НЕЩО КАТО ПРЕДГОВОР
Не знам защо е прието да има предговори към една книга? - може би, защото е полезно да се даде представа за съдържанието или да се направи опит читателят да бъде заинтригуван, макар и в книгата да няма нищо интригуващо. Не знам! Ще драсна и аз няколко реда, но не с идеята да те засърби за четене, а по-скоро да те откажа да четеш, ако не си готов за написаното в нея. Лошото ще е, ако вече си дал пари за това тук и се окаже грешка. Но, надявам се, ще ми го простиш!
Е, материята в тази книга, в тези семпли няколко страници, не е за наяждане, нито е демонстрация на остроумие и блестящо красноречие. В нея няма абстракции или натруфени термини! Няма словоплетства, на които не знаем даже и смисъла! Нито претендира за дълбоки и още по-малко научни размисли. Съвсем не! Но!!! Подхвърленото в нея не е за пренебрегване! То действа така, както невзрачният вирус на мощното тяло - невидимо, неочаквано и подценявано, но после - превземащо, детрониращо и изненадващо до смърт същото това мощно и здраво (допреди това) тяло!!! Написаното в тази малка книга е насочено към всеки, който се смята за безстрашен, всемогъщ и едноличен владетел на ежедневието си, и който пропуска да види наличието на вирусът в ъгъла, който злокобно чака момента на възцаряването си! Малка книга, но за всеки, в който вилнее с безобразна ярост и мощ самозабравилото се, обречено в себе си, безплътно, нахално, нагло, лицемерно, прагматично, сеещо душевна смърт, зловонно и богопротивно его. За всеки, който смята че може да прави, каквото си поиска; че светът се върти около него, и че всички други са по-глупави от него!
Нещата са казани свръхкратко! Болезненократко! Но и достатъчно дълго! Зад всяка точка може да се изпишат хиляди страници. И те отдавна са написани! Това тук е нещо, като концентриран концентрат!!! Рискувай 20-30 минути от живота си за тази книжка - малка книжка! Ами, ако тя ти подскаже нещо?! Ами, ако това бъде искрата в динамита на твоя вече готов да избухне, ферментирал и достигнал критично налягане, каращ те да скубеш косите си от неяснота и противоречия, вкиснат и изтичащ живот?!
Това е книга за всеки един от нас, книга - за самия мен!
Тук аз не изказвам свое мнение! Защото, ако това е мнение, което идва от мен, ако това е "моята истина", "моята гледна точка", "моята философия", то би било глупаво и наивно да те занимавам, по простата причина, че тогава написаното няма как да е вярно! Защо ли? Защото Истината е Абсолют! Истината е една, вечна и независеща от нищо! Тя не се измисля, Тя се открива след искрено търсене, приемаш Я наистина за Истина в сърцето, душата си и цялото си същество и Я изпълняваш, като се съобразяваш с Нея до края на живота си! Друг път няма! Ние не можем да повлияем на Истината, нито пък да направим Тя да зависи от нас, но ние изцяло зависим от тази Истина! Аз съм приел Истината за Истина (с главно "И") и просто съм Я изразил някак от себе си тук. Надявам се това да съм го сторил правилно. Защото ме е страх, да не се окаже, че съм прибавил нещо от себе си - това би било сигурна, опасна и непростима грешка!
За извор на Истината и за основа, върху която се опитвам да стоя, са боговдъхновените светоотечески писания и сведеното на хората животворящо и спасително Божие Слово. Това е важно да се има в предвид! Не бързай, смелчаго, да избухваш с атеистична дързост, задръж за миг мегатонната си всезнаеща мисъл, мислейки си, че тук някакъв сектант - наивен, смазан от живота и витаещ в измислен "опиум за народите", е седнал да те убеждава теб - всезнаещия, в "ясни" и "прозрачни" за теб самия неща. Не бързай!!!
Ще изписвам Човек с главно "Ч", защото го разглеждам като венец на творението, а не просто като животно сред животни. Също и Смисъл и Живот - това не са просто думи - когато са свързани, това са... вселени!
На места писаното от мен звучи малко грубичко и нетрадиционно, съзнавам... но как иначе да се събуди мъртво-спящ, освен чрез наръгване в ребрата с дебел прът!? Сега - словесен прът! Този прът в случая е безкръвен, но - повярвай ми, може да е и свръхболезнен и кървав! При това твърде често е така. Дори един "добър" лачен издател (по-скоро псевдоиздател - като повечето днес!), свикнал да издава само "красиви", розово-напудрени, дебели и мазни, надути с отровния газ на безсмислието и суетата "художествени" книги (сиреч - продаваеми днес), нагло каза, че тази книга е прекалено тънка за пазара, и че такива некролозни страници не печатал, освен некролозите на майка си. Но и той, макар и типичен образ на днешното жално време, успя да разбере, че тази книга е именно траурна и даже страшна. Но страшна за страхливците и аморфните по дух хора.
Възползвай се от тази книга и си задай поне един-два въпроса от тези в нея и ти ще направиш първата крачка за събуждането си. Все пак - безкръвно е, неболезнено е. Нищо няма да загубиш от няколко слова. Може само да спечелиш. И не си мисли, че точно ти не спиш!!! Дори е по-лошо: сънуваш и се лъжеш! Да! - скъпи, търсещ Читателю!
Навярно ще усетиш и полъх на гняв и ярост, но те не са отправени към теб!!! (не забравяй това), а към мен самия и моето безсилие, понеже, вярвайки в това, което пиша, аз не успявам да го изпълня в пълнота. Но всъщност той - Животът, е точно за това - да достигнем тази пълнота!
Ще видиш удивителни, въпросителни и какви ли не смеси от пунктуационни знаци, с които бегло се опитвам да чуеш и усетиш моя вик, моя мощен рев към теб и самия себе си!!!
Прости прямотата ми и странния ми речник, но са нужни твърди мерки, защото времето тече и... изтича!!!
от моя милост - Автора
Написано от Слави
Цялата книга може да прочетете тук- http://zlatoslov.ucoz.net/smislt_na_zhivota.pdf




