Днес "модерните" хора не обичат да слушат за тайнства, за пречистване чрез вярата в Бога. Те по-скоро съжаляват, защото в душата им има един тъмен кът, към който не смятат да погледнат: там спи тяхната съвест. Рядко разговарят с нея и вратите и са ръждясали, а ключа са захвърлили в морето от плътските страсти. Модерният човек, бърза вечно устремен напред, тласкан от бича на живота, без да намери минутка за душевна равносметка. Модерният човек не се нуждае от душевна равносметка, от лична себекритика в днешният обладан от външен живот век. Църквата има в ръцете си средство да буди съвестите. И това средство е посочено от Онзи, от когото още не се е родил, нито ще се роди по-велик, - от Онзи, пред когото сме така малки, и който все пак ни нарича свои приятели. Спасителят е посочил най-силното обновително средство - изповедта. Всека болест се лекува със специални лекарсктва. Полуобезверената душа се спасява чрез изповед. Калният просяк, без много да му мисли, стъпва в калта, а чисто облеченият подбира камъчета и стъпва върху тях внимателно, докато прегази калта. Защо? - Защото на чисти дрехи кал не отива, а пък калният от кал не се бои. Грешникът окалян до гуша в грехове, лесно прегазва калта на греха. Но... пречисти ли се чрез покаянието, окъпе ли душата си в сълзите на горчивото разкаяние, усети ли в душата си все- пречистващото докосване на небесната роса - той, поне за едно време, ще внимава как и къде ходи, ще мисли преди да стъпи в някоя кална локва. Какво непостижимо по своята психична сила средство ни е посочил Спасителят! А ние... сме го забравили. Небесната манна сме заровили в земята, и даденият талант сме захвърлили в праха. Изповедта не е законово задължение, което може просто да се изпълни като процедура. Изповедта е възможност, дадена от Бога посредством Църквата, за възстановяване на отношенията ни с Небесния ни Отец. Целта й е нашето изцеление и обновяването на живота ни, победа над греховете, които са ни победили в мисъл, дума и дело. Освен това в тайнството – ние наистина се изповядваме направо на Бога. Изповедта не е само среща между хора, а божествено тайнство, където Божията благодат докосва тъмните местенца на нашата същност.

Написано от Дора