( ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ 15 )

 

Който подражава на Иов, вижда Бога. А който Го вижда, Го познава. И ако искаме да Го виждаме, трябва да се самоунижаваме и смиряваме. Тогава ще Го видим не само като наш противник, но и ще вку­сим сладостта от общението с Него - когато Той се посели и намери покой в нас. И само така мъдростта Му ще умъдри неразумието ни и силата Му ще укре­пи слабостта ни. И тази сила ще ни удържи в нашия Господ Иисус Христос, Който ни удостои с този дар.

От свети Диадох

Смиреномъдрието е нещо много труднопостижимо. Бива придобивано толкова мъчно поради вели­чието си. А дохожда при тези, които са причастни на божественото знание, и бива два вида.

Когато подвижникът на благочестието е по сре­дата на духовния път, то или от телесна болест, или от това, че внезапно някой го намразва (както се случ­ва с тези, които търсят правдата), или от лукави по­мисли умът му донякъде се смирява. Но когато умът бъде озарен от божествена благодат и той в пълнота усети и разбере това, душата придобива смиреномъдрието вече като нещо естествено. Защото, ако бъде хранена с божествена благодат, душата никога не ще се превъзнесе от тщеславие, ако ще и непрестанно да изпълнява Божиите заповеди. Напротив, когато се приобщава към божествената кротост, става още по- смирена.

На първия вид смиреномъдрие са присъщи дълбо­ка скръб и плахост, а на втория - радост и срам, пре­изпълнен с мъдрост. Това е, както вече казах, защото първият идва по средата на подвига, а вторият бива пращан свише на тези, които са близо до съвършенст­во. Затова житейските блага често събарят първия.

А вторият не ще стъпи накриво, дори да му обе­щаят всички царства на света. Той изобщо не усеща ужасните стрели на греха, понеже целият е дух и не познава телесното. И е нужно подвижникът да мине през първия и да постигне втория. Защото, ако бла­годатта не смекчи своеволието ни в спасителни стра­дания, не принуждавайки ни, а изпитвайки ни с еди­ния (вид смиреномъдрие), тя не ще ни дари и цялото великолепие на другия.

От свети Максим

Смиреномъдрието е непрестанна молитва със сълзи и скръб - то постоянно зове Бога на помощ. И не ни позволява да разчитаме безразсъдно на своята сила и мъдрост или да се превъзнасяме над другите - всичко това са гибелни признаци на страстта гор­дост.

От авва Исаак

Човек, който е достигнал до това, да познае мя­рата на немощта си, е достигнал до предела на сми­рението и божественото познание. Това го подтиква да благодари постоянно на Бога и той се изпълва с божествени дарове. Уста, които постоянно благода­рят, биват благославяни от Бога. И в сърце, което непрестанно пребивава в благодарене, благодатта винаги расте. Благодатта съпътства смирението, как­то изкушението следва гордостта.

 

 

 

За това, какво съкровище е самоукоряването

Из Патерика

 

Блаженият старец Зосима разказа:

 Някога живях за кратко в лаврата на авва Ге- расим и имах там един приятел. Веднъж бяхме седна­ли и беседвахме за полза на душата. Спомнихме си за думите на авва Пимен: „Който във всичко укорява себе си, ще намери успокоение“. После си спомнихме какво каза аввата от Нитрийската планина, когато го попитаха: „Отче, кое е главното, което си придо­бил по този път?“, и той отговори: „Винаги да обви­нявам и укорявам самия себе си“. При което попита­лият сам потвърди това, като каза: „Няма друг път освен този“.

И ето, припомнихме си всичко това и с удивле­ние си казваме един на друг:

 Колко силни са съжденията на светиите! На­истина, ако казваха нещо, говореха, както каза свети Антоний, „от личен опит и така, както е“. Затова и

словата им са силни - казваха каквото знаеха от опит. Неслучайно един мъдрец призовава: „Нека думите ти

 

бъдат потвърдени от живота ти“.

