ГЛАВА 31

За това, че който е пристъпил към подвиг, трябва да приема монашество едва след дълго упраж­няване в добродетелите. Защото монашеското звание е високо и трябва да служи за полза на душата и за спасение

Из житието на свети Иоаникий

Минаха дванайсет години, откакто свети Иоани­кий бе почнал да се подвизава в пустинята, и той по­лучи откровение свише да напусне мястото, където живееше, да се засели в Еристийската обител и да приеме монашеско пострижение. Защото начинът на живот, който водеше, колкото и труден и висок да бе, бе само преддверие към големите му монашески под­визи.

Така през лятото той отиде в посочената му оби­тел и сподели видението си със Стефан, който бе игу­мен на местните монаси. А той незабавно прочете над него молитви по установения чин и го облече в мона­шески одежди. И когато светият, който и до мона­шеството бе живял монашески живот, се облече в монашески образ, той премина от едни подвизи към други, още по-големи, и заживя още по-строго.

 

Из житието на преподобни Алипий

Мълвата правеше великия Алипий известен нав­сякъде и мнозина, не само мъже, но и жени, се обръ­щаха към покаяние. А понеже броят им вече нарасна, той построи две сгради на разстояние една от друга, в които настани поотделно едните и другите. При това даде на подвижничките правило, или по-точно даже заповед, никога да не се показват пред очите на лица от мъжки пол и никога да не ги гледат. И те толкова строго спазваха тази заповед, че макар светият не­веднъж да им позволяваше да се видят с родителите си, било по повод на смърт, било поради други обсто­ятелства, те винаги отказваха. С това желаеха да по­кажат, че заповедта на духовния отец е по-важна от нуждите на естеството.

Случи се така, че и майката на преподобния жи­вееше заедно с тях. Тя спазваше същото правило, ко­ето всички спазваха, но не искаше да приеме мона­шески образ като тях, макар, както вече бе казано, да бе жена с удивителна добродетел. Напротив, на многобройните молби от страна на сина си отговаря­ше с отказ, казвайки, че между прислужница и мона­хиня няма разлика. Но едно божествено съновидение я убеди в обратното и тя сама започна горещо да моли сина си за това.

А и се присъни, че чува как тези свети жени пеят в строен хор. Възрадва се духом и пожела да влезе в дома, откъдето се чуваше чудният хор, за да се при­съедини към него и да стане една от пеещите. Но този, който стоеше на входа, не и позволи да влезе и каза, че на Божиите отроковици не им прилича да общу­ват с нея, ако не е приела същия образ като тях. Тога­ва я обзе смут и тя се събуди.

Веднага отиде при светия, разказа му видението си и започна да го моли за това, от което преди е та­кова упорство се бе отказвала.

Така, като прие монашество, тя се присъедини към тези, на които и дотогава приличаше по начин на живот. А сега, след като пося толкова много се­мена на праведност, с радост жъне плодове на без­смъртие.

Из Патерика

Един старец каза: „Вярвайте ми, чеда, цар, кой­то се е отрекъл от света и е станал монах, е достоен за голяма похвала и голяма слава. Но също толкова голям срам заслужава монах, който изостави чина си и стане цар. Защото в умозримото има несравнено повече почит, отколкото във видимото“.

Един старец, който бе голям прозорливец, сви­детелстваше: „При пострижението на монах, когато той се облече в одеждите си, видях същата благодат и сила, каквато видях при Кръщението“.

От свети Ефрем

Не унивай, брате, в очакване на времето, когато ще приемеш монашески образ. Работата е там, че врагът внушава на някои неразумното желание да искат пострижение, преди да им е дошло времето. Но ти, възлюбени брате, бъди ревностен да угодиш на Бога, търпи и помни словата на апостола: дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползу­вай от робството (1 Кор. 7:21). Погледни древните и ще видиш, че всички светии достигаха до получаване на обещаното чрез търпение и твърдост. Затова все­ки ден увещавай себе си към това, та да станеш заед­но с тях сънаследник на Небесното Царство.

