от надеждата и вярата в Бога, а винаги с вяра и дълбоко търпение очакват избавление от скърбите чрез благодатта. Само така ще успеят да се справят с всички изкушения и да получат награда и тогава също ще станат наследници на Царството. Защото са вър­вели по стъпките на всички светии от сътворението на света насам и на Самия Господ и са им станали съучастници не само в мъченията, но и в славата.

Тъй че погледни и ще видиш как от самото нача­ло всички отци - патриарси, пророци, апостоли, мъ­ченици - успяха да угодят на Бога. Те вървяха по пътя на скърбите и изкушенията и мъжествено и с радост търпяха всички трудности, търсейки силно желаната награда. И Писанието казва: кога пристъпваш да слу­жиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение: оправи сърцето си и бъди твърд, и не се смущавай във време на посещение (Сир. 2:1-2). С други думи, гле­дай към Господа и укрепвай чрез надежда в Него. И апостолът казва: Ако пък оставате без наказание, което е общо за всички, тогава сте незаконни деца, а не синове (ср. Евр. 12. 8). И на друго място се казва: „Приемай всичко, което ти се случва, като добро, зна­ейки, че нищо не става без Бога“. И Господ благосла­вя тези, които заради Него се подвизават и търпят жестоки страдания, било то явно, от хора, или тайно, от лукави духове. А тези лукави духове, както бе ка­зано, се опълчват срещу боголюбивата душа и и при­чиняват множество скърби, за да изпадне тя в мало­душие и отчаяние и за да не и позволят да достигне до живота. Така че изкушенията изпитват душата дали обича, или не обича Бога и с това показват дали е достойна, или не е достойна за Него.

Затова всеки човек, който иска да угоди на Бога, преди всичко трябва твърдо да поддържа търпение­то и надеждата. И тогава ще успее да издържи и да премине успешно през всички опълчвания и нападе­ния от страна на лукавия. Защото Бог допуска изку­шения до душа, която се надява на Него и Го очаква, съвсем не за да я обремени свръх силите и и с това да я доведе до крайност. И лукавият изкушава и измъч­ва душата не колкото му е угодно, а колкото Бог му позволява. Нашият Творец знае колко силно изпита­ние, колко силна жега е способна душата да изтърпи, и точно толкова и му позволява.

Например грънчарят, щом извае съдовете, знае колко време трябва да ги държи на огън (защото, ако не ги изпече на огън, хората не ще могат да ги из­ползват). И не ги държи в пещта повече от полага­щото се време, в противен случай те ще се препекат и щ

е се спукат; но и не ги изважда по-рано от това вре­ме, в противен случай те ще останат чупливи и негод­ни за употреба. И добитъка не товарим с еднакъв то­вар, а според силите на всяко животно. А и на кораба има специални знаци, по които се вижда, до какъв предел може да бъде натоварен, така че плаването да бъде безопасно за товара.

Бог даде на хората това знание и разбиране за видими и тленни неща и те могат уверено да се раз­пореждат с тях! Не би ли трябвало Сам Подателят на разсъдък и мъдрост в още по-голяма степен да знае от колко и какви изкушения се нуждае душата, ако се стреми да Му угоди, тъй че и да Му бъде угодна, и да има сили да достигне до Царството Небесно?

От конопените стъбла не ще се получат тънки нишки, ако не ги бият дълго. При това колкото пове­че ги разнищват и очукват, толкова по-чисти и годни за употреба стават те. Точно по същия начин и бого­любивата душа, ако я изпитват и изнуряват с мно­жество изкушения и скърби и ако тя мъжествено ги търпи, става по-чиста и годна за духовен труд. И нак­рая тя с радост ще достигне до дверите на Царството и ще бъде вечна наследница на чертога на небесните блага.

 

 

ГЛАВА 30

За това, че за всичките си провинения трябва да обвиняваме не бесовете, а себе си. Защото Божията помощ е толкова голяма, че дори бесовете не могат да навредят на усърдния. И за това, че Бог допуска на хората да им се случват изкушения според силата им

Из Патерика

Авва Антоний каза, че Бог не допуска върху съв­ременното поколение борби, каквито древните са имали, понеже знае, че сегашните хора са немощни и не ще понесат толкова.

Авраам, послушник на авва Агатон, попита авва Пимен.

 Какво да правя, ако внезапно ме нападнат бе­сове?
 А теб нападат ли те бесове? - попита на свой ред старецът. - Те ни нападат само когато не изпъл­няваме похотите си. Защото нашите бесове са собст­вените ни похоти - точно те ни измъчват, за да ги изпълняваме. А ако искаш да знаеш кого са напада­ли бесовете, знай: нападали са Мойсей и подобните

на него.