И тогава, докато с приятеля ми обсъждахме всич­ко това, той каза:

- На мен също ми се случи да изпитам на дело тези думи и успокоението, което обещават. В тази лавра имах едно време истински приятел, един дя­кон. И той - не зная защо - започна да ме подозира за нещо, което му бе обидно. Започна да се отнася студено към мен. А аз, понеже го виждам, че е хладен към мен, го попитах за причината за тази суровост. Тогава той ми казва: „Ти направи еди-какво си и аз съм ти обиден“. Но аз не знаех да съм направил нищо подобно. Започнах да го уверявам, че за пръв път чу­вам такова нещо. Това не го убеди. „Прости - каза, - не ти вярвам“. Отидох си в килията и започнах най- подробно да се самоизследвам - може пък дейст­вително да съм направил нещо такова - но не уста­нових. След това го видях, когато държеше светата Чаша и причастяваше братята. Започнах да го уверя­вам пред светата Чаша: „Не зная да съм извършил това, в което ме обвиняваш“. Но и това не го убеди.

Тогава пак се задълбочих в себе си. Спомних си всички тези думи на светите отци и искрено им по­вярвах. Започнах да мисля по друг начин и си казвам: „Отец дяконът искрено ме обича. И от любов дръзна да ми каже това, което му бе на душата, за да се покая и занапред да не правя така. И освен това, жалка душо, щом казваш, че не си направил това, опитай се да си спомниш всичко лошо, което си направил, но не ще си го спомниш. И бъди уверен, че си забравил и за това дело, както не помниш и какво си направил вчера и днес сутринта“. Мислейки така, убедих сър­цето си, че действително съм направил това и съм забравил, както е ставало и с  предишни мои грехове. Тогава почувствах благодарност към Бога и отец дя­кона за това, че чрез него ми бе дадено да осъзная греха си и да се разкая за него.

С тези мисли тръгнах към килията на дякона, за да му направя поклон и да му поискам прошка, както и да му благодаря. Отидох до вратата и почуках. Той отвори и ме видя. И веднага пръв падна в нозете ми и каза: „Прости ми, че те заподозрях за това дело. Де­монът ме заблуди. Но Бог ми откри, че нямаш нищо общо с това и даже не си знаел нищо за него“. Бях готов в отговор също да започна да го уверявам в обратното, но той ме прекъсна и рече: „Няма нужда от това“.

- Ето това - добави блаженият Зосима - е истин­ско смирение. Братът го търсеше и то опази сърцето му от обидата на дякона. А дяконът, първо, го подо­зираше за нещо, в което не бе убеден. И второ, не прие уверенията му, макар те да бяха такива, че мо­жеха да убедят дори враг, а камо ли близък приятел. Но братът, както вече казах, не само не се обиди от това, но и сам си приписа грях, който не бе сторил. Постъпи така, понеже счете думата на дякона за по- достоверна от собственото си сърце. И не само това, ами дори реши да се покае и да благодари, че чрез дякона бе избавен от грях, който не съществуваше даже и в мислите му.

Виждаш ли на какво са способни смирението и самоукоряването - до какво преуспяване водят, ако ги придобиеш? И ако усвоим това и приучим сърцето си към помисли на смиреномъдрие, врагът няма да има къде да посява в нас лоши семена. Но той вижда, че съвсем сме обеднели откъм добри помисли и, нещо повече, сами подстрекаваме себе си към зло. Затова взема склонностите ни, добавява към тях нещичко от себе си и ни превръща от хора в бесове.

Постоянно да се смущаваш сам и да смущаваш хората е дело на бесовете, а с добродетелта всичко е другояче. Ако види, че душата жадува да се спаси, че изработва или се стреми да изработва добри помисли, че проявява добро произволение, Господ и дава бла­годатта Си. И чрез благодатта тя лека-полека дости­га до много голямо преуспяване, както е написано: На ония, които любят доброто, Бог съдейства към добро (ср. Рим. 8:28).

 

За това, че не бива да търсим почести или първенство, тъй като това, което е на почит в очите на човеците, е гнусно пред Бога

1. От свети Ефрем

Брате! Защо мамиш сам себе си? Дяволът те под­тиква да търсиш чинове, а ти няма да имаш полза от тях, даже и ако се заобиколиш с почести. Чуй какво казва апостолът: не тоя, който се сам хвали, е досто­ен, а оня, когото Господ хвали (2 Кор. 10:18). А Гос­под казва: Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? (Йоан. 5:44). Ела на себе си, скъпи брате! Спомни си заради какво се отрече от суетата на живота, от дявола и неговата гордост и престани да мислиш за мирското. Нима не знаеш, че като унижаваш ближния си, извършваш грях на са­молюбие и тщеславие? Помисли, че ако имаш пове­че почести от брата и първенствуваш над него, то е само поради честолюбието и тщеславието ти и пора­ди това, че не искаш да се смириш пред брат си. Нима това тщеславие ще бъде ходатаят ти пред Бога и там

 

също ще те предпочетат? Никога! Защото Той Сам каза: Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб (Мат. 20:26-27).