Спомни си, нима патриарх Иаков не работи за Рахил четиринайсет години на Лаван в Месопотамия, денем в жега, а нощем - в лют студ? Нима и Йосиф Прекрасни не работи много години в чужда земя? Защото е писано, че Йосиф, още момче на седемнай­сет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си (Бит. 37:2). А по-нататък се казва: Йосиф беше на трийсет години, когато се представи пред фараона (Бит. 41:46). И Господния слуга Мойсей живя четирийсет години в Мадиамската земя. А и синове­те Израилеви влязоха в обетованата земя едва след четирийсет години. Но погледни най-вече Авраам - след колко години получи обещаното? И всички све­тии получиха обещаното само след като показваха търпение. Тъй че и ти със смирение потърпи Господа (Пс. 26:14 - по превода на седемдесетте) и в благоприятно време Той ще извърши и ще изведе като светли­ка твоята правда, и твоята справедливост — като пладнина (Пс. 36:5-6).

А ако те удостоят със светия монашески чин, не се превъзнасяй пред тези, които са останали да чакат за следващата година. Защото доблестта не е в това, да постигнеш нещо пръв, а в това, да устоиш докрай. Тъй че, когато приемеш пострижение, не си казвай: „Сега съм избавен от всички грехове“. Но от този час насетне още повече се подвизавай в добродетелта, за да не си причиниш изключително тежка вреда. До днес си се грижил за собственото си спасение и пора­ди това, че си се стремял към по-голямото. До днес си бил в преддверието, а сега влезе вътре.

Именно сега ще стане ясно към кой път се стре­миш - към този, който е широк и просторен, но води към погибелта, или към този, който е тесен и скръбен, но води към вечния живот. Затова не бъди небрежен към себе си, че инак ще изгубиш всичко, което си постиг­нал с тежък труд. Никога не излизай от килията без горна дреха, тоест мантия, дори работата да е крайно спешна; първо я облечи и после излез. За монаха е срамно да ходи като момченце само по левитон или коло- вий. Защото е писано: опаши се и обуй си обущата (...) облечи дрехата си и върви след мене! (Деян. 12:8).

От авва Исаия

Ако най-напред не бе изцелил всички човешки страсти (заради което и стана човек), нашият Господ

Иисус Христос нямаше да възлезе на Кръста. Защо­то допреди Господ да дойде в плът, човекът бе сляп, ням, разслабен, глух, прокажен, хром и мъртъв в ця­лата си природа. Но когато Господ стори милост и слезе при нас, Той възкреси мъртвото тяло. И напра­ви така, че хромият проходи, слепият прогледа, не­мият проговори и глухият прочу. Възкреси човека обновен и избавен от всички болести и едва тогава възлезе на Кръста.

И заедно с Него повесиха двама разбойници, при което този, който бе отдясно, Го прославяше и про­сеше: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в цар­ството Си! (Лук. 23:42); а онзи, който бе отляво, Го хулеше. Тук смисълът е, че умът, преди да възкръсне от нерадението, остава във враждебно състояние. Но ако нашият Господ Иисус Христос възкреси ума от нерадението и му даде да прогледне и да види всичко, той може да възлезе на кръста. Тогава враждебната страна започва да го хули с тежки думи с надеждата, че умът ще се смути, ще се откаже от страданията и отново ще се върне в състоянието на нерадение.

Ето какво означават двамата разбойници, на при­ятелството между които Господ сложи край. Едини­ят от тях Го хулеше, желаейки, както вече казах, да Му отнеме надеждата. А другият търпеше и Го моле­ше, докато не чу: Днес ще бъдеш с Мене в рая, и вкуси от Дървото на Живота.

Из Патерика

Авва Диоскор рече:

- Братя, по Божията милост приехме светия об­раз и вече толкова време го носим. Така че нека се постараем в нужния час да се окажем в сватбарска премяна. Защото, ако се облечем с небесни одежди, не ще останем голи. А ако се окаже, че не сме в таки­ва одежди, какво ще ни остане да правим, братя? Явно и ние ще чуем същия глас: Хвърлете ги във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби (вж. Мат. 22:13). Какво разкаяние ще почувстваме тогава! Какъв срам, каква непоносима скръб ще ни обземат, щом видим, че отците ни са грабнали Не­бесното Царство, а нас ангели за наказание ни изх­върлят във външната тъмнина и във вечния огън!