 Един брат попита авва Памво:

 Защо бесовете ми пречат да правя добро на ближния.
 Не говори така - каза старецът, - иначе по- твоему ще излезе, че Бог е лъжец. По-добре кажи: „Аз самият не искам да бъда милосърден“. Защото Сам Господ вече каза: Ето, давам ви власт да настъп­вате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди (Лук. 10:19).

 Един брат попита авва Сисой:

 Как да устоя против страстите и бесовете?

И старецът отговори:

 Всеки от нас бива изкушаван от собствената си похот.

 Света Синклитикия каза: „Колкото повече ус­пехи постигат борците, толкова по-силни противни­ци стрещат“.
 Веднъж авва Мойсей бе силно нападан от блудна страст. И когато не можеше повече да седи в килията, той отиде и сподели това с авва Йосиф. Старецът го помоли да се върне в килията си, но той отказа и рече: „Не мога повече, авва“. Тогава аввата го взе със себе си, заведе го на покрива на една сграда и му казва:

 Погледни на запад.

Той погледна и вижда множество бесове. Те бяха в смут и крещяха като пред сражение.

Авва Йосиф пак му казва:

 Погледни на изток.

Той се обърна и видя безбройно множество свети

 

ангели в цялата им слава. И старецът му рече:

Това са тези, които Господ праща на помощ на светиите, а тези, които са на запад, са противниците им. Но тези, които са с нас, са повече. Така че се дръж и не се бой от нищо.

Тогава авва Мойсей благодари на Бога и като набра мъжество, се върна в килията си.

Един старец каза:

В началото, когато монахът току-що е приел пострижение, на бесовете не им се позволява да изку­шават силно човека, за да не би това да го порази и уплаши и той да се върне в света. Но според мярата на изминалото време и на преуспяването в подвига до него биват допускани борби с плътски пожелания и е всякакъв вид сладострастие.

И когато търпи огорчения, му се налага да се сми- рява, да плаче, да се самоосъжда и самоупреква за всичко, е което е грешил и греши. Така чрез изкуше­ния той се учи на търпение, опитност и разсъждение и със сълзи се обръща към Бога. А Бог винаги разру­шава козните на врага и дава по мъничко на човека. Но някои паднаха духом и или свършиха със себе си, или се върнаха в света, понеже печалта ги погълна.

От авва Касиан

Авва Серен каза:

„Не е възможно един и същ демон да внушава на човека всяка страст. За всяка страст има определени духове, които внушават само нея. Едни изпитват наслада от нечистота, от сквернотата на похотите и от тяхната смрад, други - от богохулства, един се рад­ва на гняв и ярост, а друг - на униние, един - на тщеславие, а друг - на гордост. И на всеки дух му харесва да внушава именно страстта, която, както той забелязва, душата приема с охота.

Те сеят зло и досаждат на човеците не по един и същ начин, а в зависимост от времето, мястото и ли­цата. Ту си помагат един на друг, ту се сменят един друг, но при това не спазват нито строга последова­телност, нито ред. Защото е казано: Разпътник тър­си мъдрост, и не намира (Притч. 14:6), и още: А вра­говете ни са неразумни (Втор. 32:31 - според прево­да на седемдесетте). Когато воюват против нас, те достигат до някакво съгласие и затова, както казах, в зависимост от времето и мястото си отстъпват един на друг. Защото никой не може едновременно да ро­бува на тщеславието и да се разпалва от блудна страст, да се надува от гордост и заедно с това да се унижава с чревоугодие, да избухва в глупав смях и в същото време да бъде терзан от страстта на гнева. Всеки дух трябва да си спазва реда, за да воюва с човека. А ако бъде поразен и отстъпи, отстъпва бранта на дух, кой­то е по-силен от него.

Следва да се знае и че не всички бесове са еднак­во свирепи и силни, но всеки притежава свое дейст­вие, своя сила и свои намерения. На Христовите под­вижници, които току-що поемат по пътя на доброде­телта и са още слаби, противостоят по-слаби духове. Когато тези духове бъдат победени, вместо тях встъп­ват в борба духове с по-висок чин. Ако духовната бран не бе по човешките сили, никой от подвизаващите се не би устоял пред такъв брой силни и безпощадни врагове. Ако човеколюбивият Христос не бе посред­ник, не определяше правилата и не съдийстваше на това състезание, човек изобщо не би могъл да отб­лъсква нападенията им. Той следи борбата да се води като равен с равен, да ни е по силите. Отстранява противниците, забранява им прийоми, които са пре­калено сложни за нас, и по думите на Писанието не допуска да бъдем изкушени повече от силата ни, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можем да търпим (ср. 1 Кор. 10:13).