Тъй че внимавай, брате, да не би поради жажда да бъдеш пръв пред брат си, да се окажеш последен в бъдещия век и да чуеш онова, което чу тщеславният богаташ, когато гореше в неугасимия пламък: спом­ни си, че ти получи вече доброто си приживе (Лук. 16:25). Защото в Писанието е казано: което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога (Лук. 16:15). По­мисли, брате, че ти умря за света и животът ти е пог­ребан с Христа в Бога. А кога се яви Христос, ваши­ят живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава (Кол. 3:4). А в тоя век не обичай човешката слава, тя не ще остане вечно с теб. Както е казано: Всяка плът е трева, и всичката й красота е като полско цвете, и т.н. (Ис. 40:6). Свали, скъпи брате, игото на врага и неговата гордост, наведи шията си под пресладкото иго на нашия Владика. Защото Той Сам каза: всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат (Лук. 14:11). А на друго място казва: Бог се противи на горделиви, а на смире­ни дава благодат (1 Петр. 5:5).

Нека се боим, скъпи брате, да не би да каже и за нас: бяха обикнали повече човешката слава, отколко­то Божията слава (Йоан. 12:43). Да се смирим пред всички заради Господа, та да имаме покой и тук, и там. Защото Той Сам каза: вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си (Мат. 11:29).

И още, скъпи брате, знай, че в мирския живот хвалят онзи, на когото му работи езикът, а в мона­шеския велик пред Бога е този, който обича уедине­нието и мълчанието. Освен това в света, който пола­га грижи за тялото си и непрестанно си сменя дрехи­те, получава и почести от хората. А в нашето дело, който пренебрегва всичко това и само по принуда полага грижи за нужното за тялото, се грижи за не­бесната си слава. Както е казано от апостола: Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни (1 Тим. 6:8).

На следващо място, в този живот, който се гор­дее с телесна сила и богатство, бива считан от чове­ците за велик. А в нашето житие, който обича смире­нието и избира скромността, наистина е висок и изб­ран съгласно написаното: Бог избра онова, що е безум­но на тоя свят... за да посрами силните; Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, — та никоя плът да се не похвали пред Бога (1 Кор. 1:27-29). Нека и ние, като добри и благодарни слуги, да възлю­бим това, което е угодно на нашия Господ. Да не се стараем да угаждаме на човеци. Защото, както казва апостолът, ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб (Гал 1:10). Понеже, както е казано на друго място, цял свят лежи в злото (1 Йоан. 5:19).

 

За това, че не е полезно, и даже е вредно, да смиренословим в неподходящо време и без мяра. И за това, как да се държим с тези, които ни хвалят, и че ако сме внимателни, похвалата не вреди

Из Патерика

Един брат дойде при авва Серапион. Старецът го помоли да каже молитва, какъвто е обичаят. Но той не послуша, започна да нарича себе си грешник и недостоен за самия монашески образ. Старецът иска­ше да му умие нозете - братът не позволи, като прибегна към същите думи. Тогава старецът сложи ма­сата за ядене и го покани да седне. Седна и той и за­почна да яде заедно с него. И по време на трапезата старецът започна да го наставлява.

- Чедо - каза той, - ако искаш да имаш полза, стой в килията си, внимавай над себе си и ръкодели­ето си. Защото в това, да излизаш и да посещаваш други, няма такава полза, както в това, да оставаш в килията.

Но при тези думи на стареца братът се обиди и даже лицето му така се измени, че това не остана скри-

 

то за стареца. Тогава авва Серапион му казва:

Току-що каза какъв си грешник, осъди себе си и заяви, че не си достоен дори да живееш. А щом с любов ти направих забележка - виж как се разяри. Щом искаш да бъдеш смирен, научи се твърдо да по­насяш всичко, което другите ти причиняват, и не се приучвай към пустословие.

Като чу това, братът поиска прошка от стареца, и като получи голяма полза, си тръгна.

 

 

От свети Варсануфий

Един брат попита стареца:

 Какво да прави този, който иска да живее в мълчание, с мълвата, която възниква около него? Защото тази мълва може да му навреди, а и отците са казали: „Горко на човек, чието име е по-голямо от труда му“.
 Да имаш гръмко име или слава, която е по- голяма от труда ти, изобщо не е вредно, ако не се рад­ваш на това и не се съгласяваш с онова, което гово­рят. Това е същото, както, ако те наклеветят и те об­винят в убийство, без да си го извършил. Трябва да си мислиш: „Хората ме уважават, но не знаят какъв съм в действителност“.

 

За това, как, какво и в каква мяра трябва да използваме за покриване на тялото и колко мно­го отците обичаха простотата, дори в облеклото, а и всеки вярващ трябва да се стреми към това

1. Из житието на свети Йоан Милостиви

Дивен е патриарх Йоан! Кой ще опише достой­но строгостта му в храненето, простотата и умере­ността в облеклото и съня? Защото той не забравяше и тази добродетел, както не забравяше и останалите, и в облеклото и начина на живот по нищо не се раз­личаваше от по-голямата част от простолюдието. Един жител на града, негов познат, узна за начина му на живот. Купи кожено палто за тридесет и шест жъл­тици и след дълги молби да не му отказва и да го носи, го прати на светия.

Светият се съгласи - и понеже имаше доверие на човека, и понеже самата молба бе настоятелна и гореща. Но цяла нощ не престана да се самонаказва (както неотдавна разказаха живелите с него).

„Кой - каза той - не ще ме осъди, нищожния Йоан, ако се облека с дреха за трийсет и шест жълти-

 

ци, а братята ми в Христа - уви! - треперят от студ, без покрив над главата и не могат да си купят дори къса и евтина дреха! А мнозина от тях са легнали да спят без вечеря, с празен стомах и - горко ми! - като бедния Лазар са петимни да се нахранят с трохите, които падат от трапезата ми (вж. Лук. 16:21).

Господи, Господи, колко много чуждоземци и странници идват в този град, нямат дори къде глава да подслонят, гладни и жадни са, нощуват на пазар­ния площад! А пък аз се наслаждавам на всички възможни блага и заедно с другите наслаждения сега съм облякъл и тази скъпа дреха. И какви думи бих могъл да очаквам в съдния ден? Никакви други, ос­вен следните: Ти получи вече доброто си приживе, а бедните — злото! Сега пък те се утешават, а ти заслу­жено се мъчиш (ср. Лук. 16:25). Но благословен Гос­под - нищожният Йоан никога не ще облече това! А с парите за коженото палто ще бъдат облечени сиро­маси!“.

И на разсъмване изпраща коженото палто на па­зара, за да го продадат. Но този, който го бе подарил, го видя на пазара. И начаса го купува и повторно го подарява. А Йоан за приемане го прие, но начаса го изпрати обратно на пазара. И когато това се повтори няколко пъти, великият Йоан казва на дарителя: „Да видим сега кой от нас ще се умори пръв: аз - да про­давам или ти - да купуваш и да подаряваш“.

Впрочем този човек бе изключително богат и за­това светият нарочно го караше да харчи, та някаква част от парите му да отиде и при бедните.

 

 

Великият Арсений така намрази всичко светско и то означаваше толкова малко за него, че даже му бе непоносимо да гледа светски предмети. Нещо по­вече, като възмездие за целия блясък на предишния си живот и за дрехите, които бе носил, когато бе жи­вял при двора, облеклото му бе крайно просто. При което то бе толкова просто, че той с нищо не се раз­личаваше от беден земеделец, който носи окъсана и вехта дреха. Но тази нищета и унизеност му доставя­ха голяма радост. А се радваше на това, което украся­ваше вътрешния му и невидим свят, и се стремеше да украсява душата си, а не тялото.

 

Из Патерика

Един брат попита стареца:

Добре ли е да имам два хитона?

Имай две дрехи - отговори старецът, - но ня­май злото, което осквернява цялото тяло и душата. Защото душата не се нуждае от зло, а тялото се нуж­дае от покривало. Така че, като имаме прехрана и облекло, нека, както е написано, с това бъдем довол­ни (1 Тим. 6:8).

От авва Исаия

Гледай да не допускаш тялото ти да стане грозно от мръсотия, защото това ще породи у теб тщесла­вие. Но ако си още млад, нека тялото ти остане грозно, защото това е полезно за теб.