Струва ми се, че и самите бесове не без труд и не без болка водят тази борба. Те също си имат свои мъчнотии и скърби, особено когато се срещат в еди­ноборство със силни и издръжливи бойци. И апосто­лът потвърждава това. Той казва: Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, и т.н. (Еф. 6:12). И още: удрям не като да бия въздух (1 Кор. 9:26). И на друго място: С добрия подвиг се подвизавах (2 Тим. 4:7). А където има подвиг, състезание, борба, там има и мъчнотии, и труд, и бол­ка и за двете страни. Ние се радваме на победите над тях и се огорчаваме от пораженията. И те чувстват същото. Радват се, когато ни победят. А ако незави­симо от всичките си усилия не успеят да надделеят и загубят боя, целият срам от предишните ни пораже­ния пада върху тях по думите на Писанието: злобата му ще се обърне върху неговата глава (Пс. 7:17) и още: мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него (Пс. 34:8).

И пророк Давид знаеше всичко това. Той ясно виждаше с вътрешните си очи тази невидима бран, знаеше, че враговете се радват на нашето падение, и затова казва на Бога: Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен; да не каже врагът ми: „надвих му“. Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя. (Пс. 12:4-5). И още: да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене... да не казват в сърцето си: „добре! (добре!) тъкмо по ду­шата ни!“ Да не казват: „погълнахме го“ (Пс. 34:19, 25). Но пророкът възпя срама, който ги обзема след поражение, молейки се на Бога против тях: В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие (Пс. 34:26). А Иеремия каза: Нека се посрамят моите гонители, но аз не ще се посрамя; нека се разтреперят, но аз не ще се разтреперя; напрати вър­ху тях злочест ден и съкруши ги с двойно съкрушение (Пер. 17:18). И действително, когато побеждаваме бе­совете, ги постига двойно съкрушение: първо, поради това, че човеци достигат до святост, а те я имаха и я загубиха; и второ, поради това, че бидейки духове, тър­пят поражение от плътски и тленни същества“.

От свети Максим

Някои казват, че ако не би имало някаква чужда сила, увличаща ни към зло, не би имало и зло в бити­ето. Но тази сила не е нищо друго, освен невнимание към естествените стремежи на ума. Защото тези, кои­то се отнасят с внимание към това, винаги постъпват добре и никога - лошо. И ако искаш да бъдеш такъв, прогони невниманието - и заедно с него ще изгониш и злото. Защото злото е грешка при различаване на вътрешните смисли, откъдето следва и неправилна­та употреба на нещата. В природата на разумното ни начало е да се подчиняваме на божествения Логос и да властваме над неразумното в нас. Така че нека спазваме този ред във всичко - и тогава злото няма да съществува и нищо няма да ни увлича към него.

Из Патерика

Говори се, че веднъж авва Исаия взел една кош­ница, отишъл на хармана и казал на стопанина:

Дай ми жито.

А ти жънал ли си жито, авва? - попитал го онзи.

Не - казал старецът.

Тогава как ще стане това? Не си жънал, а искаш да вземеш - му казва стопанинът.

Нима на този, който не е жънал, не му дават заплата? - попитал старецът.

Не - отговорил собственикът на хармана и ста­рецът си тръгнал.

А учениците, когато видели, че той постъпил така, се хвърлили в нозете му и го помолили да им обясни защо е направил така. И старецът им отговорил:

Така постъпих в знак на това, че ако някой не

се труди, няма да получи заплата от Бога.

Един старец живееше в пустинята на дванай­сет мили от вода. И един ден, отивайки за вода, из­падна в униние и каза:

Какъв е смисълът от тези мъчения? Ще ида да живея близо до водата.

Току-що бе произнесъл това, когато чу, че някой върви след него. Обърна се и видя, че някой върви след него и брои крачките му.

Ти кой си? - го попита старецът.

Ангел Господен - отговори онзи. - Изпрати­ха ме да броя крачките ти и да ти дам награда.

Щом чу това, старецът се ободри и доби кураж. Нещо повече, премести килията си с пет мили по- навътре в пустинята, така че разстоянието до водата стана седемнайсет мили.

Говори се, че пещерата на авва Херемон Скит­ски била на четирийсет мили от църквата и на два­найсет мили от вода и от блатото, където събирали вейки за кошници. И старецът не унивал, макар постоянно да събирал материал за ръкоделие, да носел вода, а в неделни дни да му коствало големи усилия да ходи на църква...