Не пожелавай нищо, което видиш у ближния си, било то дреха, пояс или шапка. И не търси онова, ко­ето си пожелал, не прави от себе си подобие на ближ­ния си. И дори ако си преписал книга, не я разкрася­вай прекалено, защото това е страст.

Украсяването на тялото е разрушаване на душа­та. Но да се грижиш за него със страх Божий е добро дело.

 

 

От авва Исаак

Обикни бедността в това, с което се обличаш, за да смириш гнездящите в теб помисли - имам пред­вид високоумието. Защото, който обича външния бля­сък, не може да придобие смирени помисли, тъй като обликът на външното се отпечатва в сърцето.

 

Из Патерика

Авва Исаак каза на братята:

 Едно време отците ни и авва Памво носеха гру­би и кърпени дрехи. А сега вие носите само скъпи - така че, махайте се оттук! Заради вас това място за­пустя.

А когато се готвеше да замине на жътва, им каз­ваше:

 Не ви давам никакви заповеди - каквито и за­поведи да ви дам, няма да ги изпълните.

 

Пак той цитираше думите на авва Памво: „Мона­хът трябва да носи такава дреха, че ако я изхвърли извън килията си и я остави там три дни, никой да не я вземе - толкова да е лоша“.

От авва Ефрем

Който украсява дрехата си, вреди на душата си. Защото разкошът в облеклото е позор за душата на монаха, той привнася в душата гордост. А простота­та в облеклото е полезна и похвална за монаха. Мисли, монаше, за вътрешния труд и не украсявай безполез­но стените, защото красотата на килията не дава на монаха търпение. Нека търсим необходимото, а това, което е излишно и изисква от нас грижи, е вредно и гибелно.

За това, че не бива да правим нищо в угода на себе си и по пристрастие

Из житието на свети Пахомий

Беликият Пахомий строеше храм в един от ма­настирите под негово управление. При това издигна порти и колони с такава съразмерна зидария, че чак на него му хареса това, което бе построил толкова красиво. Тогава реши, че не бива да се възхищава на дело на човешки ръце и да се радва на красотата на това, което сам е създал. Строежът бе още съвсем пресен. Той взе въжета, завърза колоните с тях и на­реди на братята да ги дърпат с всички сили, докато те не помръднаха и не загубиха красивия си вид. То­гава той спря братята и заговори:

- Братя, не се стремете прекалено усърдно да украсите делото на ръцете си. По-добре се молете, по благодатта Христова и дара на Светия Дух трудът ни да не отиде напразно и похвалата за изкусността ни да не погуби ума ни и той да не стане плячка на дяво­ла. Защото той има много козни.

 

От авва Варсануфий

Един брат попита стареца:

Да предположим, че ми попадне някаква вещ. Тя ми е нужна за послушанието, което са ми дали, но виждам, че имам пристрастие към нея. Ще стане ли това страст, ако я взема?

Ако вещта ти е нужна - отговори старецът - и те напада помисъл за пристрастие към нея, кажи на помисъл а си: „Тази вещ така или иначе ми е нуж­на. Защо ме караш да я взема поради страст?“. И ако страстта в теб изчезне, вземи вещта. А ако не изчез­не и е възможно да замениш вещта с нещо друго, така и направи и усмири страстта. Но ако не можеш да замениш вещта с нищо, я вземи със самоукорение и кажи: „Ако не бе нужно, нямаше да я взема, понеже ме обзема пристрастие“.

А ако - попита братът - някой ми дава някак­ва вещ и тя ми е нужна, но виждам, че сърцето ми иска да я приеме поради страст, какво да правя? Да я взема ли, понеже ми е нужна, или да откажа поради пристрастието?

Постъпи така, както постъпваш и с храната - отговори старецът. - Знаеш, че всеки ден се нуждаем от храна и ни е забранено да я приемаме с наслаждение. Но ако я приемаме с благодарност към подате­ля Бог и осъждаме себе си, Бог ще я освети и благослови. Така че, ако вещта ти е нужна и е много подходяща за теб, благодари на Бога, Който е уре­дил това, и осъди себе си, че си недостоен за него. И Господ ще прогони от теб пристрастието, защото за Него всичко е възможно. Но, ако вещта не ти е нужна, не я вземай - това вече е притежаване на собст­веност.